Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2009 13:23 - Любов, любов... И пак любов...
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 17290 Коментари: 33 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Обичаше я...
    Всяка извивка на лицето й, мекотата на косите й, с които неведнъж се беше заигравал... Очите й, които никога не можеха да скрият колко много го обича, дори и когато я беше разсърдил за нещо. Топлите й ръце, с които го обгръщаше внимателно като чуплива скъпоценност. Обожаваше да го гали безспир, да усеща нежните й милувки по цялото си тяло...
    Обичаше сутрин да се събужда преди нея и да я наблюдава. Да чува равномерното й, спокойно дишане, да съзерцава притихналостта на тялото й, доверчивостта, която излъчваше лицето й. Да я чака да се разбуди сама, да я види разрошена, с леко подпухнали очи, но усмихваща се, щом го види до себе си. Обичаше сутрешните топли, все още сънени гушкания, тихото й мрънкане с неразбуден глас, бавните й мъркащи протягания, в които се включваше и той. Обичаше да се излежават под завивките, да се притиска до нея, да я усеща до себе си и да иска тази полусъна нежност да не свършва никога...
    Обичаше да следи с поглед леките й залитания до кафемашината, или бързината, с която се обличаше, гримирваше и сресваше косите си, когато закъсняваше за работа. Винаги улавяше момента на търсене на дрехи и се включваше активно, заравяйки се заедно с нея в гардероба и изкарвайки навън дреха след дреха.
Знаеше кога ще се прибере от работа и никога не му омръзна да се радва на усмивката, която се изписваше на лицето й, щом го видеше, че я чака. А той знаеше какво ще последва. Търпеливо я изчакваше да се освободи от обувки и чанти, да го приближи и да го гушне. Само по начина, по който го прегръщаше, можеше да усети как е минал работният ден, без да се налага да пита... Обичаше тихия й глас, с който му говореше, докато той, леко премрежил поглед, се отпускаше до безкрайност върху пухкавите, уханни облачета на съня...
    Обичаше да я наблюдава, когато приготвя храната, нежният начин, по който го избутваше от плота. Когато съсредоточено четеше или пишеше нещо, обичаше да се промуши под ръцете й и да отвлече вниманието й, да се свие в скута й и затворил очи, да задреме, заслушан в туптенето на сърцето й. Харесваха му дори моментите, когато тя танцуваше с него из стаята, пеейки му на уше...
    Да, той не беше цветенце - ядосваше я, правеше глупави бели, сърдеше я с необмислени постъпки. Тя му се караше, не му обръщаше внимание за известно време и той трябваше доста да се труди, за да бъде отново прегърнат... Но дори и тогава пак я обичаше...
    Обичаше я!
    Такава каква, каквато беше - ядосана, радостна, тъжна, болна, разплакана, разнежена... И едва сега осъзнаваше колко много го обичаше тя и колко много му липсваше...
    Защо му трябваше да се инати? Какво като без да иска беше счупил чашите, а тя му се развика, сякаш беше нарочно? Беше ли нужно да разхвърля цялата къща? Какво спечели от целия си героизъм?... Вече втора нощ е наказан и не спеше до нея. Вече втори ден няма да му бъде обърнато внимание, няма да му се говори, няма да бъде целуван, гушкан и гален... Ами ако това продължи вечно? Ако тя реши да го изостави?...
    Така размишляваше вече цяла нощ, седнал в коридора, загледан във вратата пред себе си. Не беше права да го навиква, но пък и той не беше невинен, точно обратното даже - за всичко беше виновен той, защото мислеше само за себе си и я беше приел за неизчерпаем източник на внимание, от който беше длъжен само да взема, без да дава нищо...
    Щеше ли да му прости?...
    Вратата се отвори. Беше се събудила и отиваше да си прави кафе. Не измяука глезено, както правеше друг път, а само се се отдръпна назад, навел виновно глава - нямаше сили да я погледне в очите. Чу стъпките й обратно към спалнята, но не помръдна. Усети я как се спря и го гледа. Чу името си и надигна несмело глава. Погледна в очите й, разбра, че му е простено, но не помръдна от място, само измяука тъжно. Разбра, че го вика при себе си, и бавно запристъпва към нея. Сгуши се в ръцете й, замърка тихо и си обеща занапред да не мисли само за себе си... 
   Нямаше да си го прости, ако я изгуби...






Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martito - drakulla,
03.05.2009 13:56
Щастлив котарак:))
Поздрави!
цитирай
2. kass - Много е мило,
03.05.2009 14:36
но все ми се струва, че котките не са чак такива егоисти и са далеч по-склонни да потърсят прошка, а иначе любовта е описана много добре, това е наистина любов.
цитирай
3. martito - kass,
03.05.2009 14:59
Най-вероятно зависи от котката:)) А някои са характери:))
Иначе особена разлика между хората и животните не виждам - особено що се отнася до нуждата от любов:))
Поздрави!
цитирай
4. kleopatrasv - Страхотно е !
03.05.2009 16:00
Леко ,увлекатилно и заразяващо пишеш , че чак започваме да се вживяваме и протягаме и мяукаме в леглата си.Доста риално и завладяващо ни подейства .Поздравления за невероятния разказ !
цитирай
5. martito - kleopatrasv,
03.05.2009 16:19
Много мил коментар!
Благодаря ти!
цитирай
6. flashpoint - ...
03.05.2009 17:13
Прекрасна идея и майсторско изпълнение.Поздрави
цитирай
7. анонимен - любов...любов
03.05.2009 17:52
...... само любов :-)
цитирай
8. furiika - :)))
03.05.2009 18:43
различно, но хубаво!
Поздрави, мила!
:)))
цитирай
9. andi2 - МАРТИ , МАРТИ , МАРТИ
03.05.2009 18:46
Блестящо се справяш ( не е комплимент).Променила си леко сюжетната линия , в сравнение с предишните разкази .
Ами какво да ти кажа ----->>>> тая котка на мен прилича , инато та инато :)))
Важното е , че всичко завършва с хепиенд:)
Усмивчици:)
цитирай
10. martito - flashpoint,
03.05.2009 20:33
Благодаря!:)
Поздрави!
цитирай
11. net - ех, успя да ме заблудиш, но само в началото
03.05.2009 20:33
този черно-бял пухкавелко ще ти вземе здравето
Поздрави от моята чернобяла мама- имаме 2 котета, толкова палави и гальовни, че ...
Ако не съм възрастен и сериозен човек, ходещ на работа - бих се радвала да ги наблюдавам непрекъснато и гушкам.
поздрави!
цитирай
12. martito - анонимен 8,
03.05.2009 20:34
:)))
Просто любов...:)
Поздрави!
цитирай
13. martito - furiika,
03.05.2009 20:35
Хубавото е, че ти е харесало:)
Каня те на по цигара:)
Усмивки:)
цитирай
14. martito - andi2,
03.05.2009 20:38
:)))
Е, все съм аз, andi2, без отклонения - вервай ми!:)))))
А ти признаваш, че си инат - така ли?:)))))))
Усмивкииииии:))
цитирай
15. martito - net,
03.05.2009 20:41
Цели две пухчета! Малеей, искам да ги нагушкаш, нагалиш, нацелуваш много! Ама много!
И специални целувки на ушлетата и лапичките:)
И на теб, net, безброй прегръдки:)
цитирай
16. net - о, мила
03.05.2009 21:04
нямаш и идея колко са сладки, и колко умно гледат и направят ли пакост - бягат до кутията, прехвърлят се и само ушички и очички се показват.
Но ... ще трябва да се разделям с тях. Три котарани ще ми са доста много.
Но идва 1 юни и ще има подаръци за послушни деца ;))))
цитирай
17. martito - net,
03.05.2009 21:09
Значи ще има подарък за мен! Ура!!!
Аз много съм слушкала и много слушкам, и много ще слушкам!!!!!!:))))
Прегръдкиииииии :))
цитирай
18. анонимен - чудно написан разказ
03.05.2009 22:07
браво!
цитирай
19. martito - анонимен 19,
03.05.2009 22:29
Мерси, мерси!:))
Поздрави!
цитирай
20. dennis - много си любвеобилна в тук :)
03.05.2009 23:28
много си любвеобилна тук :)
цитирай
21. martito - dennis,
03.05.2009 23:35
Сега вече типично по женски, нали?:))
Макар гледната точка да е на котарак:))
цитирай
22. dobsun - Благодаря,
04.05.2009 16:14
писала си го за мен и за моя котаран, и то без да ни познаваш! Поздравления :))))
цитирай
23. malkiatprintz - Ами какво да се коментира повече. . . ...
04.05.2009 18:33
Ами какво да се коментира повече... мрррррррррррр.... :):):):):):)
цитирай
24. martito - dobsun,
04.05.2009 21:17
:)))
Гушки на твоя котаранчо:))
цитирай
25. martito - malkiatprintz,
04.05.2009 21:19
Мъркащият ми любимец ти приглася;))))
Поздрави и много мъркащи усмивки, принце:)))
цитирай
26. monna - И на мен ми хареса..
04.05.2009 22:15
..много човешко и топло написано..
Поздрави!
цитирай
27. martito - monna,
04.05.2009 22:25
.... и с много любов:)
Сърдечни поздрави!
цитирай
28. dennis - и все пак,
05.05.2009 22:07
в този разказ само героинята е истинска, убеден съм ;))
цитирай
29. martito - dennis,
05.05.2009 22:34
Прав си - главната героиня в текста е любовта:)
И тя наистина е истинска:)
Поздрави!
цитирай
30. troha - Оигинално замислен сюжет.
06.05.2009 22:37
Кратко, въздействащо, поучително - чудесно четиво за любовта!
цитирай
31. martito - troha,
06.05.2009 22:52
Благодаря!
Много любов ти желая:)
цитирай
32. анонимен - А моя котарак вече го няма! И той ме ...
07.05.2009 12:10
А моя котарак вече го няма! И той ме обичаше толкова много! ........И аз го обичах!....Обожавах го!!!!!!!!!!
цитирай
33. martito - анонимен 33,
07.05.2009 12:43
Съжалявам...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2841246
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662