Постинг
09.09.2015 14:46 -
Сексът и селото 2: Лост в превода
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4547 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2015 15:29
Прочетен: 4547 Коментари: 18 Гласове:
20
Последна промяна: 09.09.2015 15:29
Значи, пътували двама чужденци през милата ни рОдина, па рекли да спрат и да разгледат забележителностите и у наше село. Кметът, понеже беше сериозно зает на Казана да вари ракия, връчи чужденците на Кольо. Кольо се водеше полиглот. Покрай жътвата ходил из кои ли не села и ги знаеше перфе и енглисха, и шпаньола (ма не кокера) и деалекта, и още там други непознати за мен езици. И така добре ги бил знаел, къде майчини му били. Мен пък кметът ме зачисли към Кольо, да съм отразявала събитието. Да съм вземела малко да понапиша нещо сериозно, да съм дала почивка на хората от секс и тренировки.
Хубаво.
Стоим с чужбинците, гледаме се и се хилим, чакаме Кольо да ни разприкаже. И търчи той, Кольо, маха с ръце отдалече и вика:
- Хола, холааа!
Хола ли? В Хола му ли ще ходим?
- Хола? Що ета? - запита смело единият гост.
Явно бяха руснаци. Единият бе по-висок, с прошарена коса, другият трътлест, плешив, с обърнат нагоре нос.
Кольо направи разочарован жест с ръка, с който показваш на някой, че е баси и простака. В случая – простаци.
- Ти им викаш здрасти, те на гатанки си играят… Идиоти!
- Дастаевски? – спрасили неуверено и двамата тавариши в хор.
- Ясно, значи и двамата сте Дастаевски. Добре. – кимна разбиращо Кольо и продължи любезно, сочейки себе си – Йо сой Кольо.
Явно искаше да изтъкне, че е от сой, но незнайно защо гостите не го разбраха и замигаха на парцали. Я тоже. Но и тримата последвахме Кольовото „Аре, афтър мен”.
Първа спирка – паметникът на горския, успял да избяга от мечка, без да напълни гащите. И Кольо заобяснява историята:
- Той нямал нищо… ъъъъ…. анифинк… бил…
- Ани Финк? – прекъсна го тъпоумно прошареният.
- Да бе. Нада! – потвърди отривисто Кольо.
- Надя?! – още по-тъпоумно загледа прошареният, до краен предел озадачен, че мъжката фигура пред него е жена.
- Коя Надя? – зачуди се до немай къде и Кольо.
И аз това се запитах. Коя Надя, коя Ани Финк? И Мара знае ли за тях? Но нямах време да се чудя ни аз, ни па Кольо, щото трътлестата братушка запита:
- Ета шутка?
Баси некултурника!
- Нееее, нооооо, ноооууууу – запротестира Кольо – Това е мен, но уомен!!!
И запоказва пакета на бронзовия горски. Ние и тримата загледахме на палачинки.
- Тъй дурак, да? - обади се трътльото.
Очаквах Кольо да се наежи, да запсува и зашамари славянския брат, а той само енергично запротестира:
- Но, но, но е тъй! Но екзист Дур АК, бут АК 74. Хи нямал А-Н-И-Ф-И-Н-К!
Братушките видимо сашли с ума. И при мен се появиха наченки на падлудяване особено след като Кольо започна да показва нагледно как беърът подгонил видния ни горски. За малко да цопна в шадравана със славянските братя отгоре си. Спаси ни краят на историята. А аз благодарих на Бога, че Кольо не тръгна да показва долни гащи, за да илюстрира ненапълнените гащи на селския ни херое.
Следваща забележителност – дерето.
Преди години е било голям спор със съседното село за това, в чии граници да влиза дерето. Спечелил нашият кмет, щото отупал другия кмет. А Кольо заобяснява така:
- Начи, тука, хере, било… ъъъ… уас голеееееем - и Кольо разтвори до край ръце, изду гърди и бузи, за да покаже колко „голеееееем” точно.
- УАЗка? – прекъсна го прошареният.
Кольо изофка посмъртно. Аз също. Тези чужбинци определено са много тъпи.
- Бе кви уазки, бе, файт за дерето имаше тука, ФАЙТ!! – запени се Кольо.
- Що? Що? – спрашивает нищо непанимаещият трътльо.
- Е, що, що… Щот дере пърфект за баф.
- Баф? Сабака? – спрашивает пак с още по-тъпоумно изражение трътльото.
- С Абака ли? – зачуди се на свой ред Кольо, но бързо му просветна, та продължи – Но, бе, Обама не е идвал, нот кам, Обама но уас президент УСА.
Чужбинците заплетоха глаза и ушки.
- Дърти минет наш бос файт с ектранхерния бос, тил го - прос! - у дере.
Братушките зяпнаха. Аз зарецитирах Питагоровата теорема наум. А Кольо продължаваше разпенено:
- Кик лефт, уан прав, после ту кик… ъъъ.. кикс (бързо се поправи), три-фор панчове и, анд, онзи за литъл бит да е муерто.
- Муерто… - повториха пребледнели братушките.
В главата им явно се въртеше следната картина – плашат ги, гонят ги, хващат ги за дърти минет, таковат ги, мятат ги в УАЗка, после муерто и у дерето. Спогледаха се и… И беж да ги няма. Кольо замига на парцали, ама бързо се окопити и газ след тях.
- Ей, уейт, бе, да финиш стори! А литъл бит само и финиш!
Ма ония не щяха да бъдат ни бити, ни па финиш и учудващо – бяха по-бързи от Кольо, въпреки че той спортяга го раздаваше. Изфучаха братушките с колата си, та се не видяха. А аз седях още малко в транс, па току гет а факс свише и ран с все пауър ту дъ МоЛ. Закупих най-скъпарските леопардови чорапки и ги връчих на Кольо с:
- Ти си бик стар!
Кольо, разбира се, се намръщи.
- Не съм стар бик! Питай Мара!
- О, гад! Райт!
- Къде е, къде е гадта? Ще купуваш Райд?
Избягах. На чист български. Че като нищо да получа някой кик и да муеро.
Хубаво.
Стоим с чужбинците, гледаме се и се хилим, чакаме Кольо да ни разприкаже. И търчи той, Кольо, маха с ръце отдалече и вика:
- Хола, холааа!
Хола ли? В Хола му ли ще ходим?
- Хола? Що ета? - запита смело единият гост.
Явно бяха руснаци. Единият бе по-висок, с прошарена коса, другият трътлест, плешив, с обърнат нагоре нос.
Кольо направи разочарован жест с ръка, с който показваш на някой, че е баси и простака. В случая – простаци.
- Ти им викаш здрасти, те на гатанки си играят… Идиоти!
- Дастаевски? – спрасили неуверено и двамата тавариши в хор.
- Ясно, значи и двамата сте Дастаевски. Добре. – кимна разбиращо Кольо и продължи любезно, сочейки себе си – Йо сой Кольо.
Явно искаше да изтъкне, че е от сой, но незнайно защо гостите не го разбраха и замигаха на парцали. Я тоже. Но и тримата последвахме Кольовото „Аре, афтър мен”.
Първа спирка – паметникът на горския, успял да избяга от мечка, без да напълни гащите. И Кольо заобяснява историята:
- Той нямал нищо… ъъъъ…. анифинк… бил…
- Ани Финк? – прекъсна го тъпоумно прошареният.
- Да бе. Нада! – потвърди отривисто Кольо.
- Надя?! – още по-тъпоумно загледа прошареният, до краен предел озадачен, че мъжката фигура пред него е жена.
- Коя Надя? – зачуди се до немай къде и Кольо.
И аз това се запитах. Коя Надя, коя Ани Финк? И Мара знае ли за тях? Но нямах време да се чудя ни аз, ни па Кольо, щото трътлестата братушка запита:
- Ета шутка?
Баси некултурника!
- Нееее, нооооо, ноооууууу – запротестира Кольо – Това е мен, но уомен!!!
И запоказва пакета на бронзовия горски. Ние и тримата загледахме на палачинки.
- Тъй дурак, да? - обади се трътльото.
Очаквах Кольо да се наежи, да запсува и зашамари славянския брат, а той само енергично запротестира:
- Но, но, но е тъй! Но екзист Дур АК, бут АК 74. Хи нямал А-Н-И-Ф-И-Н-К!
Братушките видимо сашли с ума. И при мен се появиха наченки на падлудяване особено след като Кольо започна да показва нагледно как беърът подгонил видния ни горски. За малко да цопна в шадравана със славянските братя отгоре си. Спаси ни краят на историята. А аз благодарих на Бога, че Кольо не тръгна да показва долни гащи, за да илюстрира ненапълнените гащи на селския ни херое.
Следваща забележителност – дерето.
Преди години е било голям спор със съседното село за това, в чии граници да влиза дерето. Спечелил нашият кмет, щото отупал другия кмет. А Кольо заобяснява така:
- Начи, тука, хере, било… ъъъ… уас голеееееем - и Кольо разтвори до край ръце, изду гърди и бузи, за да покаже колко „голеееееем” точно.
- УАЗка? – прекъсна го прошареният.
Кольо изофка посмъртно. Аз също. Тези чужбинци определено са много тъпи.
- Бе кви уазки, бе, файт за дерето имаше тука, ФАЙТ!! – запени се Кольо.
- Що? Що? – спрашивает нищо непанимаещият трътльо.
- Е, що, що… Щот дере пърфект за баф.
- Баф? Сабака? – спрашивает пак с още по-тъпоумно изражение трътльото.
- С Абака ли? – зачуди се на свой ред Кольо, но бързо му просветна, та продължи – Но, бе, Обама не е идвал, нот кам, Обама но уас президент УСА.
Чужбинците заплетоха глаза и ушки.
- Дърти минет наш бос файт с ектранхерния бос, тил го - прос! - у дере.
Братушките зяпнаха. Аз зарецитирах Питагоровата теорема наум. А Кольо продължаваше разпенено:
- Кик лефт, уан прав, после ту кик… ъъъ.. кикс (бързо се поправи), три-фор панчове и, анд, онзи за литъл бит да е муерто.
- Муерто… - повториха пребледнели братушките.
В главата им явно се въртеше следната картина – плашат ги, гонят ги, хващат ги за дърти минет, таковат ги, мятат ги в УАЗка, после муерто и у дерето. Спогледаха се и… И беж да ги няма. Кольо замига на парцали, ама бързо се окопити и газ след тях.
- Ей, уейт, бе, да финиш стори! А литъл бит само и финиш!
Ма ония не щяха да бъдат ни бити, ни па финиш и учудващо – бяха по-бързи от Кольо, въпреки че той спортяга го раздаваше. Изфучаха братушките с колата си, та се не видяха. А аз седях още малко в транс, па току гет а факс свише и ран с все пауър ту дъ МоЛ. Закупих най-скъпарските леопардови чорапки и ги връчих на Кольо с:
- Ти си бик стар!
Кольо, разбира се, се намръщи.
- Не съм стар бик! Питай Мара!
- О, гад! Райт!
- Къде е, къде е гадта? Ще купуваш Райд?
Избягах. На чист български. Че като нищо да получа някой кик и да муеро.
Филцмоос, Австрия
Четири невербални улики, че връзката ви ...
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Четири невербални улики, че връзката ви ...
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Ми фърст комент - Ама учете ги тия езици бе! К'во го гледат тоя Кольо и нищо не вдяват. ПффЯ
цитирай многоо свежо....
и аз си падам по диалектите и сленга ...
страхотна хрумка ,сладурке!!
поздрави ...
Pachanga- Loco
https://youtu/imVjrDOPDbk
цитирайи аз си падам по диалектите и сленга ...
страхотна хрумка ,сладурке!!
поздрави ...
Pachanga- Loco
https://youtu/imVjrDOPDbk
Аз на Къша откога й приказвам, откога! Па тя... Кольо нали знаел сумата му и езици. Хубаво, ма що гледа като изтървана, а? ;))))))))))))))))
цитирайБлагодаря ти, красавице, и за хубавите думи, и за поздравчето :)
Веселко настроение ти желая :)
Гушшш :)
цитирайВеселко настроение ти желая :)
Гушшш :)
Жалко, че чужденците /разбирам ги/ са се изплашили до смърт
от екскурзовода Кольо, та не са успели да прочетат страхотния
репортаж на Къшето от събитието... със сигурност щяха
да се посмеят от сърце.
Поздрав и приятна вечер !
цитирайот екскурзовода Кольо, та не са успели да прочетат страхотния
репортаж на Къшето от събитието... със сигурност щяха
да се посмеят от сърце.
Поздрав и приятна вечер !
Надминала си себе си!
Разсмя ме:)))!
Благодаря ти!
цитирайРазсмя ме:)))!
Благодаря ти!
Благодаря, stela50, на Къшето й пораснаха ушетата от гордост:))
А Кольо... според мен избърза с тези кикс и панчове и муерте-то:))) От друга страна пък добре, че нямаше време да разиграва файта, щото и това си бе наумил :)))))))))))))
Хубава вечер и много настроение, stela50 :)
цитирайА Кольо... според мен избърза с тези кикс и панчове и муерте-то:))) От друга страна пък добре, че нямаше време да разиграва файта, щото и това си бе наумил :)))))))))))))
Хубава вечер и много настроение, stela50 :)
:)) Радвам се, че съм те разсмяла :)
Благодаря ти аз! :)
цитирайБлагодаря ти аз! :)
:))))))))))))))))))))))
цитирай:))))))))))))))))))) Мчи аре, кат си рекъл ;)))))))))))))))
Привеееттт!!! От кога само не си се мяркал тук!! :)))
цитирайПривеееттт!!! От кога само не си се мяркал тук!! :)))
Мартито, този Кольо да си търси работа като преводач. Стига е стоял на село. Толкова образно разказва за битката между кметовете, че ме накара да се смея с глас.
Приятен ден!
цитирайПриятен ден!
:))))))))))))))))) Ми стига е стоял на село, ама... котвичката му е там - без Марето за къде:))))) А пък го бива в превода.. изобщо в езиците ;))))))
Все така веселко да ти е!:)
цитирайВсе така веселко да ти е!:)
martito написа:
:))))))))))))))))))) Мчи аре, кат си рекъл ;)))))))))))))))
Привеееттт!!! От кога само не си се мяркал тук!! :)))
Привеееттт!!! От кога само не си се мяркал тук!! :)))
Привет, макар, че ме настъпи по мазола, защото и аз трябва да съм бил като твоя Кольо когато се учех. За мое оправдание ще кажа, че тогава чуждите езици бяха нещо като странна екзотика, която не служи за нищо смислено и "Аре бегай чи дан ти пукажа кой е баща ми" звучеше далеч по-смислено от перфектното владеене на който и да било чужд език. Демек - лексиката беше стъпила здраво на земята и даже немаше много лабаво, а аз осъзнах овреме, че за да науча нещо, трябва да мина за меко казано, странен тип. Ето защо Кольо ми е близък :)))
Напълно те разбирам :))
Но пък знанието на десетина дуи от един чужд език, не те правят владеещ езика.
А сега има и една друга тенденция - стремежът е речта да се наблъска с чужди думи; българският език стана екзотика. Всеки гледа да се покаже много смарт, кул и въобще и изобщо.:)
И те такива ми ти работи.. :)
цитирайНо пък знанието на десетина дуи от един чужд език, не те правят владеещ езика.
А сега има и една друга тенденция - стремежът е речта да се наблъска с чужди думи; българският език стана екзотика. Всеки гледа да се покаже много смарт, кул и въобще и изобщо.:)
И те такива ми ти работи.. :)
Така е, и аз съм го забелязал. Но забелязах още, че тази мода се следва от хора като твоя Кольо и тя е единствената им възможност да се самоафишират като клОтурни хора. Аз вече не съм като Кольо и затова нямам нужда да демонстрирам пУзнания по този впечатляващ (за малко да напиша "импозантен", но цензора в мен ми скръцна със зъби и се опита да ме перне през пръстите) начин. Всъщност, забавлението което ни поднасят Кольовците е доста яко, стига да не напинят прекалено, че с такава ерОдиция са родени за шефчета, защото тогава кракът ме засърбява за як ритник по задника на такъв всезнайко и кОлтурен човек.
цитирайМакар и със закъснение прочетох този шедьовър с удоволствие:)))
цитирайНапълно си прав! :)
(А цензорът в теб ме впечатлява ;) )
Радвам се, че и наоколо.. в блога :)
цитирай(А цензорът в теб ме впечатлява ;) )
Радвам се, че и наоколо.. в блога :)
Никога не е късно.. да се посмееш ;)))
Весело настроение, paciencia :)
цитирайВесело настроение, paciencia :)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете