Постинг
03.05.2009 13:23 -
Любов, любов... И пак любов...
Обичаше я...
Всяка извивка на лицето й, мекотата на косите й, с които неведнъж се беше заигравал... Очите й, които никога не можеха да скрият колко много го обича, дори и когато я беше разсърдил за нещо. Топлите й ръце, с които го обгръщаше внимателно като чуплива скъпоценност. Обожаваше да го гали безспир, да усеща нежните й милувки по цялото си тяло...
Обичаше сутрин да се събужда преди нея и да я наблюдава. Да чува равномерното й, спокойно дишане, да съзерцава притихналостта на тялото й, доверчивостта, която излъчваше лицето й. Да я чака да се разбуди сама, да я види разрошена, с леко подпухнали очи, но усмихваща се, щом го види до себе си. Обичаше сутрешните топли, все още сънени гушкания, тихото й мрънкане с неразбуден глас, бавните й мъркащи протягания, в които се включваше и той. Обичаше да се излежават под завивките, да се притиска до нея, да я усеща до себе си и да иска тази полусъна нежност да не свършва никога...
Обичаше да следи с поглед леките й залитания до кафемашината, или бързината, с която се обличаше, гримирваше и сресваше косите си, когато закъсняваше за работа. Винаги улавяше момента на търсене на дрехи и се включваше активно, заравяйки се заедно с нея в гардероба и изкарвайки навън дреха след дреха.
Знаеше кога ще се прибере от работа и никога не му омръзна да се радва на усмивката, която се изписваше на лицето й, щом го видеше, че я чака. А той знаеше какво ще последва. Търпеливо я изчакваше да се освободи от обувки и чанти, да го приближи и да го гушне. Само по начина, по който го прегръщаше, можеше да усети как е минал работният ден, без да се налага да пита... Обичаше тихия й глас, с който му говореше, докато той, леко премрежил поглед, се отпускаше до безкрайност върху пухкавите, уханни облачета на съня...
Обичаше да я наблюдава, когато приготвя храната, нежният начин, по който го избутваше от плота. Когато съсредоточено четеше или пишеше нещо, обичаше да се промуши под ръцете й и да отвлече вниманието й, да се свие в скута й и затворил очи, да задреме, заслушан в туптенето на сърцето й. Харесваха му дори моментите, когато тя танцуваше с него из стаята, пеейки му на уше...
Да, той не беше цветенце - ядосваше я, правеше глупави бели, сърдеше я с необмислени постъпки. Тя му се караше, не му обръщаше внимание за известно време и той трябваше доста да се труди, за да бъде отново прегърнат... Но дори и тогава пак я обичаше...
Обичаше я!
Такава каква, каквато беше - ядосана, радостна, тъжна, болна, разплакана, разнежена... И едва сега осъзнаваше колко много го обичаше тя и колко много му липсваше...
Защо му трябваше да се инати? Какво като без да иска беше счупил чашите, а тя му се развика, сякаш беше нарочно? Беше ли нужно да разхвърля цялата къща? Какво спечели от целия си героизъм?... Вече втора нощ е наказан и не спеше до нея. Вече втори ден няма да му бъде обърнато внимание, няма да му се говори, няма да бъде целуван, гушкан и гален... Ами ако това продължи вечно? Ако тя реши да го изостави?...
Така размишляваше вече цяла нощ, седнал в коридора, загледан във вратата пред себе си. Не беше права да го навиква, но пък и той не беше невинен, точно обратното даже - за всичко беше виновен той, защото мислеше само за себе си и я беше приел за неизчерпаем източник на внимание, от който беше длъжен само да взема, без да дава нищо...
Щеше ли да му прости?...
Вратата се отвори. Беше се събудила и отиваше да си прави кафе. Не измяука глезено, както правеше друг път, а само се се отдръпна назад, навел виновно глава - нямаше сили да я погледне в очите. Чу стъпките й обратно към спалнята, но не помръдна. Усети я как се спря и го гледа. Чу името си и надигна несмело глава. Погледна в очите й, разбра, че му е простено, но не помръдна от място, само измяука тъжно. Разбра, че го вика при себе си, и бавно запристъпва към нея. Сгуши се в ръцете й, замърка тихо и си обеща занапред да не мисли само за себе си...
Нямаше да си го прости, ако я изгуби...
Всяка извивка на лицето й, мекотата на косите й, с които неведнъж се беше заигравал... Очите й, които никога не можеха да скрият колко много го обича, дори и когато я беше разсърдил за нещо. Топлите й ръце, с които го обгръщаше внимателно като чуплива скъпоценност. Обожаваше да го гали безспир, да усеща нежните й милувки по цялото си тяло...
Обичаше сутрин да се събужда преди нея и да я наблюдава. Да чува равномерното й, спокойно дишане, да съзерцава притихналостта на тялото й, доверчивостта, която излъчваше лицето й. Да я чака да се разбуди сама, да я види разрошена, с леко подпухнали очи, но усмихваща се, щом го види до себе си. Обичаше сутрешните топли, все още сънени гушкания, тихото й мрънкане с неразбуден глас, бавните й мъркащи протягания, в които се включваше и той. Обичаше да се излежават под завивките, да се притиска до нея, да я усеща до себе си и да иска тази полусъна нежност да не свършва никога...
Обичаше да следи с поглед леките й залитания до кафемашината, или бързината, с която се обличаше, гримирваше и сресваше косите си, когато закъсняваше за работа. Винаги улавяше момента на търсене на дрехи и се включваше активно, заравяйки се заедно с нея в гардероба и изкарвайки навън дреха след дреха.
Знаеше кога ще се прибере от работа и никога не му омръзна да се радва на усмивката, която се изписваше на лицето й, щом го видеше, че я чака. А той знаеше какво ще последва. Търпеливо я изчакваше да се освободи от обувки и чанти, да го приближи и да го гушне. Само по начина, по който го прегръщаше, можеше да усети как е минал работният ден, без да се налага да пита... Обичаше тихия й глас, с който му говореше, докато той, леко премрежил поглед, се отпускаше до безкрайност върху пухкавите, уханни облачета на съня...
Обичаше да я наблюдава, когато приготвя храната, нежният начин, по който го избутваше от плота. Когато съсредоточено четеше или пишеше нещо, обичаше да се промуши под ръцете й и да отвлече вниманието й, да се свие в скута й и затворил очи, да задреме, заслушан в туптенето на сърцето й. Харесваха му дори моментите, когато тя танцуваше с него из стаята, пеейки му на уше...
Да, той не беше цветенце - ядосваше я, правеше глупави бели, сърдеше я с необмислени постъпки. Тя му се караше, не му обръщаше внимание за известно време и той трябваше доста да се труди, за да бъде отново прегърнат... Но дори и тогава пак я обичаше...
Обичаше я!
Такава каква, каквато беше - ядосана, радостна, тъжна, болна, разплакана, разнежена... И едва сега осъзнаваше колко много го обичаше тя и колко много му липсваше...
Защо му трябваше да се инати? Какво като без да иска беше счупил чашите, а тя му се развика, сякаш беше нарочно? Беше ли нужно да разхвърля цялата къща? Какво спечели от целия си героизъм?... Вече втора нощ е наказан и не спеше до нея. Вече втори ден няма да му бъде обърнато внимание, няма да му се говори, няма да бъде целуван, гушкан и гален... Ами ако това продължи вечно? Ако тя реши да го изостави?...
Така размишляваше вече цяла нощ, седнал в коридора, загледан във вратата пред себе си. Не беше права да го навиква, но пък и той не беше невинен, точно обратното даже - за всичко беше виновен той, защото мислеше само за себе си и я беше приел за неизчерпаем източник на внимание, от който беше длъжен само да взема, без да дава нищо...
Щеше ли да му прости?...
Вратата се отвори. Беше се събудила и отиваше да си прави кафе. Не измяука глезено, както правеше друг път, а само се се отдръпна назад, навел виновно глава - нямаше сили да я погледне в очите. Чу стъпките й обратно към спалнята, но не помръдна. Усети я как се спря и го гледа. Чу името си и надигна несмело глава. Погледна в очите й, разбра, че му е простено, но не помръдна от място, само измяука тъжно. Разбра, че го вика при себе си, и бавно запристъпва към нея. Сгуши се в ръцете й, замърка тихо и си обеща занапред да не мисли само за себе си...
Нямаше да си го прости, ако я изгуби...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
До Витоша по въздух и земя
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
До Витоша по въздух и земя
Щастлив котарак:))
Поздрави!
цитирайПоздрави!
но все ми се струва, че котките не са чак такива егоисти и са далеч по-склонни да потърсят прошка, а иначе любовта е описана много добре, това е наистина любов.
цитирайНай-вероятно зависи от котката:)) А някои са характери:))
Иначе особена разлика между хората и животните не виждам - особено що се отнася до нуждата от любов:))
Поздрави!
цитирайИначе особена разлика между хората и животните не виждам - особено що се отнася до нуждата от любов:))
Поздрави!
Леко ,увлекатилно и заразяващо пишеш , че чак започваме да се вживяваме и протягаме и мяукаме в леглата си.Доста риално и завладяващо ни подейства .Поздравления за невероятния разказ !
цитирайМного мил коментар!
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
Прекрасна идея и майсторско изпълнение.Поздрави
цитирай
7.
анонимен -
любов...любов
03.05.2009 17:52
03.05.2009 17:52
...... само любов :-)
цитирайразлично, но хубаво!
Поздрави, мила!
:)))
цитирайПоздрави, мила!
:)))
Блестящо се справяш ( не е комплимент).Променила си леко сюжетната линия , в сравнение с предишните разкази .
Ами какво да ти кажа ----->>>> тая котка на мен прилича , инато та инато :)))
Важното е , че всичко завършва с хепиенд:)
Усмивчици:)
цитирайАми какво да ти кажа ----->>>> тая котка на мен прилича , инато та инато :)))
Важното е , че всичко завършва с хепиенд:)
Усмивчици:)
Благодаря!:)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
този черно-бял пухкавелко ще ти вземе здравето
Поздрави от моята чернобяла мама- имаме 2 котета, толкова палави и гальовни, че ...
Ако не съм възрастен и сериозен човек, ходещ на работа - бих се радвала да ги наблюдавам непрекъснато и гушкам.
поздрави!
цитирайПоздрави от моята чернобяла мама- имаме 2 котета, толкова палави и гальовни, че ...
Ако не съм възрастен и сериозен човек, ходещ на работа - бих се радвала да ги наблюдавам непрекъснато и гушкам.
поздрави!
:)))
Просто любов...:)
Поздрави!
цитирайПросто любов...:)
Поздрави!
Хубавото е, че ти е харесало:)
Каня те на по цигара:)
Усмивки:)
цитирайКаня те на по цигара:)
Усмивки:)
:)))
Е, все съм аз, andi2, без отклонения - вервай ми!:)))))
А ти признаваш, че си инат - така ли?:)))))))
Усмивкииииии:))
цитирайЕ, все съм аз, andi2, без отклонения - вервай ми!:)))))
А ти признаваш, че си инат - така ли?:)))))))
Усмивкииииии:))
Цели две пухчета! Малеей, искам да ги нагушкаш, нагалиш, нацелуваш много! Ама много!
И специални целувки на ушлетата и лапичките:)
И на теб, net, безброй прегръдки:)
цитирайИ специални целувки на ушлетата и лапичките:)
И на теб, net, безброй прегръдки:)
нямаш и идея колко са сладки, и колко умно гледат и направят ли пакост - бягат до кутията, прехвърлят се и само ушички и очички се показват.
Но ... ще трябва да се разделям с тях. Три котарани ще ми са доста много.
Но идва 1 юни и ще има подаръци за послушни деца ;))))
цитирайНо ... ще трябва да се разделям с тях. Три котарани ще ми са доста много.
Но идва 1 юни и ще има подаръци за послушни деца ;))))
Значи ще има подарък за мен! Ура!!!
Аз много съм слушкала и много слушкам, и много ще слушкам!!!!!!:))))
Прегръдкиииииии :))
цитирайАз много съм слушкала и много слушкам, и много ще слушкам!!!!!!:))))
Прегръдкиииииии :))
18.
анонимен -
чудно написан разказ
03.05.2009 22:07
03.05.2009 22:07
браво!
цитирайМерси, мерси!:))
Поздрави!
цитирайПоздрави!
много си любвеобилна тук :)
цитирайСега вече типично по женски, нали?:))
Макар гледната точка да е на котарак:))
цитирайМакар гледната точка да е на котарак:))
писала си го за мен и за моя котаран, и то без да ни познаваш! Поздравления :))))
цитирайАми какво да се коментира повече... мрррррррррррр.... :):):):):):)
цитирай:)))
Гушки на твоя котаранчо:))
цитирайГушки на твоя котаранчо:))
Мъркащият ми любимец ти приглася;))))
Поздрави и много мъркащи усмивки, принце:)))
цитирайПоздрави и много мъркащи усмивки, принце:)))
..много човешко и топло написано..
Поздрави!
цитирайПоздрави!
.... и с много любов:)
Сърдечни поздрави!
цитирайСърдечни поздрави!
в този разказ само героинята е истинска, убеден съм ;))
цитирайПрав си - главната героиня в текста е любовта:)
И тя наистина е истинска:)
Поздрави!
цитирайИ тя наистина е истинска:)
Поздрави!
Кратко, въздействащо, поучително - чудесно четиво за любовта!
цитирайБлагодаря!
Много любов ти желая:)
цитирайМного любов ти желая:)
32.
анонимен -
А моя котарак вече го няма! И той ме ...
07.05.2009 12:10
07.05.2009 12:10
А моя котарак вече го няма! И той ме обичаше толкова много! ........И аз го обичах!....Обожавах го!!!!!!!!!!
цитирайСъжалявам...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете