Постинг
21.08.2011 16:36 -
Поучителна история с маргаритка
Бе не съм ревнивец някакъв, ма понякога... Понякога,… се случва,… така… Както оня път в магазина с оня голобрад маймунек, дето за жена ми се лепна с покупките да й помагал. На него два шамара насаме между рафтовете му върнаха акъла в главата. Ма тоя хубостник, дето скоро се нанесе до нас повече от два шамара си проси, щото…
Знаете, има ги едни такива наглички хорица, които мъже се чувстват кога чужда жена омайват пред очите на мъжа й. И така пърхат с мигли, така миличко накривяват физиономийките си, така победоносно те гледат и всячески ти лазят по нервите, че ти иде да ги ошамариш, без да им обясняваш защо. И аз така – сто пъти поне врата съм му извивал на оня наперен прелестник дето час по час в двора гордо се пъчи, юмрука си в гърлото му съм набивал, как ли не съм го млатил и пребивал, ма… Ма само наум, наяве – стискам зъби и чакам повод само да ми даде, та да го питам аз после кой ще се перчи, стойки суперменски ще чупи. Яде ме, разяжда ме, изяжда ме направо отвътре, ама не - чакам сгодния момент.
И тоя сгоден момент си дойде де. Както и самият момък ненагледен.
Жената я нямаше. Отишла беше с майка си да се види. Аз вкъщи останах, къщна работа някоя да свърша. И тъкмо бях напънал оня ми ти S на тъпия смесител, дето не ще да се отвърти и не ще, и хоп – на вратата се звъни. Бааа – ще отварям! Само туй ми липсваше! Стисвам зъби, поемам дълбоко дъх, натискам с тръбния ключ и… И пак не ще да се завърти S-а му с S! Брях леля му и майка му, брях! А на вратата продължава да се звъни и ядът ми кипна. Отварям аз вратата, готов порой от бяс да излея върху нахалника, и що да видя – нашият омайник, бре, новодомецът, дето боя си проси, откак комшия ми се е разписал. Накипрен, нагелосан, нафунтян, с кафенце в едната ръка, с маргаритка в другата. Изненада на жена ми тръгнал да прави!?!?! А такаа! Кацна ли ми сега напомпан пудрьо! Те сега кафенце с маргаритки ще пиеш, та…
- Пепито нали е тук – изчурулика младежинът, ухилен до уши и нагло надничащ зад гърба ми.
- Ще ти… - почнах аз ядно и…
И изведнъж нещо проблесна в главата ми. Ха! Ма че съм прост, ама! Оставих тръбния ключ, усмихнах се и аз сладичко на дивния разкошник, запърхотих с мигли срамливо, наклоних се съзаклятнически към него и прошепнах в ухото му с не по-малко чуруликащ от неговия гласец:
- Ще ти покажа къде е. Влез…
Погледнах го в озадачената муцуна, преглътнах шумничко, завъртях очета и добавих с артистична въздишка:
- Красавецооо…
Изкисках се кокетливо, облегнах се на касата на вратата, танцувално се отместих, път на пудрьо да направя, ма дотолкова, че да го накарам гръб по стената да отърка. Понакриви малко физиономия фръцльото, ма нахален – промуши се.
- Лелеееей- малееей!...
Подвикнах аз след него, подсвирквайки одобрително, все така кокетно облегнат на касата на вратата. Младежът съвсем изкриви усмивка, ма смело търси с поглед Пепито. Пък аз срамливо одве се сгънах, уста с шепичка покрих, накокорих очета и притеснено изсмутолевих:
- Ох, извини ме, ма не можах да се сдържа… толкова си… - позадъхах малко гласец – Толкова си изкусителен… иии апетитен, че… иде ми направо да те схрускам…
Усмихнах се сладко, огледах го като изгладнял вълк от горе до долу и от долу до горе, прехапах устнички, метнах му едно похотливо погледче и демонстративно затворих вратата с гръб и въздъхнах чаровно:
- Ах, ако знаеш само откога чакам сгоден момент насаме заедно да останем…
Младежът видимо се притесни, блузката някак го стегна около врата, та запреглъща на сухо и несъзнателно взе да мачака маргаритката. Пък аз, ухилен щастливо до ушите, се запътвам към него на леки пружинки и танцувално кокетливи чупки в кръста.
- А ти,… на батко момчето ти, и маргаритка ми носиш! Ух, че си сладурчо ама!...
Взех цветето от ръката му, нахилено скрих лице в маргаритката и го пляснах лекичко с цветенцето по носа.
- Разчувства ме ей, бонбончо! Направо ми иде цял да те изпапкам!...
И го щипвам свойски по бузката. Хубостникът стои като изстукан и се чуди как да избяга. Пък аз чертая фигурки с маргаритката по блузата му, гледам го прежадняло и зашепвам на пресекулки:
- Искаш ли,… искаш ли да усетиш… да усетиш как силно се разтупка сърчицето ми?...
И посягам към ръката на левентина. Тук вече брадичката на младежа се разтрепера ревливо, загледа ме с обезумели от страх очи, изпусна каничката с кафе, свлече се на пода и залази бързешката към вратата, пищейки „Майкооо! Майчицееее!”…
Аз – ларж! – оставих пудрьо да ми избяга. Ма не спрях след него да редя:
- И после да дойдеш, чаровнико, чу ли? Чу ли? Ще те чакам, ще те чакаааам!...
Тича оня ми ти прекрасник и назад се не обръща. След тоя случай и мен, и жената отдалеч заобикаля. Ма и аз не се спрях вкъщи на гости да го каня де.
Тиквеник гиздав! На мъж ще ми се прави!
До два месеца се изнесе.
Знаете, има ги едни такива наглички хорица, които мъже се чувстват кога чужда жена омайват пред очите на мъжа й. И така пърхат с мигли, така миличко накривяват физиономийките си, така победоносно те гледат и всячески ти лазят по нервите, че ти иде да ги ошамариш, без да им обясняваш защо. И аз така – сто пъти поне врата съм му извивал на оня наперен прелестник дето час по час в двора гордо се пъчи, юмрука си в гърлото му съм набивал, как ли не съм го млатил и пребивал, ма… Ма само наум, наяве – стискам зъби и чакам повод само да ми даде, та да го питам аз после кой ще се перчи, стойки суперменски ще чупи. Яде ме, разяжда ме, изяжда ме направо отвътре, ама не - чакам сгодния момент.
И тоя сгоден момент си дойде де. Както и самият момък ненагледен.
Жената я нямаше. Отишла беше с майка си да се види. Аз вкъщи останах, къщна работа някоя да свърша. И тъкмо бях напънал оня ми ти S на тъпия смесител, дето не ще да се отвърти и не ще, и хоп – на вратата се звъни. Бааа – ще отварям! Само туй ми липсваше! Стисвам зъби, поемам дълбоко дъх, натискам с тръбния ключ и… И пак не ще да се завърти S-а му с S! Брях леля му и майка му, брях! А на вратата продължава да се звъни и ядът ми кипна. Отварям аз вратата, готов порой от бяс да излея върху нахалника, и що да видя – нашият омайник, бре, новодомецът, дето боя си проси, откак комшия ми се е разписал. Накипрен, нагелосан, нафунтян, с кафенце в едната ръка, с маргаритка в другата. Изненада на жена ми тръгнал да прави!?!?! А такаа! Кацна ли ми сега напомпан пудрьо! Те сега кафенце с маргаритки ще пиеш, та…
- Пепито нали е тук – изчурулика младежинът, ухилен до уши и нагло надничащ зад гърба ми.
- Ще ти… - почнах аз ядно и…
И изведнъж нещо проблесна в главата ми. Ха! Ма че съм прост, ама! Оставих тръбния ключ, усмихнах се и аз сладичко на дивния разкошник, запърхотих с мигли срамливо, наклоних се съзаклятнически към него и прошепнах в ухото му с не по-малко чуруликащ от неговия гласец:
- Ще ти покажа къде е. Влез…
Погледнах го в озадачената муцуна, преглътнах шумничко, завъртях очета и добавих с артистична въздишка:
- Красавецооо…
Изкисках се кокетливо, облегнах се на касата на вратата, танцувално се отместих, път на пудрьо да направя, ма дотолкова, че да го накарам гръб по стената да отърка. Понакриви малко физиономия фръцльото, ма нахален – промуши се.
- Лелеееей- малееей!...
Подвикнах аз след него, подсвирквайки одобрително, все така кокетно облегнат на касата на вратата. Младежът съвсем изкриви усмивка, ма смело търси с поглед Пепито. Пък аз срамливо одве се сгънах, уста с шепичка покрих, накокорих очета и притеснено изсмутолевих:
- Ох, извини ме, ма не можах да се сдържа… толкова си… - позадъхах малко гласец – Толкова си изкусителен… иии апетитен, че… иде ми направо да те схрускам…
Усмихнах се сладко, огледах го като изгладнял вълк от горе до долу и от долу до горе, прехапах устнички, метнах му едно похотливо погледче и демонстративно затворих вратата с гръб и въздъхнах чаровно:
- Ах, ако знаеш само откога чакам сгоден момент насаме заедно да останем…
Младежът видимо се притесни, блузката някак го стегна около врата, та запреглъща на сухо и несъзнателно взе да мачака маргаритката. Пък аз, ухилен щастливо до ушите, се запътвам към него на леки пружинки и танцувално кокетливи чупки в кръста.
- А ти,… на батко момчето ти, и маргаритка ми носиш! Ух, че си сладурчо ама!...
Взех цветето от ръката му, нахилено скрих лице в маргаритката и го пляснах лекичко с цветенцето по носа.
- Разчувства ме ей, бонбончо! Направо ми иде цял да те изпапкам!...
И го щипвам свойски по бузката. Хубостникът стои като изстукан и се чуди как да избяга. Пък аз чертая фигурки с маргаритката по блузата му, гледам го прежадняло и зашепвам на пресекулки:
- Искаш ли,… искаш ли да усетиш… да усетиш как силно се разтупка сърчицето ми?...
И посягам към ръката на левентина. Тук вече брадичката на младежа се разтрепера ревливо, загледа ме с обезумели от страх очи, изпусна каничката с кафе, свлече се на пода и залази бързешката към вратата, пищейки „Майкооо! Майчицееее!”…
Аз – ларж! – оставих пудрьо да ми избяга. Ма не спрях след него да редя:
- И после да дойдеш, чаровнико, чу ли? Чу ли? Ще те чакам, ще те чакаааам!...
Тича оня ми ти прекрасник и назад се не обръща. След тоя случай и мен, и жената отдалеч заобикаля. Ма и аз не се спрях вкъщи на гости да го каня де.
Тиквеник гиздав! На мъж ще ми се прави!
До два месеца се изнесе.
Тагове:
Ха така! Боят не винаги е най-доброто решение, има си и други начини :)
Инак - горката маргаритка! И тя го отнесла покрай хубостника :)))
цитирайИнак - горката маргаритка! И тя го отнесла покрай хубостника :)))
:))))))))))) Е, така е... открай време е така - покрай виновните, понякога намазват и невинните... маргаритки;)))))))))
цитирайХАхахахаххаххахахахахахахахаххахахаххахахахаххахаххаха
охохохоохоххоооооооооооооооооооохохоохоохохохохоохохооохохоох
Хехехехехеххехехеххехеххееееееееееееее
О , Мартичко .......... това беше знаменитоооооооооооооооооо :)))))))))))
цитирайохохохоохоххоооооооооооооооооооохохоохоохохохохоохохооохохоох
Хехехехехеххехехеххехеххееееееееееееее
О , Мартичко .......... това беше знаменитоооооооооооооооооо :)))))))))))
Е се да чаках тупаник, а то - правилната ориентация у живота :)))))
Добре, че онзи си е бил у десно, че иначе, кво щеше да прави героят, тц тц тц :))))
Посмях се, както винаги, когато се появиш.
Гушки, Наденце!
цитирайДобре, че онзи си е бил у десно, че иначе, кво щеше да прави героят, тц тц тц :))))
Посмях се, както винаги, когато се появиш.
Гушки, Наденце!
Оооооо, дааааааааааааааааааа:)))))))))))))))))))))))
Знаменито е то и за мен, ма.... щото не сме на мястото на дивния разкошник:)))))))))))))))))))):РРРРРРРРРРР
цитирайЗнаменито е то и за мен, ма.... щото не сме на мястото на дивния разкошник:)))))))))))))))))))):РРРРРРРРРРР
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Лееееелееее, добре, че китките на прекрасника не са меки...... че лелееееееееееееее- малеееееее...:)))))))))))))))))))))))))))))))
Усмихната вечер, milamam:))))
За мен е удоволствие, че съм те разсмяла:))))
цитирайУсмихната вечер, milamam:))))
За мен е удоволствие, че съм те разсмяла:))))
:)) :*
цитирайВеселка вечер, blagovestie:)))
цитирайНамерил правилния подход:) Ревнив мъж - жив гявол.
цитирайЛеле, тоя е ОПАСЕН!:))))))))))))))))))))
Ще се навъртат някакви натрапници около жена му?! Тактиката му работи. А пък той е извадил късмет, че съседа не е от модерните гейчета или бисексуален.
Ха-ха-хаааааааа....Мартичко, невероятна си!
Лека нощ!
цитирайЩе се навъртат някакви натрапници около жена му?! Тактиката му работи. А пък той е извадил късмет, че съседа не е от модерните гейчета или бисексуален.
Ха-ха-хаааааааа....Мартичко, невероятна си!
Лека нощ!
това е най-свежото нещо, което съм чела напоследък. Направо с глас се смях!!!!!!!
цитирай Много е захлюпен тоя съпруг... Кой знае какво ще стане, ако изпият с жена му по едно кафе... ;)
цитирай:)))))))) А мен ако питаш - ревнив мъж - цяла торба живи гяволи, надпреварващи се акъл да дават;))))))
Усмивки, Стеф:))
цитирайУсмивки, Стеф:))
:))))))))))))))))))))))) Верно си е късметлия героят ми:))))))))))) Ма то и разкошникът е късметлия, че героят не е някой от модерните... таковата...;)))))))))))))))))
Усмивкиии:))))
цитирайУсмивкиии:))))
Радвам се, че е имало смях на глас:))))
Безброй усмивки:))))
цитирайБезброй усмивки:))))
:))))))))))))))))))) И идея си нямам какво ли ще стане... може би поле от маргаритки;)))))))))))))))))
Усмихнато настроение, dolsineq:))
цитирайУсмихнато настроение, dolsineq:))
Ние имаме шавлива съседка с нежен мъж :) През цялото време ми бяха пред очите. Да знаеш, че съм ти драматизирала разказа, та чак и музикално оформление му изфантазирах :)
Ужас! Ти и Катана днес за малко не ме уморихте :)))))))
цитирайУжас! Ти и Катана днес за малко не ме уморихте :)))))))
Така, Чайче, така... на чужд гръб... и сто маргаритки са малко;)))))))))))))))))))))))))
Усмивки :))))
цитирайУсмивки :))))
Лелелелелееееее, Мартоооооооо! Сниза ме от смях! Браво, момче! Ей тъй са праи! Направо по мъжки си се справил с ревността! Ама друго си е да потормозиш жената що му дава иширети и с кого говори по телефона и що затваря толкоз бързо страницата и що работи толкова....Лишил си се от истински кеф да я повъртиш на шишче, ама си донесъл пре- огромно удоволствие на нас, които те четохме! Евалла, брат!!!! Вече ти ставам редовен читател! :-)))))))))))))))))))))))))))))
цитирайЕ, нищо де! Сбърках пола на автора и героя! Пообърках се малко, но пак си оставам твоя фенка! :-))))))))))))))))
цитирай:))))))))) Идейно е това с въртенето на шишче:)))))) Ще я накиприм тази негова жена на героя на някоя скара, та ще я печем, печем... дорде всичко си каже;))))))))))
И споко за объркването:))))
Усмивки:)))))
цитирайИ споко за объркването:))))
Усмивки:)))))
Поздравления! :)
цитирайГениЯлна - нали!;)))))))))))))
цитирайmartito написа:
ГениЯлна - нали!;)))))))))))))
Ако не е гениална, е поне неотразима - без всякакво съмнение или преувеличение, на мен страхотно ми допадна. Завиждам на толкова находчиви и целенасочени хора като героя ти.
Кръгова отбрана с внезапна атака. И с тази маргаритка. Посмях се от сърце. Поздрав, Мартичко!
цитирай:)))))))))))) И аз така - завиждам им, затва и ги изтипосвам тук в блога;)))))))))))))
Усмивки, vmir:)))
цитирайУсмивки, vmir:)))
Страхотна, чак гениална, както се изрази vmir:))))))))) И мисля си, че всичко се дължи на тръбния ключ;))))))))))))))))))
Усмивки с поздравчета гушливи на мопсчетата:)))
цитирайУсмивки с поздравчета гушливи на мопсчетата:)))
Еееееее, вече ми е ясно как ще се справя с такъв "мачо", ако звънне някой ден у нас, само да не вземе пък да не избяга, че какво ще чиня тогаз :))))
цитирайнеповторимо и да не кажа гениално, ша знаиш! Това става и за скеч - ще попадат хората от смях! Оправи ми настроението, ей маргаритчо с кафенце!ы?У
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете