Постинг
15.03.2013 13:08 -
По нашенски
- Стафидо ма, чуй само какво е станало?... Стафидо!... Де си, мари, що се не обаждаш?...Стафидоо...
Така развълнувано, та чак захласнато подвикваше из цялата къща бай Гъби и търсеше благоверната си Стафида, с която да сподели мегановина, която беше прочел във вестника. Вестникът беше повече от вчерашен, но новините в него си бяха новини за бай Гъби, и ако на някои цъкаше с език тревожно, други го ядосваха, а трети го вълнуваха като малко дете блестящи копчета.
- Стафидо, къде си, мари, трябва да чуеш това...
- Тъй както ме гледаш дали ме интересуват глупостите ти, м? – се чу най-после мърморещият глас на стрина Стафида. Беше се навряла под леглото да почиства праха и вече няколко пъти беше успяла да си удари главата в твърдите дъски на леглото. Гърбът й също беше пострадал, коленете, че и лактите. Затова и от време на време си ръмжеше мърморещо през зъби. А и зарад снахата, че веднъж ей-тъй не рече стаята й да изчисти. Под леглото барем. И прозорците. Тя с другото криво-ляво щеше да се справи и сама. Щот заеме ли се с почистване, бай Гъби взимаше вестниците и засядаше навън на двора. Не искал да й се пречка – все това й обясняваше вече трийсет и пет години. Не го е срам, да я оставя сама да се мъчи и на тия години! А най се дразнеше кога се затичаше новините да й чете. Не можеше ли парцала да вземе или метлата? Примерно! Дразнеше се и защото знаеше, че щом приключи с чистенето, бай Гъби ще се настани на масата и ще почне да сумти, че гладен бил, какво пак се бавела с яденето, па после що е студено, що е от вчера, той такова отношение ли заслужавал....
- Не бъди такава лоша, ма Стафидо! Знаеш какво казват децата – трябва да сме информирани!
- Аха! Тогава за твоя информация на стола до печката има парцал и служи за....
- Какво ме е еня за парцала мен – махна с ръка бай Гъби – Чуй само: Майли Сайръс и Лиъм Хем... Хемсуърт скъсали!!!
- Язък! – тросна се стрина Стафида – Пък аз се чудя що тъй чоглаво ми е!
- Ти си безсърдечна жена, Стафидо! – укори я бай Гъби и зачете на глас новината.
- Аха! Ти пък все едно сто сърца имаш – сопна се стрина Стафида, дорде се измъкваше заднишком изпод леглото.
- Едно имам, ма имам! А ти и толкоз нямаш! – прекъсна четенето бай Гъби.
- Ми като толкоз сърцат си, що ти не се навря под леглото да чистиш, м? – заяде се не на шега стрина Стафида и сложи ръце на кръста.
- Това си е женска работа. Аз да ти приличам на жена?
- И ти живееш тук, и ти трябва да чистиш! – на революция изстреля стрина Стафида.
- Да бе! Ти като ядеш агнешко, ходиш ли да пасеш овцете, м? Ходиш ли да ги храниш, да им чистиш, м?
- Че ако не са овцете, с какво друго се залавяш, м? С глупавите вестници!
- Не са глупави вестниците! – сложи край на спора бай Гъби и после продължи по-меко – Айде, кажи – натутка ли се вече с това чистене, че да ядем?
Стрина Стафида зяпна, смени няколко бои, очите й се напълниха с кръв, вените на врата й изпъкнаха и запулсираха бясно. Нищо не каза, но запрати и парцал, и метла в стената, грабна си вълненото елече и излетя навън.
Бай Гъби се слиса.
- Къде хукна, мари Стафидо?!
- Да се туткам! – озъби се стрина Стафида
- Ми яденето къде е? – подвикна пак бай Гъби, но отговор не получи.
- Дивачка! Ма тя като ми разправяше мама навремето, че неуважителна била, аз зор – не е тъй! На ми сега едно уважение на хляб и сол! Ако изобщо е купила хляб и намеря солта де...
Изведнъж сетил се за нещо важно, бай Гъби се втурна бързешката към портата и се провикна по посока на стрина Стафида:
- Лейди Гага ще се жени това лято... А пък Къци сам научил кучето си да лае!...
После се сети пак за яденето, ядосано смачка вестника и го хвърли на земята.
-Дивачка!
Така развълнувано, та чак захласнато подвикваше из цялата къща бай Гъби и търсеше благоверната си Стафида, с която да сподели мегановина, която беше прочел във вестника. Вестникът беше повече от вчерашен, но новините в него си бяха новини за бай Гъби, и ако на някои цъкаше с език тревожно, други го ядосваха, а трети го вълнуваха като малко дете блестящи копчета.
- Стафидо, къде си, мари, трябва да чуеш това...
- Тъй както ме гледаш дали ме интересуват глупостите ти, м? – се чу най-после мърморещият глас на стрина Стафида. Беше се навряла под леглото да почиства праха и вече няколко пъти беше успяла да си удари главата в твърдите дъски на леглото. Гърбът й също беше пострадал, коленете, че и лактите. Затова и от време на време си ръмжеше мърморещо през зъби. А и зарад снахата, че веднъж ей-тъй не рече стаята й да изчисти. Под леглото барем. И прозорците. Тя с другото криво-ляво щеше да се справи и сама. Щот заеме ли се с почистване, бай Гъби взимаше вестниците и засядаше навън на двора. Не искал да й се пречка – все това й обясняваше вече трийсет и пет години. Не го е срам, да я оставя сама да се мъчи и на тия години! А най се дразнеше кога се затичаше новините да й чете. Не можеше ли парцала да вземе или метлата? Примерно! Дразнеше се и защото знаеше, че щом приключи с чистенето, бай Гъби ще се настани на масата и ще почне да сумти, че гладен бил, какво пак се бавела с яденето, па после що е студено, що е от вчера, той такова отношение ли заслужавал....
- Не бъди такава лоша, ма Стафидо! Знаеш какво казват децата – трябва да сме информирани!
- Аха! Тогава за твоя информация на стола до печката има парцал и служи за....
- Какво ме е еня за парцала мен – махна с ръка бай Гъби – Чуй само: Майли Сайръс и Лиъм Хем... Хемсуърт скъсали!!!
- Язък! – тросна се стрина Стафида – Пък аз се чудя що тъй чоглаво ми е!
- Ти си безсърдечна жена, Стафидо! – укори я бай Гъби и зачете на глас новината.
- Аха! Ти пък все едно сто сърца имаш – сопна се стрина Стафида, дорде се измъкваше заднишком изпод леглото.
- Едно имам, ма имам! А ти и толкоз нямаш! – прекъсна четенето бай Гъби.
- Ми като толкоз сърцат си, що ти не се навря под леглото да чистиш, м? – заяде се не на шега стрина Стафида и сложи ръце на кръста.
- Това си е женска работа. Аз да ти приличам на жена?
- И ти живееш тук, и ти трябва да чистиш! – на революция изстреля стрина Стафида.
- Да бе! Ти като ядеш агнешко, ходиш ли да пасеш овцете, м? Ходиш ли да ги храниш, да им чистиш, м?
- Че ако не са овцете, с какво друго се залавяш, м? С глупавите вестници!
- Не са глупави вестниците! – сложи край на спора бай Гъби и после продължи по-меко – Айде, кажи – натутка ли се вече с това чистене, че да ядем?
Стрина Стафида зяпна, смени няколко бои, очите й се напълниха с кръв, вените на врата й изпъкнаха и запулсираха бясно. Нищо не каза, но запрати и парцал, и метла в стената, грабна си вълненото елече и излетя навън.
Бай Гъби се слиса.
- Къде хукна, мари Стафидо?!
- Да се туткам! – озъби се стрина Стафида
- Ми яденето къде е? – подвикна пак бай Гъби, но отговор не получи.
- Дивачка! Ма тя като ми разправяше мама навремето, че неуважителна била, аз зор – не е тъй! На ми сега едно уважение на хляб и сол! Ако изобщо е купила хляб и намеря солта де...
Изведнъж сетил се за нещо важно, бай Гъби се втурна бързешката към портата и се провикна по посока на стрина Стафида:
- Лейди Гага ще се жени това лято... А пък Къци сам научил кучето си да лае!...
После се сети пак за яденето, ядосано смачка вестника и го хвърли на земята.
-Дивачка!
Тагове:
Мил спомен от преди няколко години...
Азис се вихри на пилон, ХаРембрандт и др...
Свети Илия - Зенитът
Азис се вихри на пилон, ХаРембрандт и др...
Свети Илия - Зенитът
:)))))))))))))))))))))))))))))))))
Дивачка :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Мартииии , изключително точно си описала доста неща ;)))))))))))))))))))))
Поздравления :)))))))))))))
цитирайДивачка :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Мартииии , изключително точно си описала доста неща ;)))))))))))))))))))))
Поздравления :)))))))))))))
:))))) Мерси, Карамболче:))))))
Но и ти си прав - дивачка е стрина Стафида, опак жена... голям зор за нейното чистене, все едно то най-важно на света... таковата..:))))))))))))
цитирайНо и ти си прав - дивачка е стрина Стафида, опак жена... голям зор за нейното чистене, все едно то най-важно на света... таковата..:))))))))))))
:))))))))))))))))))))))) Браво на стрина Стафида :)) грабнала си контошчето и оставила бай ти Гъби да се опарвя сам щом много знае :))))))))))))))))))))))))
Поздравления , Мартичко ;)
цитирайПоздравления , Мартичко ;)
хахахах, каква е дива...тази стафида! :) Как може да не я интересуват такива важни новини?! Ех, бай Гъбиииии :)
цитирай:))))))))))))) Бе остави ги ти стрина ти Стафида и бай Гъби, ми Майлито и Лиъм, дет няма и да разберат кво е туй да се скараш зарад студената манджа - туй как се преживява, м?:))))))))))))))))
цитирай:)))))) А де? Как може? Как?!?!?!?!
Само парцали в главата на стрина Стафида витаят, а сърцето й безчувствено за чуждата неволя... Горкият бай Гъби.....думи нямам...
;)))))))
цитирайСамо парцали в главата на стрина Стафида витаят, а сърцето й безчувствено за чуждата неволя... Горкият бай Гъби.....думи нямам...
;)))))))
Отдавна не бях надниквала при теб,че все нещо ми пречи ,ама много съм изпуснала ,мила !Ти си все такава веселячка и прекрасна разказвачка-усмихна ме отново!Поздравления за поредния разказ!
цитирайстрина Стафида вместо да фучи, да се спретне да сготви, да издои овцете, да нахрани децата и бай Гъби, да окоси ливадата пред къщата, да прочете вестника и вечерта да не се плесне по челото: " Божкее, Гъби нена..." Усмивки и хубав неделен ден!
цитирайБлагодаря ти аз, творецо на красота от цветове:)
Хубаво настроение и много вълшебни фантазии да те спохождат:))
цитирайХубаво настроение и много вълшебни фантазии да те спохождат:))
:)))))))))))))))))))))))))))))))))) Ако занеш колко се смях , когато прочетох вица при теб... простооооо думи нямам!:)))))))))))))))))))))))))
Весело настроение и много гушки и игри с мопсчовците:)))))
цитирайВесело настроение и много гушки и игри с мопсчовците:)))))
В твоите разкази героите все едно оживяват пред очите на читателя. Истинско удоволствие беше да прочета този разказ.
цитирайА как само ме радва това, което си написала - че оживяват героите ми по време на четене! :)))
Благодаря, Милена!
Ведро и весело настроение ти желая:))
цитирайБлагодаря, Милена!
Ведро и весело настроение ти желая:))
13.
vishnichka -
И аз съм от все по-рядко идващите в сайта,
25.03.2013 16:04
25.03.2013 16:04
но ми е приятно да виждам усмивките ти, Марти, нещо толкова дефицитно в днешно време, че ти пожелавам да не губиш, щото са си богатството, което връща невинността на детското у нас!:)
цитирайЕ, бай Гъби определено вече ми е фаворит за най-забавно име, още се смея :))) Явно владееш и този умел разказвачески похват да се дават имена на героите, които перфектно отговарят на натурите им... ;))
Все повече се затвърждава мнението ми, че тук в блог.бг си имаме истински майстор на късия разказ... Удоволствие е да те чета, върна ми вярата, че все още има хора, които могат да бъдат на нивото на българския език!
Че напоследък езикът свещен на нашите деди, това най-скъпо от всичките ни съкровища, трупано толкова дълги хилядолетия, взе съвсем да не прилича на себе си, изтезаван от постоянно нарастващ брой мераклии за: общественици, писатели, поети, журналисти, анализатори, критици и обикновени виртуални кибици. Информационната ера и технологиите освен всичко друго донесоха и небивала девалвация на писаното слово. Неслучайно навремето, в златните векове на България (тук не визирам времето на цар Симеон, а доста по-дълъг и ранен период), не всеки е писал, а само този, комуто е дадено... Останалите са орали, воювали, майсторели и всичко останало. Всеки – на мястото си.
Достатъчно е днес човек просто да отвори блог.бг, за да разумее, че Словото не е за всеки ... :(
Така че – Дерзай!!
Мартин
цитирайВсе повече се затвърждава мнението ми, че тук в блог.бг си имаме истински майстор на късия разказ... Удоволствие е да те чета, върна ми вярата, че все още има хора, които могат да бъдат на нивото на българския език!
Че напоследък езикът свещен на нашите деди, това най-скъпо от всичките ни съкровища, трупано толкова дълги хилядолетия, взе съвсем да не прилича на себе си, изтезаван от постоянно нарастващ брой мераклии за: общественици, писатели, поети, журналисти, анализатори, критици и обикновени виртуални кибици. Информационната ера и технологиите освен всичко друго донесоха и небивала девалвация на писаното слово. Неслучайно навремето, в златните векове на България (тук не визирам времето на цар Симеон, а доста по-дълъг и ранен период), не всеки е писал, а само този, комуто е дадено... Останалите са орали, воювали, майсторели и всичко останало. Всеки – на мястото си.
Достатъчно е днес човек просто да отвори блог.бг, за да разумее, че Словото не е за всеки ... :(
Така че – Дерзай!!
Мартин
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете