Не мога повече - не издържам... Чувството за вина ме прояжда. Искам да призная..
   Убих я!... Умишлено!...

    Не я познавах. Просто една вечер се срещнахме. Не ми се спеше и тръгнах да си вземам нещо сладко. За малко да се сблъскам с нея. Стресна ме - не я очаквах... Уплаши ме и побягнах презглава назад, забравяйки за сладко и всичко... Беше повече от ужас!... Наврях се под одеялото, затворих очи и за по-сигурно покрих главата си. Не знаех дали не ме бе проследила. Ослушвах се в напрегнато очакване всеки момент да чуя как стъпките й приближават към мен... Не се появи, а как заспах онази нощ - не ме питайте... И това не беше краят. Кошмарът тепърва започваше. Огромна, черна като смъртта, тя пак заставаше на пътя ми, предизвикваща у мен безумни крясъци и желание да избягам колкото се може по-далеч... Дори и когато не я виждах, тя непрекъснато беше пред очите ми. Имах чувството, че постоянно ме дебне отнякъде, готова да ме нападне... Вечер трудно заспивах, спях неспокойно - тя се бе промъкнала и в сънищата ми...
    Не помня колко време живях в безумен страх, стъпвайки предпазливо, оглеждайки се на всички страни като... Като престъпник... А истинският престъпник беше тя... превръщаща ме в убиец...
    Имаше един кратък период на затишие... Не се засичахме за известно време. Сякаш се бе смилила над мен и ме бе оставила на мира. Но една вечер на връщане от работа тя пак ми препречи пътя. От изненада и ужас тоя път не можах да извикам, нито да побягна - стоях като закована на едно място. И не само не можех да помръдна, но и не смеех дори да си го помисля.
    И тя не помръдваше, само стоеше и ме гледаше, карайки ме да настръхвам цялата и да ми се иска да можеше да ме няма... Стори ми се вечност това нейно смразяващо взиране в мен. В един момент сякаш в просъница я видях как ми обърна гръб - бавно, гордо като победител /каквато беше/ и съвсем спокойно продължи по пътя си.
    Отдавна се беше скрила от погледа ми, но аз все така си стоях като паметник. Добре, че ми звънна телефонът, та ме извади от вцепенението. Не помня с кого говорих, както и досега не мога да проумея с какъв акъл реших да я проследя?!... Нея, разбира се, вече я нямаше, сякаш никога не беше съществувала...
   И тази нощ не спах... Какво ли не ми мина през главата... До кога можех да живея така? В страх? Винаги да съм нащрек?... Нима това щеше да е живот?... Да, помислих да се оплача, да потърся помощ... Но на кого? Помощ - от кого? Кой ли щеше да ми обърне внимание? Най-много да ми се изсмеят...
   Трябваше да се справям сама... И не намерих друг изход... Трябваше да я убия...
   Купих си спрей - силно отровен, и го носех със себе си навсякъде. Знаех, че пак ще се срещнем. И не се излъгах...
    Пак се връщах от работа и тя пак най-безцеремонно пресече пътя ми. Изведнъж усетила присъствието ми, тя рязко се обърна и тръгна срещу мен. Явно беше ядосана, смяташе, че вече ми е дала да разбера къде ми е мястото. И както се бе засилила нападателно срещу мен, спирайки дъха ми, изведнъж спря и се взря в мен. А на мен сърцето ми щеше да се пръсне, искаше ми се да избягам, да се скрия, колкото се може по-далеч от нея... Но не го направих. С бавни, безшумни, едва забележими движения аз извадих спрея и го насочих срещу нея. Тя не мисля, че очакваше подобно поведение от мен, защото прозряла престъпните ми намерения, бързо се врътна и тръгна да бяга. Това ми даде кураж и аз се спуснах след нея, здраво стиснала флакона, пръскайки я с отрова. Следвах всеки нейн зигзагообразен ход, а тръгнеше ли срещу мен, отстъпвах назад с крясъци, но не спирах да я заливам с отрова... Виждах я, че забавя движения, че едва-едва припълзява, но аз продължавах... Не можех да се спра... Исках да съм сигурна... Исках да знам, че съм я убила...
    Спрях се чак, когато тя обърна крака в локва от отрова. Агонизираше пред очите ми, а аз най-безмилостно я оставих да умре...

    Да! Убих я! Признавам си!

    И не само това... На другия ден с неочаквано за мен хладнокръвие, изхвърлих трупа й, въпреки че ми се гадеше от отвращение...
    Та това беше поне 3, 5-сантиметрова, черна, угоена хлебарка...

    Е... Съдете ме!... Или ми простете!...

да не си хлебарка в следващия си живот! :)

Благодаря ти! :)))
Толкова си мила с мен, въпреки... греха ми..;))))
И да - ще се моля:)))))

ма не очаквах да си чак толкова смела ,а за гнуслива да не говорим . Ако можех ,щях да ти дам медал,...не два медала ,едни за храброст и един за негнусливост :-))) Поздрави за проявеното хладнокръвие :-)))

Всъщност и аз не очаквах да съм така 'смела'...:))))
И толкова хладнокръвна, въпреки отвращението си...:))))))
А медалите... медалите биха били чест за мен!:))))
Поздрави!

Мда, добре дошла в клуба амазонке ;) спомних си за 1 подобна случка с мен. Седях си 1 вечер в кухнята с блуждаещ поглед, когато я видях, беше на кухненския плот и се фръцкаше най- безцеремонно, от по- малките , кафявите но доста жизнени. Първата ми реакция беше да скоча, махайки с ръце и с вик "къш от тук птицо проклета", при което ответната реакция беше доволно потъркване на крайници в стил ня ня няня. Тази явна липса на респект ме вбеси и предприех не дотам изтънчена офанзива- подбрах я с чехъла :Р. Последва шеметна гонитба, в която тя беше в ролята на Джеки Чан, а аз на Бъд Спенсър :(. В крайна сметка тарикатката се навря в 1 цепнатина. Ами ся? И тогава се сетих за "оня" спрей. Фъс и небеса, ефектът беше чуден. От дупката наизлязоха в индианска нишка паяк, няколко непознати за мен буболечки и накрая с известна предпазливост моята опонентка. В този момент взех да се хиля най- дивашки, понеже се сетих за онези анимационни, в които героите ги изхвърлят от къщичките им и те си нарамили тояга с вързопче, сякаш ги чувах как си мърморят "мамка му тъкмо си спяхме сладко". Това е, за по- нататъшната им съдба историята мълчи. Поздрави :)))

Неподценявайте силата на молитвата-Боговете винаги са ги чували!
И не забравяйте, че всяка земна твар си има мисия, отнемането на живот обръща цикличноста на кръговрата. За това Боговете за разгневени, за това и земния път е толкова труден за извървяване!

Клуба на амазонките явно голям:))Преди около 3 години започнах една страхотна работа, но офисът се намира в едно общежитие и както вече можеш да се досетиш откъм такива животинки беше пренаселено. В началото падна голямо ловуване и какви ли не опити да ги премахнем, но в крайна сметка почти всикнах с тях. Най-лошото е когато дойде някой гост в офиса. Най-често са жени и точно тогава в този момент винаги се намира една от тях, която да излезе и да ги разгледа и поздрави. Ако знаеш какви реакции предизвикват, но нямат пропускане имат ли шанс да се покажат пред нови хора - правят го.

Невероятен разказ с неочакван край! Поредният!
Да беше дошла при мен- поне няма насекоми.

Реших да отговоря първо на теб - та ти си толкова категорична :))
И толкова сериозна...
Да, съгласна съм - всяка земна твар си има мисия, има свое място в големия пъзел Вселена, но животът й по един или друг начин свършва тук на земята - а това е част от цикличността, от кръговрата - не мислиш ли?:))))
Поздрави!

Историята ти... Страхотна е !!!:)))))))))
А това особено ми хареса:
"В този момент взех да се хиля най- дивашки, понеже се сетих за онези анимационни, в които героите ги изхвърлят от къщичките им и те си нарамили тояга с вързопче, сякаш ги чувах как си мърморят "мамка му тъкмо си спяхме сладко"."
Благодаря ти за усмивките:))))
Поздрави!

Като чета твоята история, се замислям... Аз определено няма да идвам в офиса ви...
Не бих искала да ме разглеждат :)))
А и вие няма да искате да чуете истеричните ми викове :))))
Поздрави и усмивки!

Надявам се, че си се усмихнала:)))
А при мен... и при мен вече няма насекоми:)))))
Безопасно е:)))
Поздрави!

днес съм щедра, бяла и добра!

Благодаря за проявеното милосърдие! :)))
При първа възможност ще ти се реванширам!:)))
Поздрави!

сега само остава да си избера жертва - прошката ми е гарантирана.

и да не се отметнеш, ей!

Ти просто си намери жертва и действай:)))
Аз ще ти простя!
А за да си сигурна - още отсега:
Простено да ти е, rummi!
:)))

прощавам ти.
Хлебарките разнасят зарази.Сторила си добро дело
От РИОКОЗ периодично пръскат с отрова против тази напаст.
Бъди спокойна!Не си сама в борбата.
Поздрави:)))

Благодаря ти!!!!!!
Вече се чувствам от добре по-добре :)))
Дано да продължа да се държа като Супермен, а не като... ;))))
Поздрави и много усмивки!

но не ти прощавам. Убийство си е....ха, носи си сега греха...никой не може да ти помогне,... е, аз може би...обичам да помагам :)))
Поздравявам те за прекрасния разказ.

Нищо, че не ми прощаваш - вече получих достатъчно опрощение:)))
А и ако всеки вземе да ми прощава така лесно - ще вземе да ми стане навик... извършването на грехове..:)))
Надявам се съм успяла да те усмихна:)
Поздрави!

и да ме усмихнеш и да ме накараш да се замисля...аз все търся под вола теле, нали вече заеш, така, че не се сърдиш....пък и се шегувам така, че не всеки ме разбира вече....нейсе, но ти си сладурана. това е сигурно!

Всъщност за теб съм сигурна, че в един текст виждаш много повече :)))
Дори мога да предположа и какво съм те размислила
- за страха от хлебарките, като част от човешкия страх;
- за това кога се появят хлебарки;
- убийство ли е в случая убиването на хлебарката;
- а дали може да се брои за грях убиването на което и да е насекомо...

Хм... сега дори и аз се замислих... пак... макар да знам отговорите...
или поне така ми се струва...
А за усмивките - трябва да ги има винаги:)))
И за мен е удоволствие, че съм те накарала да се усмихнеш:))

Много хитро завърташ нещата. Хвана ме. А от философска гледна точка /зависи, разбира се, от философията/ страхът си е истинският убиец - той убива тебе, ти убиваш хлебарката. И за да не станем самите ние убийци, хубаво би било да не бягаме от него, а да го опитомим...Справка:Егзюпери

:)))
Напълно съм съгласна с теб - истинският убиец е страхът... Съгласна съм и с това - човек да опитомява страха си - и бих добавила за справка "Матрицата"...
Но има и друго - в случая убийството на хлебарката може да се възприема и като преодоляване на страх...
Поздрави и мнооогоо усмивки:))

Ахахах! Как ме разсмя само края....:)))))
Аз имам страх към големи мухи които кръжат над мен и издават един такъв ужасен звук...бзбзбззззззз:)))
Направо хаха няма такова ужасно чувство! Кара те да УБИВАШ! ахахах:))))

Ти си човекът, за когото страшно се радвам, че съм успяла да разсмея...
Прегръдки!
И.... пази се от големите лоши мухи:))))

Ако знаеш аз какво стадо изтребих....за една бройка те да надделеят :)

Това...признание на грях ли е?....
Сигурно е било като масово клане...
Ти май ще излезеш опасен.... за хлебарките...
:)))))))))))))

Ма Наде, щяха те да ме утрепат....беше самозащита ;)

Ама и аз съм една...:)))))
Така и така съм тръгнала на 'просия' - да взема и от теб да поискам прошка, че..... пак прегреших...
;))))))))))))))
А големи или малки бяха хлебарките, а?...

Всякакви

Аз да ти кажа от малките хлебарчета не ме е страх... не и толкова де :))
Тях мога да ги убия с вестник, и то отблизо:))
Ама тия едрите екземпляри направо ми изправят косите и определено ме карат да подскачам в някакви странни... индиански може би танци....:)))

А ти... ти дано си им показал кой е шефът:))))))

Направо ме разби!
Чудех се какво те е смутило до ужас, а то хлебарчица гадничка някаква :))) Много хубав разказ! Пак с неочакван край, много те бива!
Колкото до гадинката - и тя душа носила казват някои... А значи сме много грешни!!!
Благодаря ти! Поздрави :)

Ми.. не беше баш хлебарчица... Беше си направо хлебарище... :))))))))))
И аз знам, че и тя носи душа :))) Но пък и аз... и аз имам душа... уж...:)))
Поздрави и много усмивки!

като вземат да са правят да умрели. Замръзват неподвижни и стоят толкова дълго така, че ти започваш да се съмняваш и отслабваш вниманието си, загубваш добрата координация и тогава те бързо се покриват някъде. Хитростта е оръжието на слабите. Да им простим, защото сме силни. Винаги можем да ги убием, те нас - не. (уфф, раздвои ме ти, страшнички са си ... а страхът е страшна сила!!!!) Да, да, страхът е виновен - да го обесим :))))

много странно отново!
В началото на разказа си помислих,че става дума за хлебарка/нещо,за което бях решила да пиша и аз!:)/,после си помислих,че става дума за черна котка,която ти "пресича пътя".В крайна сметка с облекчение разбрах,че става дума за "любимата"ни хлебарка.:)
Но защо си мисля,че има някакъв дълбок и не много скрит, а напротив - хвърлящ ни се в очите подтекст?!
Или греша?
Както и да е...
Поздрвления за всичко,което не съм коментирала,поради липса на време!:)

Ама ти доста смела си била! Аз не ги оставям без надзор - докато не съм сигурна, че са обърнали крачка и ще си умрат на съответното място:)))))))
Абе той че страхът е виновен, виновен е - аз него отдавна съм го осъдила:)))
Само едно се питам - тия хлебарки срам явно нямат, ама де им е на тях страха, а?

Пиши и ти за хлебарките де:)))
/А иначе от черни котки нямам страх - имаме две чисто черни, които през две секунди понякога ни минават път:))))/
А за подтекста - винаги го има:))
И ти го усещаш...
Поздрави и от мен!

Абе не знам...играх им дистанционно. Сега няма. сигурно готвят контраофанзива :))))

А бе ти да не си оня сериен убиец, издирван в толкова криминални сериали, мммммммм? ;)))))))))))))
Щото като ги знам там разните следователи все в черно или кафяво облечени - да не са нещо хлебарки в човешки облик?!?!?
:))))))))))))))))))
Поздрави и гледай да те не пленят! :)))

Може и да ме хванат някоя нощ, ама как ще ме заврат по дупките си? :))))

На парчета:)))))))))))))))))))))
Ще те разфасоват!;))))))))))))))))))

тия гадинки нямат убиване
фраснеш ги
те бягат
пак ги фраснеш
те пак бягат
абе направо са си бронирани
нооооооооооооооооооооооооооооооооооооо
изкуството е в това да им устроиш засада , тогава няма мърдане
:)

Изобщо не ми харесва идеята засади да им правя...:))