Постинг
19.05.2009 16:18 -
Една телефонна прегръдка - достатъчна ли е?
... Малко ми е криво, едно никакво, ревливо... Иначе съм добре... Нищо особено... Нали знаеш, рано или късно идва моментът, когато трябва да погледнеш истината в очите и... и да я приемеш... Криво ти е, търкулва се там някоя и друга сълза... Не че го искаш, ама пък можеш ли ги спря... Ти как си?...
Слушаше я, а думите пронизваха душата му една след друга. Не се бяха чували от три дена. Все работа, задължения, все с нещо зает, тя също. А сега искаше да чуе звънкия й глас, да внесе аромат в сърцето му, да го разсмее, да го накара да се почувства жив, а...
Беше единственото му дете. Неговата малка голяма принцеса, която съумяваше да го ободри, дори когато му е най-тежко, да разпръсне тъмните облаци в душата му, да прогони мъката, да му върне вярата в хората. Достатъчно беше да чуе гласа й, по детски безгрижния й смях и всичко се променяше, сякаш с вълшебна пръчица... Беше копие на майка си, лека й пръст - влюбена в живота, вечно усмихната, готова всеки момент да последва и най-лудата приумица на въображението си. И също като майка си умееше да прикрива болката си, да я таи някъде дълбоко в себе си, да се бори сама с нея. Защо да товари другите – това бяха и думите на жена му, когато разбра за болестта й...
Така правеше и тя. Никога не се оплакваше. За нищо. Допускаше го само до радостите си. До болката – никога. А щом сега му споменава за болката си, значи трябва да й е много тежко, да е стигнала ръба на силите си...
... Е, спокойно де. Знаеш, че съм голямо момиче – ще се справя. Нищо ми няма. Не ме мисли. Някакво си неразположение на душата, решила че няма любов на тоя свят и толкова. Да се оправя, както може...
Смееше се и демонстрираше ведро настроение, но той не й вярваше. Думите й не го успокояваха. Беше му казвала и преди, че най-добре за нея е да се научи сама да преодолява трудностите, сама да лекува раните си. Ако си създаде навика винаги да има някой до нея, който да я спасява, в даден момент този някой нямаше да бъде до нея, тогава тя какво щеше да прави?... Знаеше, че има истина в думите й, но точно в този момент му се искаше да не беше така...
Какво се случваше с нея? От какво я болеше толкова? Щеше ли изобщо някога да му каже? А и имаше ли значение каква е причината? Тя беше разбита, а той не знаеше какво да каже, какво да направи, за да изтрие тази нейна болка, да върне жизнерадостта й... Що за баща можеше да бъде той?...
... Не... Нямам конкретна причина... Настроението ми явно отдавна не се е сополивило, не е предявявало претенции и сега ми го връща. Ако ги питаш и сълзите защо толкова искат да съсипват носните кърпички, и те няма да могат да ти кажат. Затова и аз съм ги оставила да си правят, каквото искат, да се оправят както могат... А знаеш ли...
Отхвърли темата и започна да му разказва някакви случки с нейни приятелки. Смееше се. Смееше се и той, но знаеше, че сълзите й не спираха...
- Прегръщам те, миличка! – успя да каже той, преди да затворят телефона.
Последва мълчание. Беше сигурен, че преглъща сълзите си.
- Лека нощ!
Не беше успяла да прикрие задавеността на гласа си...
Една телефонна прегръдка... Беше ли достатъчна? Щеше ли да я стопли? И сега я прегръщаше по телефона, а когато един ден си отиде...
Запали колата. Трябваше да я прегърне, да я сгуши до себе си. Може би прегръдката му нямаше да е толкова нужна, когато пристигне при нея, но той щеше да й я даде. И тя щеше да я има...
Слушаше я, а думите пронизваха душата му една след друга. Не се бяха чували от три дена. Все работа, задължения, все с нещо зает, тя също. А сега искаше да чуе звънкия й глас, да внесе аромат в сърцето му, да го разсмее, да го накара да се почувства жив, а...
Беше единственото му дете. Неговата малка голяма принцеса, която съумяваше да го ободри, дори когато му е най-тежко, да разпръсне тъмните облаци в душата му, да прогони мъката, да му върне вярата в хората. Достатъчно беше да чуе гласа й, по детски безгрижния й смях и всичко се променяше, сякаш с вълшебна пръчица... Беше копие на майка си, лека й пръст - влюбена в живота, вечно усмихната, готова всеки момент да последва и най-лудата приумица на въображението си. И също като майка си умееше да прикрива болката си, да я таи някъде дълбоко в себе си, да се бори сама с нея. Защо да товари другите – това бяха и думите на жена му, когато разбра за болестта й...
Така правеше и тя. Никога не се оплакваше. За нищо. Допускаше го само до радостите си. До болката – никога. А щом сега му споменава за болката си, значи трябва да й е много тежко, да е стигнала ръба на силите си...
... Е, спокойно де. Знаеш, че съм голямо момиче – ще се справя. Нищо ми няма. Не ме мисли. Някакво си неразположение на душата, решила че няма любов на тоя свят и толкова. Да се оправя, както може...
Смееше се и демонстрираше ведро настроение, но той не й вярваше. Думите й не го успокояваха. Беше му казвала и преди, че най-добре за нея е да се научи сама да преодолява трудностите, сама да лекува раните си. Ако си създаде навика винаги да има някой до нея, който да я спасява, в даден момент този някой нямаше да бъде до нея, тогава тя какво щеше да прави?... Знаеше, че има истина в думите й, но точно в този момент му се искаше да не беше така...
Какво се случваше с нея? От какво я болеше толкова? Щеше ли изобщо някога да му каже? А и имаше ли значение каква е причината? Тя беше разбита, а той не знаеше какво да каже, какво да направи, за да изтрие тази нейна болка, да върне жизнерадостта й... Що за баща можеше да бъде той?...
... Не... Нямам конкретна причина... Настроението ми явно отдавна не се е сополивило, не е предявявало претенции и сега ми го връща. Ако ги питаш и сълзите защо толкова искат да съсипват носните кърпички, и те няма да могат да ти кажат. Затова и аз съм ги оставила да си правят, каквото искат, да се оправят както могат... А знаеш ли...
Отхвърли темата и започна да му разказва някакви случки с нейни приятелки. Смееше се. Смееше се и той, но знаеше, че сълзите й не спираха...
- Прегръщам те, миличка! – успя да каже той, преди да затворят телефона.
Последва мълчание. Беше сигурен, че преглъща сълзите си.
- Лека нощ!
Не беше успяла да прикрие задавеността на гласа си...
Една телефонна прегръдка... Беше ли достатъчна? Щеше ли да я стопли? И сега я прегръщаше по телефона, а когато един ден си отиде...
Запали колата. Трябваше да я прегърне, да я сгуши до себе си. Може би прегръдката му нямаше да е толкова нужна, когато пристигне при нея, но той щеше да й я даде. И тя щеше да я има...
Певгръдка по телефона е като да гледаш как някой пие вода. Нищо няма да усетиш!
Понякога дори мълчанието е по силно от това да го кажеш. Но по-истинско от човешкия допир, няма!
Поздрави!
цитирайПонякога дори мълчанието е по силно от това да го кажеш. Но по-истинско от човешкия допир, няма!
Поздрави!
Имаш право. Но понякога и една телефонна прегръдка стига...
Поздрави! :)
цитирайПоздрави! :)
понякога е достатъчно че някой иска да те прегърне истински и силно дори и по телефона :)
цитирайМного е хубаво наистина да има някой да те прегърне, когато се нуждаеш от това (макр и по телефона)......
цитирайНали?:)
А аз ти пожелавам много истински, живи прегръдки:)
Поздрави!
цитирайА аз ти пожелавам много истински, живи прегръдки:)
Поздрави!
и аз понякога си мисля...да съм благодарна и на нея, но понякога не ми стига. Поздравче от мен :-)))
цитирайДай Боже за всички повече прегръдки!:)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Да... Понякога не стига...
Бъди прегръщана истински! Много!
цитирайБъди прегръщана истински! Много!
достатъчна, но е помече от никаква прегръдка...
Хубаво е,когато съществува такава свързаност,като тази, която си описала
цитирайХубаво е,когато съществува такава свързаност,като тази, която си описала
Стисна ме за гърлото твоя разказ....Не е достатъчна телефонната, но поне разбираш, че някой наистина иска да го направи, а го спира разстоянието....Поздрави!
цитирайРядко имам нужда от прегръдка /утешителна/, но когато ми трябва, по телефона не ми помага :)
По-скоро мога да се обадя на един човек и дори да си мълчим, защото знам,че той ще разбере какво ми е само като чуе как му казвам ало.. или как не казвам нищо изобщо :)
цитирайПо-скоро мога да се обадя на един човек и дори да си мълчим, защото знам,че той ще разбере какво ми е само като чуе как му казвам ало.. или как не казвам нищо изобщо :)
Такава свързаност съществува - това е хубавото...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Нямам какво да добавя...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
благодаря ти:) да ти се връща многократно :)
цитирайВ твоя ред на мисли мога да кажа, че прегръдката е преди всичко усещане за близост. И колкото по-близка е прегръдката, толкова е по-силен ефектът й...
Пожелавам ти много прегръдки - истински, и не само утешителни:)
цитирайПожелавам ти много прегръдки - истински, и не само утешителни:)
Прегръдки от мен за теб:)
цитирайДръпнах го наведнъж...
Хареса ми.
Поздрави!
цитирайХареса ми.
Поздрави!
Ми...аз...таковата... не знам къде ми е ...таковата...бележникът, ама... обещавам да кажа на мама;))))
Поздрави!:)
цитирайПоздрави!:)
Радвам се, че ти е харесал текстът:)
Поздрави и от мен!
цитирайПоздрави и от мен!
Хайде сега глезотии! Зор, че пък и на живо :):):):)
цитирайНапомни ми за един разказ, който четох преди много години. Двама братя, единият се усетил, че нещо е сбъркал. И по нощите запалил мотора, и през Балкана. Към брат си.
цитирайЕй на това му се казва отрезвяващ шамар:))
Поздрави!:)
цитирайПоздрави!:)
Важно е, че е предприето действие:)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
24.
анонимен -
ще бъда до теб!
19.05.2009 22:03
19.05.2009 22:03
Вярвам, че ще постигнеш, мечтите си!
Винаги когато имаш нужда от "телефонна прегръдка", ще ти я дам, както ти ми я даваш!
Но и двете знаем, че само тя не е достатъчна, но по някога е нужна, като капка вода в пустинята.
Лека нощ малка принцеса!
цитирайВинаги когато имаш нужда от "телефонна прегръдка", ще ти я дам, както ти ми я даваш!
Но и двете знаем, че само тя не е достатъчна, но по някога е нужна, като капка вода в пустинята.
Лека нощ малка принцеса!
Ти ми даваш винаги достатъчно...
Прегръщам те топло и нежно...
Лека нощ!
цитирайПрегръщам те топло и нежно...
Лека нощ!
точно когато най-малко го очакваш :)
цитирайКаквото и да е, когато и да се появи, колкото и да изглежда неочаквано, ще се е появило в точния момент, на точното място:)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
По-добре телефонна прегръдка, отколкото никаква.
цитирайОтрезвяващият шамар си го нанасяме ние. Във времена, в които си чатим повече, отколкото се виждаме, когато на връх Нова година има куп хора - бил съм свидетел точно на такъв момент, - които са седнали около масата и чоплят телефони в изпращане на есемеси, телефонната прегръдка си е закономерност. След време може и есемес-прегръдка да си пращаме...
цитирайА понякога по-добре никаква, отколкото телефонна прегръдка. :)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Тъжна прогноза, принце...
цитирайПоздравления!
Може и да е достатъчна...
ако е с продължение...
цитирайМоже и да е достатъчна...
ако е с продължение...
има на този свят някой,който иска да е до деб.Дори и да не може да те прегърне по телефона или на живо,той е опора,достатъчно е да го има в мислите.
Поздрави за постинга!:)))
цитирайПоздрави за постинга!:)))
Съгласна съм:))
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Много точно си го казала:)
Благодаря им на моите 'опори'!
Поздрави!
цитирайБлагодаря им на моите 'опори'!
Поздрави!
трябва да им благодарим на опорите си,те го заслужават.Добре е,че ги имаме:)))
цитирайедна телефонна прегръдка, например.
:)
Поздрави!
цитирай:)
Поздрави!
Малко му трябва - не много:)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Къщата е видимо необитаема. Пролетес в запустялата градина кокичета, прескочили килнатия стобор, а по-късно неподредени лалета и ириси надничат от нечие минало и отгатнатите му опори.
–––––––––––––
Пррривет, Марти!)))
цитирай–––––––––––––
Пррривет, Марти!)))
40.
анонимен -
гуш
23.05.2009 12:38
23.05.2009 12:38
Милушка :)*
цитирайпонякога и тази прегръдка стига...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете