Това, че вчера валя дъжд – добре. Понесох го. Понесох и цялата поледица. Ама втори ден пак да вали – малко нагличко е вече. А най-малко ми трябваше пързалка днес. Щото имах важна служебна среща, на която трябваше да се представя добре, да омайвам и изобщо да вземам акъл. И понеже си спомням много добре какво е казал Хитър Петър за посрещането и изпращането, а аз не мога много-много да разчитам на изпращането – заложих на посрещането. Затова и се бях понакиприла, а на цялата ми кипреност й отиваха ботуши с висок и тънък ток. Обаче на ботушките с висок и тънък ток въобще не им отиваше заформилата се ледена пързалка навън.
    И сигурно вече си мислите, че съм постъпила глупаво като съм обула точно тези ботуши, пренебрегвайки здравето си, но грешите! Глупаво беше, че слязох с тях по стъпалата пред входа – от там нататък за мен вече нямаше връщане назад. Е, имаше я алтернативата лазене, ама... някак не ме привлече... Пък и работата ме зовеше.
    И аз се засилих с огромно желание напред и с такава безумна бързина, че и охлюв би ме задминал. И мъча се аз да забивам токове в леда, ама не става тая дето я мисля, и като същински Спайдърмен ту с едната, ту с другата ръка, ту с двете ръце се притискам до стена, дърво, ограда... до квото се изпречи насреща ми. А хората, които имаха щастието да станат свидетели на инвалидния ми поход в стил самоубийство, само ме заобикаляха, колкото се може по-отдалеч.
    Криво-ляво стигнах до заветното кръстовище, след което още малко и щях да стигна до Обетованата земя – на работа. Да ама току пред мен гледам едно детенце със закуска в ръка пресича. И както си вървеше и похапваше безгрижно, така и се изстрополи на леда с все закуска. Аааа, мерси аз така не ща. Харесвам фигурното пързаляне, ама баш сега не ми се упражнява троен аксел, троен тулуп и всичко останало.
    А онова ми ти кръстовище сякаш нарочно се разширява пред погледа ми и съвсем убива смелото ми препускане до момента. Пък и коли минават. Абе изобщо – непосилна задача. И то що – щото навремето кога имах възможност да ходя на балет, аз си чоплех ноктите – сега и на пръсти даже не мога да ходя...
    И така докато се укорявах и уговарях мислено, ме приближиха две лели, плътно прилепили се една о друга. Поспряха до мен колебливо. Огледаха и те терена. Огледаха и мен. Безгласно и трите се съгласихме, че ни от мен, ни от тях ще излезе втори Македонски, но трябваше все някак да се премине.
    - Дръж се, моме! Ще успеем! – похваща бодро едната леля и ме хваща здраво под ръка.
    И аз се държа. Здраво стискам дръжките на чантата си, щот а сме паднали, а после да я видя как ще ни изправя и трите. Леко залитайки все пак преминахме на отсрещния тротоар. И тук пак стана страшно. Щото лелите не бяха в мойта посока, а на мен тъпата ми скромност, не ми даде да ги помоля да ме заведат до работа, пък после да си ходят колкото искат и където искат.
    А пред мен блести оная ми ти пързалка, че чак ми се приплаква. Стоя на едно място и се оглеждам безпомощно за някое боже чедо със самарянски пориви. Ама на кой му пука, че предвзетата ми душица днес е с бутуши с високи токове. Пък вариантите точно два – да стоя цял ден на едно място или да стигна до работа и да осмисля високия ток.
    Какво да се прави – тръгвам смело напред, повтаряйки си наум, че ледената пързалка е само една дяволска матрица, а аз съм Тринити. Да ама поледицата хич не я беше еня за филмовите ми мераци и на няколко пъти се опита да ме пльосне по гръб. Не успя, де. Но затова пък успя да ме гушне в трима чичковци, от които единият така силно се зае със спасяването ми, че малко остана и да ме целуне. И не на последно място по едно време пък аз щях да омая в гръб две напудрени каки...
    Слава на Бога, стигнах до работа – невредима – и аз и високите токове. И за първи път бодро-бодро тропках по стъпалата до десетия етаж, щастлива, че няма опасност нищо да ме подхлъзне.
    И до тук – добре. Срещата мина успешно, работния ден отминава, но... Остава въпросът как ще се прибера до вкъщи?
    Дали пък не е чак толкова лоша идеята да си купя няколко кила сол и да си направя пътечка, че утре... Утре знае ли се....

какво толкова...
:)

За утре - гледай оптимистично на нещата ;)

Абе че кво му е...
Голяма работа сега като си посчупя малко ръката, крака или....
Няма да издребнявам сега..:)))))))))
Много усмивки!

Пламене, ти недей сега да ми се правиш на оптимист - четох някъде едно твое признание как детето ти по-добре се справяло по леда от теб :))))))))))))))))
Много усмивки!

Ми как? 180 см срещу 105, 75 кг срещу 21...обикновени физически закони....

Айде стига де - до там ли стигнахме да се оправдаваме с физиката:)))))))))
Магия ми трябва на мен, магия... Не оптимизъм...:))))
Щото предстои прибиране вкъщи....
:)))))))))))

когато цялата държава се тресе, твойте токчета ли са най-важното нещо на света, пък и поледицата беше вчера, днес всичко се разтопи, какви ги дрънкаш само.

Ми не чети, бе мила!
Аз карам ли те?

Ми полети бе :))) Хари Потър положение...ако щеш - Карлсон :)))))

Пламене, добри съвети ми даваш ти, загрижен си за мен :)))))))
И аз съм ти признателна:))))
Но да ти кажа... левитацията по ми свърши работа:))))))

Ма владееш ли я? :)))))

А ти в мен съмняваш ли се?!
:))))))))))))

при мен ситуацията беше вчера, като се наложи по служебни причини да се появя с по авторитет вид, който включваше онези хубави боти с ток, които подарих на мъжа ми за коледа, а не удобните ми ботуши, които когато ги събуя в антрето и всички поне веднъж се спъват в тях. Та вчера уж тръгнах с колата и преживяванията ми бяха в друга насока, но след като се срещнах с едната жена тя много ентуазирано ме подкани да ме представи в офиса, който за мое съжаление беше да се отиде по лесно пеша отлкото с кола. Нямам спомен от срещата, в главата ми беше маршрута до колата ми и как да стигна без произшествие. Днес вече не рискувам, но и при нас времето се смили и вече няма поледици.

Наде, никогаш :))))

При нас вчера беше по-добре от днес. И въпреки слънцето следобеда, на места е ужас... и то не само за ботушки с токове...
Но поне децата се радват:))))
Поздрави!

А наздраве за взаимното ни разбирателство:)))))

много съветници се навъдиха нещо, но поне са доброжелателни :-))) Но аз не ти давам съвет , просто ще ти кажа аз какво правя по въпроса ...Обличам си спотна поличка , пак е готино и си слигам спортните ботушки без ток. Проблм никакъв с равновесието трябва да ти кажа ...ходиш си и си подсвиркаваш . Но ти ако ти е толкова тъжно за високите токчета , виж помисли си нещо за кънки ...парзалки . Поздрави и успех :-)))

Какво да ти кажа, освен, че те разбирам напълно. Аз и без да съм на токове успях да се уредя с две близки срещи с тротоара вчера, в резултат на което днес имам мускулна треска на направо неподозирани места. :о)))

Абе... след днес хич няма да ми е мъчно за високите токове:)))))
Па и не ме бива много ни във фигурното, ни в НЕфигурното пързаляне:)))
Ще последвам съвета ти - по-спортно ще е:))
Поздрави!

Да бе!:))))
И при мен има подобни мускулни усещания:))))
Надявам се, че си добре, де... след срещите с тротоара...
Поздрави!

вземи си раница и в нея си носи официалните обувки с ток,докато не влезеш в офиса.Долу на рецепцията се преобуваш и си ти.Раницата винаги можеш да я оставиш някъде из офиса преди да влезеш на срещата.Аз така правя като ще се цапам.И хич да не ти пука че официалният ти костюм не се връзва с обувките,важното е дупето ти е здраво.

Оооо, дупето доста позаякна днес:)))))))))))))
А иначе - идеята ти е перфектна - благодаря!
Поздрави!

Падаш си там където си, ставаш и продължаваш до следващото падане. Я питай търновки като паднат къде после стават - чак до "Автогара юг" или до на бирената комина.

Позната ми е ситуацията в Търново:))))
Даже много добре :))))
И съм съгласна - там си е направо като спускане със шейни без право на връщане назад:)))
Поздрави!

СъвСем Сериозно ли!?!?!?!?

Ооооо, дааааа! :)))))))))))
Тва е ама СССССССъвСССССССем
ССССССССССериозно!
:))))))))))))
Ооо, да....
Поздрави!

е в нас...

Проходимост ти желая!

Винаги, винаги...

Благодаря ти!
Много мило от твоя страна:)
Нека и за теб по пътя ти няма непреодолими препятствия!
Поздрави!

Перото ти е страхотно! Целувки!

:)))
Ласкаеш ме...:))
Поздрави!

гледам здравичка и целичка си успяла да се прибереш!!! А, поздравления! :))))
Тъкмо щях да ти разправям за номера с маратонките или други безтокови пособия дето да си ги менкаш под бюрцето, ама са ме изпреварили....
И да те успокоя - и балета и художествената и фигурното не помагат...
Аз почти не ходя пеша, но вчера заради протеста оставих калинката на 3-4 пресечки, викам ще си попуша на чист въздух докато тепкам.... Да не ти разправям каква гледка е лизгаща се жена с каскет и цигара..... Добре че открих хитрината да се движиш много близо до сградите - там не замръзва!!!
Поздрави и усмивки (ама не снежни)!!! :))))

Между нас да си остане - това моето днес си беше чиста тренировка за световния слалом :))))
Ама не казвай на никого ;))))))
Поздрави!

Нямаме тово съзнание за отговорност,относно почиствоне от лед,сняг и т.н.Ако всички се хванем да свършим тази работа с почистването или пъс хвърляне на сол-ха,ха или пясък,или остатък от изгоряли въглища -пак ще има ефект нали?Да се ядосваме,да ходим като мравки ,да ходим по ортопедии-ееее.. това е наш избор.Кой да ни помогне ,ако не ние.Ако общините имаха пари да платят на хора ,които да свършат тази работа ,нямаше да се тревожим.....

Тъжно е... Но имаш право...
Поздрави!

Xyбaв nocт!Oще вeднъж щe гo npoчeтa!

Благодаря!
Добре си дошла, когато пожелаеш:))
Поздрави!

Така е - ако не е поледица, ще са локви и шофьори, които си умират от кеф да те окалят :))))
Поздрави и усмивки!

То хубост и удобство понякога са в противоречие ,моме.

Спор няма - това, което си казал е същото като това - идеални неща и хора няма:))
Поздрави!

при нас вече две зими , става нещо много гадно
Температурата на въздуха около нулата , - 1
вали дъжд
И веднага замръзва --------->>>>>>>> всичко става като огледало .
Спасението е да си намериш преспи и там да вървиш , ама като няма ???????????
Иииииииииииииииииии
за 20 метра се изтърсих 4 пъти .
Изкачвах една стръмна улица , докопах се до едно дърво , и си викам -------->>>>> няма да мърдам .
Ама закъснявам и айде пак , за 40 минути стигнах , иначе ходя за 10
:)