Отегчителна работа е, ако трябва да сте на работа през почивните дни. И то съвсем самички като мен. Направо си е скука, скука до издивяване.
    Та, дежуря аз на работа, ама тя работата да не е толкова глупава като мен - почивен ден си е и тя, милата, си почива - да не е като мен глупава. Пък аз стоя и я чакам за компания. Е, вярно, врътна се на един -два пъти, колкото да спре някоя и друга моя прозявка, ама после се запиля нанякъде, та се не видя. От немай къде се наприказвах с когото се сетих по телефона, изпоизрових интернета, напуших се на воля... Ама ми омръзна и едното, и другото, че и третото. Омръзна ми всичко. Даже и не ми се прияждаше вече кво ли не.
    И какво да правя, какво?... Ми облегнах глава на ръката си и залегнах - малко неудобно де - на бюрото и зяпам през прозореца. И съответно като няма мухи, които да броя, викам на въображението си хич да се не повърта, ми да подприпне за компанийка. И идва то милото - натруфено, напарфюмирано, напудрено, с палитра и боички и ме пита усмихнато-угоднически:
    - Какво ще желае Ваша Светлост днес?
    - Моя светлост желае да мрънка - казвам аз и вече съм нацупила устни, готова да се намусвам за квот ми дойде на акъл.
    - Как? - пита ме внимателно въображението ми.
    - Как? Качествено - как? И много! И не ми задвай въпроси, на които вече знаеш отговора... - позанервничих леко аз.
    - Аз нямах предвид това, Ваша Светлост, аз...
    - Офффф, знам, знам. Не се опитвай да ме поучаваш сега и ти, ще взема да се разплача...
    - Та? - подкани ми ме меко въображението.
    - Днес... Ми днес ще мрънкам като принцеса... Не! Вече мрънках като принцеса.... Ще съм дама на някой рицар, като ония от средновековните романи, дето служат на своята дама безпрекословно.
    - Чудесно! - засия въображението - Продължете, Ваша Светлост!
    И почна яростно да мята четките и да рисува картина след картина. А Моя светлост съвсем отпуска юздите и продължава:
    - Аз ще пристъпвам едва-едва като пеперудка, с лекичко вирнато нагоре носле и ще рея взор нанякъде, преструвайки се, че не забелязвам как рицарят ми ме зяпа като гладно кученце за едносекунден поглед. Ама Моя светлост не си е намерила на пътя погледите, че да ги раздава ей така. Ще си мигам с клепки невинно като мома на сгледа, ще си въртя чадърчето и ще се чудя каква глезотия да измисля, че да изпробвам предаността на рицаря си.
    Като ми омръзне да гледам как рицарят ме следва по петите като сянка, ще почна да си изпускам кърпичката през минута-две. Ма ей така, без да искам, уж, че съм се разсеяла нещо. А рицарят ми веднага ще се спуска като вихър към падащата кърпичка, ще я улавя в движение, преди още да се нацапала, ще я изглажда нежно с ръце и ще ми я подава с поклон... Е, може и коленичил - няма да му се разсърдя, но задължително да е с обожание в очите...
    - Ама Ваша Светлост, то сега има ли такива рицари..
    - Въображение, ти сега какво искаш, а? Да се разплача ли? А? Ама силно. И да не спра?... Не забравяй, че разговаряш с моя светлост, не ми противоречи, ми си рисувай там, каквото ти казвам!... - и се намусвам разбира се.
    - Покорно Ви моля за прошка, Ваша Светлост! Аз не исках...
    - Шшшшт! Не говори! Не ме разстройвай повече. Ще те накажа най-после! Ще има да ме чакаш да те удостоя и с един поглед през дългите ми гъсти ресници.
    - Слушам Ваша Светлост...
    - И кой мрънка сега - аз или ти? Не ме карай сега да повишавам тон, ще ми докараш главоболие и от цялата работа ще си изпати рицарят.
    - Ами ако рицарят се окаже не много квалифициран?
    - Не ме интересува колко е квалифициран! Ще плача, ако трябва и с крачета ще тропам! Аз си искам да се грижи за изпуснатите ми кърпички, да се възнася от щастие да ми ги поднася и да не спира да ми благодари за оказаната чест.
    - А няма ли да Ви омръзне, Ваша Светлост?
    - Ще ми омръзне разбира се. Тогава ще кажа на рицаря, че искам да съчинява за мен стихове. Със стихове да ми поднася звезди, че и целия свят и да ме кара да се възторгввам и да пляскам щастливо с ръце. Пък ако и това ми омръзне, ще го пращам да ми бере цветя. И всеки път като се върне с букет, ще се радвам, радвам. После ще се понацупвам и ще искам още цветя...
    - Ами ако работата Ви се появи и Ви призове ненадейно, какво ще правите, Ваша Светлост?
    - Ами ще трябва да й обърна внимание - какво друго да правя?
    - Ами тогава до нови сънища, Ваша Светлост!...
    - Ама защо? - питам аз недоумяващо.
    - Телефонът звъни...
    Пфу бре! Тъкмо ми беше станало интересно. Ама тя тая работа и тя нямаше ли си друга работа...

И аз на работа...но въображението ми спи :))))

Да взема да ти препратя моето:)))
То е доста услужливо и гъвкаво - каквото си пожелаеш - веднага го рисува ;))))

Друг път, след малко си тръгвам....благодаря ти, все пак :)))))

За нищо :)))
Когато кажеш - ти го пращам:))
Поздрави!

му поискай самия Дон Кихот в офиса, телефонът и случайните посетители едва ли ще оцелеят дълго, за да ви притесняват ;))

да ти имам и щурото въображение! :)))

няма помен от въображението ми днес, а то къде се било запиляло!!!! :)))))
Но понеже не съм егоистка, а и не бях на работа (ако не броим нескончаемата къщна работа), се радвам, че това красиво и леко хахаво въображение не е седяло със скръстени ръце!!!
Поздрави! :))))

Мислиш ли? И работата най-накрая ще спре да се пречка, нали? ;)))))
А въображението ми - щуро е, щото задава въпроси, на които знае предварително отговора, иначе нищо му няма;))))))
Поздрави!

То и на едно място не седя:)))
Но да ти кажа - то по хората ходи - днес просто е бил моят ден;))))))))
Поздрави, zulu, и много усмивки!

Mрънкало,стига спа!

Не е ли възможно у вас да се разбуди въображението и да проявите малко от нежността на въображаемия рицар? ;))))
Да ме разплачете ли искате? Ммм?
:))))

защо пропуши?
И този рицар- много ти е завъртял ума! Я се вземи в ръце- стига фантазии. Що не си пусна малко музичка на Борис Дали ли беше или друга чалгичка, та твоят колета от отсрешното бюро да я чуе и да дойде да ти прави компания.
ЛЕка нощ!

Един телефонен звън ми изби рицаря от главата за секунда:)))
Не съм пропушила пак все още - засега удържам - но мечтая да пуша - признавам си...:)
И, мила моя съвест, след като така добре си се запознала с текстовете ми, вземи се в ръце и ти и си върши по-съвестно работата - не се занимавай с моите фантазии:)))
Лека нощ и на теб!

;)))) мрънкалце! Не така остро де!
Усмивки и приятен ден.

Не мога да не споделя нещо, което ми бе поднесено от един невероятен рицар, понесъл героически цялото мрънкане, с което успях да го засипя:)))

http://www.leeneeann.info/blog/?page_id=316

Благодаря ти, рицарю мой!

За теб и твоето услужливо въображение!
Хареса ми много/написаното,де!:)/!
" - Чудесно! - засия въображението - Продължете, Ваша Светлост! :")))))
ПРОДЪЛЖЕТЕ,ВАША СВЕТЛОСТ!

Моя светлост е поласкана :)))))
И обещава да не спира да мрънка и да намира работа на въображението си :))))
Поздрави и много усмивки!

Латинсксата сентенция казва:"Otia dant vitia"(Безделието ражда пороци),така че...търси работа на въображението си!:)))

Разбира се:)))) Винаги :)))
И за секунда не го оставям на мира:)))
Поздрави!

Като светлинка си!

mnogo si dobra ,bravo da ti imam i syznanieto i podsysnanieto, 4e i vyobrajenieto... za sega sym anonimen no to e za6toto skoro mi razbiha bloga ,no skoro pak 6te sym na liniq...