Постинг
18.02.2010 16:24 -
Жертва съм! На домашно насилие!
Страх ме е от жената! Много! И не си мислете, че съм някакъв женчо или някое мъжле под чехъл – не съм! Недейте и да ми се смеете, щото ако сте на мое място, надали ще ви е до смях и подигравки.
Щото ей на – един месец откак сме се взели с мойта и аз вече пружинка съм станал. Дотолкова е голям стресът, в който живея, че при най-малкия шум подскачам и се озъртам дали жена ми не е наблизо. И пак – моля ви се – не се лигавя, не се преструвам, не ми се смейте. Напълно съм сериозен! Нищо, че като погледнеш жена ми – една такава мъничка, слабичка, едва ли не ще се счупи – не можеш предположи дори, че е способна терорист да го играе. И думите й като камък тежат, на врата ми се увесват и все надолу ме теглят. Няма нещо, което да е казала, и да не се е сбъднало.
Ей така един път се реши сама на готвачка да се прави. Майстореше там нещо, по книга, па току нареждаше:
- Бухтичке, голям буламач ще излезе, да знаеш! Ма ти ще ядеш...
И както рече, така и стана. Уж по рецепта трябваше да бъде сос с кюфтенца, а се оказа един ми ти сос помиев – все едно вода от локва с кал. И на вкус такова. Пък кюфтенцата как ги беше измайсторила – не знам, ма имаха вкус на спарени чорапи с чакъл. И ме накара да ям. И аз ядох, не ме питайте как...
Па то само тоя сос да беше. Една сутрин пък пия си кафето в кухнята и закусвам. Идва тя, ма като пияна – ту в тая стена се удари, ту в другата, рошава, едвам надигнала единия клепач. Умрях си от смях. Пък тя без даже да ме погледне и да отметне кучира коса от носа си, ми изсъска ядно да не съм се смеел като изоглавен, че току-виж се разрева. Аз още повече се разхилотих. Обаче както отпивах от топлото кафе, так и се задавих. Такова кашляне му ударих, така на зор бях въздух да си поема, че освен лиги чак сълзи ми потекоха, и поне половин час след това разплакан бях...
Една вечер пък – друго. Гледаше си любимото сериалче, пък аз й се закачах. Подръпвах й косата, пощипвах я, погъделичквах я, ма съвсем дружески и без зла умисъл. Тя през цялото време само ме заплашваше, че ще ме удари, ма не го направи де. Жена е все пак – не би рискувала срещу мъж да се изправи, па и нали ме обича. Добре, ама през нощта се събуждам от силен удар в ребрата. Скочих аз с мощен рев, тя след мен и само мига на парцали сънено.
Десет минути трябваше да вия на умряло, докато мозъкът й се разсъни и схване с що злоба си е забила коляното в гръдния ми кош. Уж спеше кротко, уж беше гушната до мен, а цели три ребра ми беше пукнала с коляно! Е, веднага взе да се извинява. И да се подхилква също. И не спря да повтаря, че било насън, без да иска, ма... Ха имай й вяра де?...
А откак ме заплаши, че ще ми издърпа ушите, магарешки да ми станели – място не мога да си найда. И то само задето съм й се смял, че не можела едно пране да простре като хората – магаре ще ме сторва. И ме преследва кошмар след кошмар! Сънувам как съм си седнал спокойно на фотьойла и си гледам телевизия, а тя с дебнеща походка зад мен, безшумно стъпваща на пръсти се нахвърля на ушите ми, изтегля ги нагоре рязко и почва да се смее зловещо. Пък аз се поглеждам в огледалото да си проверя ушите и виждам, че магарешки станали! Нагърчвам се да плача, а от устата ми магарешки рев излиза и... И се събуждам. Целият плувнал в пот и сълзи. Благоверната до мен ме сграбчила в прегръдка и кротко си спи. Уж!...
Цяла седмица вече нощни караули давам, да се пазя. Изпосталях, тъмни кръгове под очите направих, стряскам се даже от стъпките на паяка в левия ъгъл на спалнята.
Разправям на приятелите неволите си, те ме гледат състрадателно и ми викат, че съм жертва, на домашно насилие. И са прави. Жертва съм! На домашно насилие! От жената!...
И като че ли трябва да се оплача някъде, щот... не се живее!...
Щото ей на – един месец откак сме се взели с мойта и аз вече пружинка съм станал. Дотолкова е голям стресът, в който живея, че при най-малкия шум подскачам и се озъртам дали жена ми не е наблизо. И пак – моля ви се – не се лигавя, не се преструвам, не ми се смейте. Напълно съм сериозен! Нищо, че като погледнеш жена ми – една такава мъничка, слабичка, едва ли не ще се счупи – не можеш предположи дори, че е способна терорист да го играе. И думите й като камък тежат, на врата ми се увесват и все надолу ме теглят. Няма нещо, което да е казала, и да не се е сбъднало.
Ей така един път се реши сама на готвачка да се прави. Майстореше там нещо, по книга, па току нареждаше:
- Бухтичке, голям буламач ще излезе, да знаеш! Ма ти ще ядеш...
И както рече, така и стана. Уж по рецепта трябваше да бъде сос с кюфтенца, а се оказа един ми ти сос помиев – все едно вода от локва с кал. И на вкус такова. Пък кюфтенцата как ги беше измайсторила – не знам, ма имаха вкус на спарени чорапи с чакъл. И ме накара да ям. И аз ядох, не ме питайте как...
Па то само тоя сос да беше. Една сутрин пък пия си кафето в кухнята и закусвам. Идва тя, ма като пияна – ту в тая стена се удари, ту в другата, рошава, едвам надигнала единия клепач. Умрях си от смях. Пък тя без даже да ме погледне и да отметне кучира коса от носа си, ми изсъска ядно да не съм се смеел като изоглавен, че току-виж се разрева. Аз още повече се разхилотих. Обаче както отпивах от топлото кафе, так и се задавих. Такова кашляне му ударих, така на зор бях въздух да си поема, че освен лиги чак сълзи ми потекоха, и поне половин час след това разплакан бях...
Една вечер пък – друго. Гледаше си любимото сериалче, пък аз й се закачах. Подръпвах й косата, пощипвах я, погъделичквах я, ма съвсем дружески и без зла умисъл. Тя през цялото време само ме заплашваше, че ще ме удари, ма не го направи де. Жена е все пак – не би рискувала срещу мъж да се изправи, па и нали ме обича. Добре, ама през нощта се събуждам от силен удар в ребрата. Скочих аз с мощен рев, тя след мен и само мига на парцали сънено.
Десет минути трябваше да вия на умряло, докато мозъкът й се разсъни и схване с що злоба си е забила коляното в гръдния ми кош. Уж спеше кротко, уж беше гушната до мен, а цели три ребра ми беше пукнала с коляно! Е, веднага взе да се извинява. И да се подхилква също. И не спря да повтаря, че било насън, без да иска, ма... Ха имай й вяра де?...
А откак ме заплаши, че ще ми издърпа ушите, магарешки да ми станели – място не мога да си найда. И то само задето съм й се смял, че не можела едно пране да простре като хората – магаре ще ме сторва. И ме преследва кошмар след кошмар! Сънувам как съм си седнал спокойно на фотьойла и си гледам телевизия, а тя с дебнеща походка зад мен, безшумно стъпваща на пръсти се нахвърля на ушите ми, изтегля ги нагоре рязко и почва да се смее зловещо. Пък аз се поглеждам в огледалото да си проверя ушите и виждам, че магарешки станали! Нагърчвам се да плача, а от устата ми магарешки рев излиза и... И се събуждам. Целият плувнал в пот и сълзи. Благоверната до мен ме сграбчила в прегръдка и кротко си спи. Уж!...
Цяла седмица вече нощни караули давам, да се пазя. Изпосталях, тъмни кръгове под очите направих, стряскам се даже от стъпките на паяка в левия ъгъл на спалнята.
Разправям на приятелите неволите си, те ме гледат състрадателно и ми викат, че съм жертва, на домашно насилие. И са прави. Жертва съм! На домашно насилие! От жената!...
И като че ли трябва да се оплача някъде, щот... не се живее!...
е често срещана ситуация. Както казва един мой познат, и в нашето село е така. А то като тръгне от селото и се разпространява в града. Ние мъжете сме ежедневно насилвани. Само че повечето от нас не го осъзнават :)
цитирайГоркият ми герой, чак ми се приплаква като чета за тормоза, на който е подложен;))))))))))))))
цитирайХахахахахах хихихиихихихихихи хохохохоохохохохо
Търкалям се от смях :))))))))0
Горката бухтичка ;))))) хахахахаххахах да ти яде буламачите хохохохоохохохоохо магаре го направи човечецът ,жив да го ожалиш :)))
Хихихихихииххи Мартичко недей го мори така :))))
И после се чудиш защо е при Пена :))))))
Хахахахахахахаххахах
цитирайТъркалям се от смях :))))))))0
Горката бухтичка ;))))) хахахахаххахах да ти яде буламачите хохохохоохохохоохо магаре го направи човечецът ,жив да го ожалиш :)))
Хихихихихииххи Мартичко недей го мори така :))))
И после се чудиш защо е при Пена :))))))
Хахахахахахахаххахах
:)))))))) Гледай сега - трябва да се има предвид, че жената нищо не прави умишлено:))) А това, че думите й се сбъдват... ми Божа работа;))))))))
цитирайСледбрачен синдром!:))))
На третата година минавл!?:)))):)
цитирайНа третата година минавл!?:)))):)
:)))))))))))))
Дали обаче ще утрае героя до третата година, се питам аз;))))
цитирайДали обаче ще утрае героя до третата година, се питам аз;))))
7.
amenda -
Ха, ха, благодаря ти!!!
18.02.2010 18:43
18.02.2010 18:43
Ама как точно от това имах нужда сега! Тя че и моята уста е същата- същата е, ама пусто мълча кат сме на две ракии :-) Знам ли, може и да съм мъдра! Ама пък си връщам двойно на другия ден, зареди ме с идеи, така е :-))))))))
цитирай:))))) Няма за какво да благодариш - хубаво е да се обменя опит;)))))))))
цитирай:))))))
Както винаги, много весела!!!
цитирайКакто винаги, много весела!!!
Както винаги си страшно мил:)
Широки усмивки:)
цитирайШироки усмивки:)
много забавно отново,поздрав!
цитирай
12.
анонимен -
Хехе горкичкият той....
19.02.2010 00:24
19.02.2010 00:24
Хехе горкичкият той....
цитирайАмулет му трябва – чук за месо или нещо подобно :):):)
цитирайМерсии:)
Широко усмихнат ден:)
цитирайШироко усмихнат ден:)
За оплакване си е направо;)))))))))
цитирай:)))))))) Или смяна на обстановката и обкръжението;)))))))))))))
цитирайтая кукличка да не би да му има зъб за нещо?!
И като не може да му го върне на яве, го цапардосва на сън!
цитирайИ като не може да му го върне на яве, го цапардосва на сън!
:)))))))))))))) Не мога да съм сигурна, но все си мисля, че героят мъничко го гони параноята;))))))))
цитирай
19.
анонимен -
няма начин, трябва да се осъди тази ...
19.02.2010 11:28
19.02.2010 11:28
няма начин, трябва да се осъди тази жена:D
цитирай:))))) Ама това не е ли много крайна мярка;))
цитирайТренирал съм при Шекспир" Укротяване на опърничавата" Ще ти я върна след месец претворена и рециклирана, няма да я познаеш!
Сполай ти за майтапа!
цитирайСполай ти за майтапа!
:))))))))) Пращам ти я с еднопосочен билет, ма да не пропищиш от нея и ти;))))))))))))
цитирайи да се олаква и да не се оплаква все тая
Страховете му ще го преследват ....................
:)
Поздрави от слънчев Ямбол
:)
цитирайСтраховете му ще го преследват ....................
:)
Поздрави от слънчев Ямбол
:)
Абе... за едни нищо и никакви си уши, заревал:))))))))))
Усмивки от слънчево Белене:))
Радвам се, че си тук:)
цитирайУсмивки от слънчево Белене:))
Радвам се, че си тук:)
аз също
:)
цитирай:)
И то в слънчев ден се появяваш, за слънчево настроение:))
цитирайе
не може
само зимно да е
идва пролетта
:)
А какво идва с пролетта , а ???????????????????????????????????????????
цитирайне може
само зимно да е
идва пролетта
:)
А какво идва с пролетта , а ???????????????????????????????????????????
Ей защо да не изтрае героят до третата година ,м ?
И да -трябва му ново обкръжение :))))
Слънчев ден на всички :)))
цитирайИ да -трябва му ново обкръжение :))))
Слънчев ден на всички :)))
29.
xfire -
:)))))))))))
Героят трябва да си ...
22.02.2010 12:32
22.02.2010 12:32
:)))))))))))
Героят трябва да си повдигне духа с позитивни песни, като например: "Но знам ще дойде най-щастливият ден, когато ти ще си далеч от мен!" Пък дано да се оправят нещата и да не се стига до там:)))
цитирайГероят трябва да си повдигне духа с позитивни песни, като например: "Но знам ще дойде най-щастливият ден, когато ти ще си далеч от мен!" Пък дано да се оправят нещата и да не се стига до там:)))
:)))))))
цитирайне се подхилквай, xfire - също..:)))))))))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете