Постинг
16.11.2010 19:42 -
Любов вълшебна
Розовите лъчи на слънцето немирно подскачаха по лицето й през щорите на прозореца, съюзяваха се с птичите песни и не спираха да я побутват да става от леглото. Време беше, а и той вече я чакаше. Дааа,... знаеше, че я чака. Вече чувстваше присъствието му, лекият му аромат на нежна и развълнувана топлина беше проникнал в стаята й и закачливо гъделичкаше нослето и душата й. Протегна се блажено под завивките с физиономия на доволно нахранено коте и бързо, без повече помайване се заоблича. Мислите й вече бяха при него и караха чувствата й да се изчервавят срамливо, а душата й да диша учестено.
А той я чакаше. Пак там, до брезата. Нетърпелив да я зърне, малко нервен, неистово търсещ докосването на погледа й. Радостно вълнение и розовееща свенливост преливаха и у него, въпреки че той всячески се стараеше да изглежда спокоен, дори равнодушен, сякаш тя не беше единственото същество на този свят, което го интересуваше. За целта дори си играеше с натруфените в златни одежди листенца на брезата. Правеше се, че не я вижда, но веднага забеляза и улови изпуснатата през леко отворените й устни усмивка, гушна я нежно до сърцето си и я скри на скришно и сигурно място в душата си. Не му убягна и дяволитата закачка в погледа й, която тя направи опит да скрие с гъстите си ресници...
Приличаха на деца. И се държаха като деца.
Не си казаха нищо. Тя не отиде при него, а пое по пътя към парка. Но мислите и чувствата й протегнаха ръка към него и той я последва. Не бързаше. Пристъпваше бавно след нея, почти безшумно, подръпваше клончетата на някое дърво или просто разбутваше разноцветния килим от нападали листенца. От време на време не издържаше и се втурваше към нея, колкото да усети близостта му. Заиграваше се с кичури от косата й, докосваше нежно страните й, колкото да усети топлината й и се отдалечаваше, за да събира усмивките й.
А тя се усмихваше. Лицето й розовееше като узряла праскова и от нея се носеше упойващ аромат на узрели плодове и цветя. Беше толкова нежен с нея, толкова внимателен, че тя затваряше очи и шумно вдишваше любовта му.
Доловил цветното доволството в очите й, той избързваше пред нея, поспираше за миг, колкото да й се наслади отдалеч и препълнен с гальовност и жар се спускаше към нея. Жадно обвиваше ръце около тялото й, промушваше ръцете си под дрехите и през дрехите й, притискаше се в нея и я притискаше силно до себе си. Алчно изпиваше устните й с целувки, милваше лицето и косите й, превръщаки всяка своя ласка в малък пожар. А тя цъфтеше в ръцете му. Преливаше от розово в наситено червено, от наситеночервено до оранжево и яркожълто. Отвръщаше на целувките му изгладняло и се притискаше още по-силно в него.
В този момент той се оттегляше бързо назад и опрял гръб в някое дърво впиваше поглед в нея, тръпнещ да види реакцията й. Тя бавно отваряше очи, сякаш се събуждаше от дълбок и продължителен сън, облягаше натежал поглед в него, укротяваше зажаднялото си за ласки сърце и поемайки си начесто дъх, го даряваше със зачервени, задъхани усмивки. Той се усмихваше на свой ред срамливо, завърташе се около себе си и смутено се впускаше в нова игра с листата на най-близките дървета.
С все още учестено дишане, все още усмихната и омаяна от прегръдката му, тя отминаваше и се оставяше да я изненада с нови прегръдки. Прегръдки, които запалваха искри в очите й; прегръдки, които караха всяка частичка от нея да тръпне да бъде притисната стоплящо; прегръдки, в които тя се чувстваше като у дома си; прегръдки, в които душата й се отпускаше блажено и ставаше послушна и кротка.
Опиянен от уханието й, той я следваше, стисваше я в обятията си и не спираше да я милва, да гали с целувки лицето й, да разпалва цветните ухания в душата й. Беше толкова нежна, толкова топла, така трепкаща и жива в ръцете му. Очите й светеха, топлина се изливаше от душата й и докосваше слънчево света, а страните й розовееха. Забравила за време и пространство, се отпускаше в ръцете му и той внимателно я повдигаше от земята, завърташе я леко и я повеждаше в знойния танц на чувствата...
- Мамо, тате, вижте! Вижте там! – викаше малко русоляво момче, сочещо с пръстче към вятъра, люлеещ грациозно отрупаните в злато и рубин листа.
Мъжът притисна до себе си двете си любими същества и тихо прошепна:
- Вятърът танцува... Танцува с есента...
Листата, увлечени от танца, падаха меко на влажната земя... А вятърът и есента танцуваха. Вихрено и леко. В мекота и нежност. С любов. В любов...
А той я чакаше. Пак там, до брезата. Нетърпелив да я зърне, малко нервен, неистово търсещ докосването на погледа й. Радостно вълнение и розовееща свенливост преливаха и у него, въпреки че той всячески се стараеше да изглежда спокоен, дори равнодушен, сякаш тя не беше единственото същество на този свят, което го интересуваше. За целта дори си играеше с натруфените в златни одежди листенца на брезата. Правеше се, че не я вижда, но веднага забеляза и улови изпуснатата през леко отворените й устни усмивка, гушна я нежно до сърцето си и я скри на скришно и сигурно място в душата си. Не му убягна и дяволитата закачка в погледа й, която тя направи опит да скрие с гъстите си ресници...
Приличаха на деца. И се държаха като деца.
Не си казаха нищо. Тя не отиде при него, а пое по пътя към парка. Но мислите и чувствата й протегнаха ръка към него и той я последва. Не бързаше. Пристъпваше бавно след нея, почти безшумно, подръпваше клончетата на някое дърво или просто разбутваше разноцветния килим от нападали листенца. От време на време не издържаше и се втурваше към нея, колкото да усети близостта му. Заиграваше се с кичури от косата й, докосваше нежно страните й, колкото да усети топлината й и се отдалечаваше, за да събира усмивките й.
А тя се усмихваше. Лицето й розовееше като узряла праскова и от нея се носеше упойващ аромат на узрели плодове и цветя. Беше толкова нежен с нея, толкова внимателен, че тя затваряше очи и шумно вдишваше любовта му.
Доловил цветното доволството в очите й, той избързваше пред нея, поспираше за миг, колкото да й се наслади отдалеч и препълнен с гальовност и жар се спускаше към нея. Жадно обвиваше ръце около тялото й, промушваше ръцете си под дрехите и през дрехите й, притискаше се в нея и я притискаше силно до себе си. Алчно изпиваше устните й с целувки, милваше лицето и косите й, превръщаки всяка своя ласка в малък пожар. А тя цъфтеше в ръцете му. Преливаше от розово в наситено червено, от наситеночервено до оранжево и яркожълто. Отвръщаше на целувките му изгладняло и се притискаше още по-силно в него.
В този момент той се оттегляше бързо назад и опрял гръб в някое дърво впиваше поглед в нея, тръпнещ да види реакцията й. Тя бавно отваряше очи, сякаш се събуждаше от дълбок и продължителен сън, облягаше натежал поглед в него, укротяваше зажаднялото си за ласки сърце и поемайки си начесто дъх, го даряваше със зачервени, задъхани усмивки. Той се усмихваше на свой ред срамливо, завърташе се около себе си и смутено се впускаше в нова игра с листата на най-близките дървета.
С все още учестено дишане, все още усмихната и омаяна от прегръдката му, тя отминаваше и се оставяше да я изненада с нови прегръдки. Прегръдки, които запалваха искри в очите й; прегръдки, които караха всяка частичка от нея да тръпне да бъде притисната стоплящо; прегръдки, в които тя се чувстваше като у дома си; прегръдки, в които душата й се отпускаше блажено и ставаше послушна и кротка.
Опиянен от уханието й, той я следваше, стисваше я в обятията си и не спираше да я милва, да гали с целувки лицето й, да разпалва цветните ухания в душата й. Беше толкова нежна, толкова топла, така трепкаща и жива в ръцете му. Очите й светеха, топлина се изливаше от душата й и докосваше слънчево света, а страните й розовееха. Забравила за време и пространство, се отпускаше в ръцете му и той внимателно я повдигаше от земята, завърташе я леко и я повеждаше в знойния танц на чувствата...
- Мамо, тате, вижте! Вижте там! – викаше малко русоляво момче, сочещо с пръстче към вятъра, люлеещ грациозно отрупаните в злато и рубин листа.
Мъжът притисна до себе си двете си любими същества и тихо прошепна:
- Вятърът танцува... Танцува с есента...
Листата, увлечени от танца, падаха меко на влажната земя... А вятърът и есента танцуваха. Вихрено и леко. В мекота и нежност. С любов. В любов...
Много красиво!
цитирайРадвам се на коментара ти! Исках да е красиво:)
Топла и уютна вечер:)
цитирайТопла и уютна вечер:)
Прекрасен разказ! Поздрави и усмивки, Мартито:)
цитирайБлагодаря ти, miaa:)
Няма хумор... може би това е различното:)
Вълшебно стопляща те вечер:)
цитирайНяма хумор... може би това е различното:)
Вълшебно стопляща те вечер:)
Нищо няма да кажа :) Само ще въздъхна :))
Прекрасно творение , Мартичко ;)))))
цитирайПрекрасно творение , Мартичко ;)))))
Наде, толкова пъти съм се опитвала да обясня това чувство, а ти не само си го сторила, но и си вплела в него и есента. Прекрасно е. Усмихвах се, четях, усмихвах се и онемях. Благодаря ти. Прекрасно е. Ще си го запазя завинаги.
Прегръдки!
цитирайПрегръдки!
Мерсии, карамболче:)))
А ти не въздишкай, а си гушвай Дяволийката и... и потанцувайте заедно:))
Уютна вечер:)
цитирайА ти не въздишкай, а си гушвай Дяволийката и... и потанцувайте заедно:))
Уютна вечер:)
Благодаря ти аз за коментара:)
Имаш сърце, milamam, сърце - топло, туптящо в ритъма на любовта. Запази този ритъм у себе си, помогни и на децата си да направят същото:)
Гушчета:)
цитирайИмаш сърце, milamam, сърце - топло, туптящо в ритъма на любовта. Запази този ритъм у себе си, помогни и на децата си да направят същото:)
Гушчета:)
Любовта не е подвластна на времето, а в истинската любов има само излъчване и нищо друго и никой не съществува около влюбените. Те летят, пеят душите им, а сърцата им в копнеж горят.
В първия момен се замислих, а, защо пък няма имена, но като прочетох, разбрах, Любовта си има едно име, и то е Любов. Омазах го накрая, ама карай да върви. Благодаря ти Наде, чаровнице! Лека и спокойна нощ! :)
цитирайВ първия момен се замислих, а, защо пък няма имена, но като прочетох, разбрах, Любовта си има едно име, и то е Любов. Омазах го накрая, ама карай да върви. Благодаря ти Наде, чаровнице! Лека и спокойна нощ! :)
Красив танц. Благодаря ти за неповторимото изживяване! Пиши все така от душа и сърце!
Ани
цитирайАни
Много добре си го казала, Нинче - любовта няма име, неподвластна е на времето и е топло-нежно излъчване:)
Топла вечер с нагушкани сънища:)
цитирайТопла вечер с нагушкани сънища:)
Благодаря ти, Ани:)
Желая ти вълшебно-романтични настроения, пропити от любов:)
цитирайЖелая ти вълшебно-романтични настроения, пропити от любов:)
Mного любов. С много любов...
цитирайЛюбов вълшебна- тук си в нова светлина, приятно съм изненадана, свикнла съм с комедийните ти сюжети и сега изведнъж нещо много чувствено, супер си и в двата бранша.
цитирайЛюбов... вълшебен танц...да бъдат дните ни:)
Нагушкани сънища, injir:)
цитирайНагушкани сънища, injir:)
Благодаря:)
По-рядко пиша подобни текстове, защото... те са танц... който просто ти се иска да танцуваш:))
Уютна, топла нощ:)
цитирайПо-рядко пиша подобни текстове, защото... те са танц... който просто ти се иска да танцуваш:))
Уютна, топла нощ:)
Стопли ми душата!Прекрасен разказ! :)))))
цитирайвпечатлен съм!
стилът ме изненадва...
но приятно :-))
поздравявам те!
цитирайстилът ме изненадва...
но приятно :-))
поздравявам те!
Радвам се, че текстът е стоплил душата ти:)
Спокойна и уютна нощ:)
цитирайСпокойна и уютна нощ:)
Благодаря, експлорърче:)))
Уютна нощ със сладки сънища:))
p.s.
И не се изненадвай много де:)) Ако се вгледаш добре в тези герои - те са си танцьори професионалисти да речем, а другите... и те танцьори.. е, малко тромавки, ма то щот не знаят баш добре стъпките...;)))))))
цитирайУютна нощ със сладки сънища:))
p.s.
И не се изненадвай много де:)) Ако се вгледаш добре в тези герои - те са си танцьори професионалисти да речем, а другите... и те танцьори.. е, малко тромавки, ма то щот не знаят баш добре стъпките...;)))))))
я виж ти, разкошно звучиш -
харесва ми - каня те на танц сред вятър и листа:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайхаресва ми - каня те на танц сред вятър и листа:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
:)))))) Само да не се простудим с тоя вятър;))))
цитирай
23.
muhaninja -
:)))
17.11.2010 10:07
17.11.2010 10:07
Вълшебството на Любовта е несъизмеримо с никое друго, което ни е дадено да познаем!
цитирайДобре казано!:)
Слънчево-танцувален ден:)
цитирайСлънчево-танцувален ден:)
Такива нежно-вихрени танци олекотяват тялото и дават простор на душата:)))
А когато душата танцува винаги намира друга душа да обича:))
Любовен танц! Поздрав!
цитирайА когато душата танцува винаги намира друга душа да обича:))
Любовен танц! Поздрав!
Браво!:))
цитирайПожелавам ти простор на душата и много танци на чувствата:)
цитирай
28.
marcusjunius -
я, какви "рокли" имала ...
17.11.2010 15:21
17.11.2010 15:21
я, какви "рокли" имала Надето :)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Да не му се надяваш на тва Наде, начи!;)))))
Радвам се да те видя:)
цитирайРадвам се да те видя:)
Чудно!
Сърдечен поздрав!:)
цитирайСърдечен поздрав!:)
Топла прегръдка от мен с пожелание за безкрайни танци на душата ти:)
цитирайот всякъде струи любов. По невероятен начин си предала чувствата! Усмихнат и влюбен ден!
цитирайПоздравления, приятелко!
цитирайЛюбов да обгръща дните ти, makont:)
Гушки на мопсчетата:))
цитирайГушки на мопсчетата:))
Сияйно-влюбен ден, приятелко:)
цитирайОмайващ, обсебващ, искрящо - влюбен танц! Като във вълшебна приказка с най-неочаквания край! Любовта да не те оставя на мира!
Благодаря ти, майсторице на късия разказ!
цитирайБлагодаря ти, майсторице на късия разказ!
Благодаря ти за пожеланието, Лили!:) И под секрет да знаеш - пожелавам ти и на теб същото:))) /макар че като гледам и двете май само танцуваме;)))/
Гушки топлички:))
цитирайГушки топлички:))
38.
smileme -
удивително ;)
18.11.2010 20:50
18.11.2010 20:50
Толкова много красота (която стопля душата и ражда усмивки на устните) и то само с думи! Е, аз наистина нямам думи! =)
Мога само да се радвам, че успях да се потопя в този вълшебен свят!
Поздравления и от мен ... и много слънчеви усмивки! =)
цитирайМога само да се радвам, че успях да се потопя в този вълшебен свят!
Поздравления и от мен ... и много слънчеви усмивки! =)
Радвам се и аз, че си успяла да почувстваш текста:)
Топло да трепка душата ти:)
цитирайТопло да трепка душата ти:)
Новия ти стил ми харесва, мисля че ако ако поработиш малко повече в тази посока би имала много добри постижения. Аз не разбирам много от литература, но мисля , че ако добавиш малко повече загадачност и избегнеш някои повторения, то би се получил разказ на доста високо ниво. Поздрави, Мартито. :)
цитирайИнтересно е! Поздрав!
цитирайТочно такова нещо ми трябваше да прочета! Страхотна си както винаги мила! Прегръщам те силно!
цитирайНежност, красота и музика. Докосна ме! Поздрав!
цитирайИ се питам - Мартито защо не пише и ето - днес ти даде знак. Бъди здрава и щастлива:)))
цитирай:)))
Четяйки края й се сетих за нещо, което съм писала много отдавна в съзвучие с танца, който си описала :) :
http://zvezdichka.blog.bg/lichni-dnevnici/2006/10/02/otdavaneto-na-dushata.16620
Поздрави за поста!
цитирайЧетяйки края й се сетих за нещо, което съм писала много отдавна в съзвучие с танца, който си описала :) :
http://zvezdichka.blog.bg/lichni-dnevnici/2006/10/02/otdavaneto-na-dushata.16620
Поздрави за поста!
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
