Постинг
09.05.2016 13:15 -
Сексът и селото 3: Какво й стана на туй момиче, а?
И така… Баба Мери се настани у нас и много скоро ни – на мен и на Ракетата – даде да се разбере, че не тя, а ние сме тези, които ще се съобразяват с нея. Така например с Ракетата научихме, че не е много прилично да се разхождаш до обяд по пижама или по бельо. Да не говорим пък за излежаването сутрин. Според баба, ако толкова сме искали да се излежаваме сутрин , да сме ставали по-рано. И без особена церемониалност ни измъкваше от леглото и ни караше да правим йога с нея. Да, йога. На двора. Тя отпред, ние отзад от двете й страни. Селяндури се сбрали и зяпат. Буквално. Баба Мери, не нас. А тя заплита ръце, крака и тяло и вкарва всекакви мисли в главите им с еротичен привкус. Казах ви – лепят й се като лепки на крачол по кърищата.
Аз, да си призная, се влюбих. В йогата! Дотолкова, че взех и в тернировките по тае-бо да я вмъквам, а после и само с йога да се занимавам с желаещи. Та плетем ний ръце и крака заедно с баба. Аз с кеф, Ракетата… е, там друго беше. Той офкаше, пъшкаше, мрънкаше, че трудно му било, че това не можел, па че друго му било лесно, па после и скучно му било станало… Баба само веднъж се обърна бавно, изгледа го отровно и му изшътка. Ракетата повече не се обади. Същата вечер пробвах и аз с това „Шшшшштттт!”, когато Ракетата взе да ми се жалва от мускулна треска, но не ми се получи. Само предизвиках по-голямо мрън и чудене как да го утеша. А Ракетата умееше да е неутешим. Умееше го!
Та, баба Мери се чувстваше като у дома си. И си правеше каквото си иска и когато си иска. Почивка имахме, когато тръгнеше на разходка из село. Обличаше се като за сватба, гримираше се и качена на висок тон правеше някоя и друга обиколка на селото. Те тогава и цялото село се размирисваше на одеколон „Тройной” и нафталин. Не от баба, разбира се. Моля ви се! А от селяните, навлекли необличаните с години празнични дрехи и правещи най-небрежната тегели из пътищата, белким баба се омае и замае по тях и им се метне на врата сега и завинаги.
А баба Мери, напук на безпогрешния си усет и нюх за ракия, не виждаше ни шарената каруца, ни накичените с китки коне на единия, ни пайетите по дрехите на другия, ни секси позите, които заемаше трети, ни па новите цървули на четвърти и так дальше. Друго я вълнуваше баба Мери. Ако и да не отказваше букети цветя в компания на кутия бонбони и бутилка пивка ракия. Има време и за това ще ви разказвам.
Мдаааа,… не се впечатляваше лесно баба Мери. Но виж от снимките на Кольо изпадна в словесен екстаз.
- Леле, туй момиче що толкоз брада си е оставило!?
Мара нищо не каза. Стоеше и зяпаше в монитора без да мига. Беше ни на гости, а Кольо тъкмо бе пуснал така дълго чаканите снимки.
- Ма, бабо! – сгълчах баба аз – туй не е момиче… Кольо е. На Мара хубавецът.
- Мчи какво се е нагиздил като мома на магистрала?
Аз гледам лошо баба и й правя знаци с ръце да мълчи.
- Бе за каква ме имаш, че си се разръкомахала бе, Къше?! Не съм глухоняма. Ни па кьорава. Ми гледай го – как може да се облечеш така – с розово, електриковозелено, мрежички и гащи на цветя. Ти сигурна ли си, че не е жена?
Мара в транс. Аз чупя китки. Ракетата кри смеха си в шепичка. А баба се дзвери в монитора и цъка с език:
- Тц, тц, тц... И с тоз леопард на главатаааа!... Цяла гей джунгла разиграва. Маро, де си гледала, ма? На какво ще прилича туй до теб, а?
- Бабо!!!!!
- Е, какво „бабо!!!”. Само пухчета на яката му липсват и фигурален чорапогащник с жартиери.
Ракетата избяга навън, да се хили на воля.
Мара е в друго измерение. Аз се червя. А баба реди:
- Като не знае да се облича, къде е тръгнал да се снима. Тъпанар! Моден стилист да си намери, па тогава на модел да се прави…
- Бабоооо!!!!! Моля те!!!! Мара е тук…
Не, че баба не беше права, ама... за Мара ми беше...
- Я, че рече Мара. Маро, Марче ма, я , че си тука, тъй и тъй хубавецът ти на плашило прилича, ела барем една перука да ти дам червена, та белким на клоун замяза и да те не е срам от нег…
Баба не довърши – Мара на тъгъдъг избяга от нас.
Баба супернодоумяваща гледаше ту мен, ту тръшнатата врата.
- Какво й стана на туй момиче, а?
Аз, да си призная, се влюбих. В йогата! Дотолкова, че взех и в тернировките по тае-бо да я вмъквам, а после и само с йога да се занимавам с желаещи. Та плетем ний ръце и крака заедно с баба. Аз с кеф, Ракетата… е, там друго беше. Той офкаше, пъшкаше, мрънкаше, че трудно му било, че това не можел, па че друго му било лесно, па после и скучно му било станало… Баба само веднъж се обърна бавно, изгледа го отровно и му изшътка. Ракетата повече не се обади. Същата вечер пробвах и аз с това „Шшшшштттт!”, когато Ракетата взе да ми се жалва от мускулна треска, но не ми се получи. Само предизвиках по-голямо мрън и чудене как да го утеша. А Ракетата умееше да е неутешим. Умееше го!
Та, баба Мери се чувстваше като у дома си. И си правеше каквото си иска и когато си иска. Почивка имахме, когато тръгнеше на разходка из село. Обличаше се като за сватба, гримираше се и качена на висок тон правеше някоя и друга обиколка на селото. Те тогава и цялото село се размирисваше на одеколон „Тройной” и нафталин. Не от баба, разбира се. Моля ви се! А от селяните, навлекли необличаните с години празнични дрехи и правещи най-небрежната тегели из пътищата, белким баба се омае и замае по тях и им се метне на врата сега и завинаги.
А баба Мери, напук на безпогрешния си усет и нюх за ракия, не виждаше ни шарената каруца, ни накичените с китки коне на единия, ни пайетите по дрехите на другия, ни секси позите, които заемаше трети, ни па новите цървули на четвърти и так дальше. Друго я вълнуваше баба Мери. Ако и да не отказваше букети цветя в компания на кутия бонбони и бутилка пивка ракия. Има време и за това ще ви разказвам.
Мдаааа,… не се впечатляваше лесно баба Мери. Но виж от снимките на Кольо изпадна в словесен екстаз.
- Леле, туй момиче що толкоз брада си е оставило!?
Мара нищо не каза. Стоеше и зяпаше в монитора без да мига. Беше ни на гости, а Кольо тъкмо бе пуснал така дълго чаканите снимки.
- Ма, бабо! – сгълчах баба аз – туй не е момиче… Кольо е. На Мара хубавецът.
- Мчи какво се е нагиздил като мома на магистрала?
Аз гледам лошо баба и й правя знаци с ръце да мълчи.
- Бе за каква ме имаш, че си се разръкомахала бе, Къше?! Не съм глухоняма. Ни па кьорава. Ми гледай го – как може да се облечеш така – с розово, електриковозелено, мрежички и гащи на цветя. Ти сигурна ли си, че не е жена?
Мара в транс. Аз чупя китки. Ракетата кри смеха си в шепичка. А баба се дзвери в монитора и цъка с език:
- Тц, тц, тц... И с тоз леопард на главатаааа!... Цяла гей джунгла разиграва. Маро, де си гледала, ма? На какво ще прилича туй до теб, а?
- Бабо!!!!!
- Е, какво „бабо!!!”. Само пухчета на яката му липсват и фигурален чорапогащник с жартиери.
Ракетата избяга навън, да се хили на воля.
Мара е в друго измерение. Аз се червя. А баба реди:
- Като не знае да се облича, къде е тръгнал да се снима. Тъпанар! Моден стилист да си намери, па тогава на модел да се прави…
- Бабоооо!!!!! Моля те!!!! Мара е тук…
Не, че баба не беше права, ама... за Мара ми беше...
- Я, че рече Мара. Маро, Марче ма, я , че си тука, тъй и тъй хубавецът ти на плашило прилича, ела барем една перука да ти дам червена, та белким на клоун замяза и да те не е срам от нег…
Баба не довърши – Мара на тъгъдъг избяга от нас.
Баба супернодоумяваща гледаше ту мен, ту тръшнатата врата.
- Какво й стана на туй момиче, а?
Nail Art – Как да си направим ‘Блестящо ...
Жените симулират оргазъм, защото си мисл...
Британски учени са установили, че човек,...
Жените симулират оргазъм, защото си мисл...
Британски учени са установили, че човек,...
КРАТКА СПРАВКА ЗА РЕВНОСТНИЯ ТЕНГРИАНЕЦ ...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
След повече от седем месеца
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
След повече от седем месеца
Следващ постинг
Предишен постинг
Разбирам ,че Мара е в друго измерение :) При такава "красота " :)
Значи кръвта вода не става :) На това разчитам :)
цитирайЗначи кръвта вода не става :) На това разчитам :)
Абее.... ще се върне Мара в резлността, то и Кольо ще се върне, ма... една гьостерица май му трябва... Тя баба Мери е идейна..:))))))
Разчитааааай :))) Па аз гарантирам :))
цитирайРазчитааааай :))) Па аз гарантирам :))
Тая баба Мери наистина си я бива. И модерна - йога знае да прави. И за момите на магистралите знае.
Страхотни образи правиш, Мартито. Все едно я познавам тази баба. Поздрави от мен.
цитирайСтрахотни образи правиш, Мартито. Все едно я познавам тази баба. Поздрави от мен.
Баба Мери е връх! :))) На сладоледа! Черешката на тортата! Сладостта на баклавичките:)
Радвам се на гостуването ти при нас, Милена! :)
Поздрави от мен и целия екип герои :)
цитирайРадвам се на гостуването ти при нас, Милена! :)
Поздрави от мен и целия екип герои :)
Не вярвам да е онуй,дето на мене ... :))
цитирай:))))))))))))))))) Най-вероятно не е ;)
цитирайМного нахакана.
От всичко разбира
и бързо вдява!:)
цитирайОт всичко разбира
и бързо вдява!:)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете