Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2008 16:28 - Очи в очи
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6640 Коментари: 18 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Загаси цигарата в пепелника. Не й се пушеше вече. Цял ден не беше хапвала нищо – ставаше й лошо само като си помислеше за храна. Беше й студено и започваше да я наболява глава. Стана тежко и с небивала мъка се довлече до прозореца. Слънцето клонеше към своя залез. От колко време беше стояла свита на кълбо на фотьойла? Погледна часовника – показваше 12:30. Стрелките не мърдаха, не издаваха познатия звук, с който разбиваха тишината. Времето беше спряло не само в нея. Огледа се в стаята – сумракът беше нахлул вътре и придаваше зловещи очертания на предметите. Цигареният дим беше запълнил пространството и я държеше здраво в мрежите си. Мислите, забивани цял ден по стените, тавана и пода, я притискаха. Заслуша се. Тъпата болка в главата й засили пулсациите си.

   Изведнъж грабна якето, обу маратонките и побърза да излезе навън. Не се огледа в огледалото по навик – не искаше да го среща с погледа си. Затръшна вратата след себе си и завъртя припряно ключа в ключалката. Бързаше. Бързаше да предаде мислите си на вятъра, да ги разнесе по улиците, по дърветата, по случайните минувачи... Пое по някакъв път с ускорена крачка. Затича се. Накъде? – не знаеше. Не мислеше, не чувстваше, не виждаше нищо и никого. Усещаше само вятъра – как се блъсна в нея, как разчупи преградата от дрехи и преминаваше стръвно през тялото й. Чувстваше как ледените му ръце прецизно изрязваха вътрешностите й и ги мятаха назад в локвите, в калта, по дяволите...

   Спря чак на брега на реката. Наведе се напред, хвана с ръце краката си, опитвайки се шумно да си поеме въздух. Краката й трепереха, цялото й тяло бе в напрегнати потръпвания, а вятърът бучеше в главата й. Все още приведена напред отвори очи – вятърът беше утихнал. Видя го. Отражението си. В реката. Беше тя. И той беше там – пред лицето и очите й. Не беше се смалил – само беше поизбледнял, но се взираше в нея настойчиво. Очакваше го. Знаеше, че ще е винаги наблизо и ще намира своите начини да засича погледа й, да я придърпва към себе си и да скрива лицето й в огледалото. Гледаха се – спокойно, без драми, без омраза. Беше настъпило временното затишие след битката, за да могат след време пак, насъбрали сили, да развеят бойните знамена. Знаеше, че не трябваше да му се поддаде, но се остави да я въвлече в играта си. Остави се да й припомни всички онези счупени огледала и разбити прозорци, които не издържаха под напора на мъката й. Позволи му да разбие надеждите й, да й нахлузи доспехите и с негова помощ да сее смърт. Пося смърт и в себе си...

   Гледаше го. Не го мразеше, но той беше нейната слабост. Осъзнаваше, че той пак ще загася лампите, когато най-малко очакваше, ще й прожектирва познатите филми от миналото и тя отново ще бъде силна в своята слабост... Осъзнаваше опустошителната му мощ и размаха, които придобиваше с времето. Не можеше да го скрие или да се прави, че не съществува. Немислимо беше да се опитва да го премахне – той беше част от нея и винаги щеше да бъде в огледалото. Но времето беше спряло. За нея и за него. Изправи се. Знаеше какво трябва да направи...

   Прибра се. Светна навсякъде, изхвърли всички тъмни очила, откачи пердетата и щорите. Смени батериите на часовника. Настрои стрелките на точното време – не можеше да върне времето назад, не го сложи и с минути напред, както правеше преди. Погледна в огледалото – беше там, премрежил поглед от светлината. Нищо не си казаха. Но за първи път от години насам тя заспа, без да загаси лампите, заслушана в ритмичния ход на часовника...



Тагове:   очи,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - На места ми се струваше доста поз...
22.09.2008 17:37
На места ми се струваше доста познато , на места абсолютно непознато ...Но събужда позадремали спомени , чувства , състояния ...
Продължавай , Марти! Ти можеш!
цитирай
2. viki11 - Мисля, че щеше да е добре към края да ...
22.09.2008 17:42
Мисля, че щеше да е добре към края да има ориентир към нещото - спомена за нещо страшно.
Иначе подходът смятам, че е най-доброто. Колкото и да е страшно, трябва да минем през него, да го преживеем и докажем, че можем да го оставим зад гърба си.
В противен случай няма оттърване, а едва ли си заслужава , каквото и да е то, да ти съсипе и остатъка от живота.
А можеш да бъдеш истински щастлив/а!
цитирай
3. estrella - Хубав край.
22.09.2008 17:59
Който всъщност е начало:)
цитирай
4. nadence - Много хунаво написано. . . и цялата ...
22.09.2008 19:05
Много хунаво написано... и цялата история... позната ...
цитирай
5. catforlife - Не че някога се забравя. . ., но тр...
22.09.2008 20:04
Не че някога се забравя..., но трябва да се върви напред! Процес..Поздрави начина по който описваш чувството...Успяваш да внушаваш! И аз понякога искам да пренеса мислите си "на вятъра, да ги разнесе по улиците, по дърветата, по случайните минувачи"..само и само да не са в моята глава. А това за часовника е много хитро:)))))) Прегрътка:*
цитирай
6. martito - katan, За познатото - мисля, че знам ...
22.09.2008 21:01
katan,
За познатото - мисля, че знам какво имаш предвид и се надявам да не съм те натъжила... Благодаря за подкрепата! Ти също можеш!

viki11,
Така е - просто понякога нямаме избор и трябва да погледнем страха си в очите, но да не останем до там - да не се опитваме да го забравяме и да пренебрегваме силата му.
Желая ти щастие и на теб!

estrella,
Много точно попадение - наистина началото започва от края! Поздрави!

nadence,
Искрено се надявам историята да ти е позната от края... успех!

catforlife,
Понякога трябва да се помни, за да се върви напред, защото уж забравеното е само приспано чувство... И не жали вятъра - той няма да ти откаже помощта - аз също! Прегръдка и от мен!
цитирай
7. анонимен - Колкото и да бягаш нещтото те зас...
22.09.2008 23:21
Колкото и да бягаш нещтото те застига...
цитирай
8. martito - анонимен,
22.09.2008 23:30
Застига те, бих казала - за добро... :)
цитирай
9. presley - Много ми хареса.
23.09.2008 02:13
Много ми хареса.
цитирай
10. martito - presley,
23.09.2008 08:02
:) Радвам се за което!
Усмихвай се повече! :)))
цитирай
11. анонимен - svetla
23.09.2008 10:02
aide stiga tazni istorii - malko po-vedro go davaite!
цитирай
12. martito - Айде де айде:)))))))))))) А де го ...
23.09.2008 10:43
Айде де айде:))))))))))))
А де го дават туй "vedro"?;)))))))))
цитирай
13. katan - Мила, Марти! Аз имам много &qu...
23.09.2008 14:35
Мила ,Марти!
Аз имам много "познати" неща! Преживяла съм много хубави и неприятни моменти ...и печални . Ти имаш предвид един мой печален момент , но аз нямах предвид него!
Радвам се , че при теб началото започва от края !
А за името на страшното ... Всеки сам е свободен да сложи име на страха , кошмара или ужаса си ! Важното е да може да се пребори с него и да продължи напред!
Пожелавам ти успех !
цитирай
14. fenris - ex
23.09.2008 18:40
страхотна си, радвам се че те прочетох днес! Пишеш невероятно продължавай така!
цитирай
15. martito - katan,
23.09.2008 20:01
Благодаря ти още веднъж!
цитирай
16. martito - fenris,
23.09.2008 20:03
Благодаря ти и аз!:))
Поздрави!
цитирай
17. ivaniyi - Просто
11.10.2008 23:50
още веднаж да те поздравя, невероятен стил.
цитирай
18. martito - ivaniyi,
12.10.2008 10:02
Благодаря!...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1487479
Постинги: 322
Коментари: 10452
Гласове: 37209