Постинг
12.12.2009 12:33 -
Притеснително е, нали?
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4771 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2009 13:27
Прочетен: 4771 Коментари: 36 Гласове:
13
Последна промяна: 12.12.2009 13:27
Не съм от тия, дето ще се притесняват за щяло и нещяло, ама то си е за притеснение. Че и за отчаяние! Щото знам ли как ще ме изненада жената след малко! Па и не вярвам вече на хорските приказки, че щяла с времето да се оправи. Кога, докторе? Докога да чакам и зъби да стискам, а? То с това нейно забравяне няма да се живее. За седмица само животецът ми скъси...
Кога беше й казах костюма, сивия, да ми приготви, че официална среща имах на другия ден. И какво мислиш стана - на сутринта аз се щурам из целия апартамент - къде ми е костюмът, а тя не само, че не си спомняше какво съм й казал предната вечер, ми и не се сещаше грам за кой костюм й говоря. А тя ми го беше купила, разбираш ли? Преди три дена пък за среща се бяхме уговорили - не дойде. Пак забравила. Преди две сутрини заради нея пеш ми се наложи да се бъхтя до работа, щот забравила беше колата да зареди...
И пак ще кажеш - случва се. Пък и за какво ли толкова да се кося - дребни работи са това. Дребни, дребни, ма... На едно място не ме свърта вече! Ми, ей на вчера й се обадих аз и й казах, че ще се съберем с десетина приятелчета у дома карти да поиграем, мач да погледаме после. Да понагласи за хапване, мезенце да нареже, салатка да направи, ракийка да сложи да се поизстудява - ей такива, дребнички нещица. Даже я накарах да си запише, че да съм сигурен и аз, че всичко ще е наред. И какво да ти кажа, докторе. Прибирам се аз, аверчетата с мен, у дома - тъмно, студено, няма ракийка, няма нагласена маса, няма мезе, няма салтка, няма и жена. Звъня й аз - телефонът й звъни някъде от хола.
Попритесних се аз за нея, поядосах й се даже наум, ама не мога, сега, пред приятелите да се изложа, не мога да ги върна и айде - бегом до магазина. После в кухнята, слагам престилката и почвам - салатка, мезете, ракийка в чашките разливам и сервирам. Цяла вечер така. Тъкмо запаля цигара - хоп! - едното приятелче бира иска. Докато се върна - другото и то иска. Току да седна - цигарите му свършили на друг - бегом пак до магазина. Дорде се загледам за малко в мача, та да схвана докъде са стигнали наште, и айде - мезето свършило, салатката била безсолна. Един се скара да съм се мръднел настрани, че съм закривал телевизора, друг пък се жалва, че тоалетната хартия свършила. Хеле по едно време един пък по навик по задника ме плясна...
Абеее, какво да ти разправям, докторе! Направо майчицата ми се разката! Такава мускулна треска направих, че на кой свят съм, не знаех. Ми то не бе търчане от кухнята до хола, то не бе поднасяне, не бе смяна на пепелници, не бе рязане на мезета, не бе чудо! Крачетата си протрих, плюски на ръцете направих от рязане на луканки! И ни карти играх, ни от мача нещо разбрах!...
Па и късно си тръгнаха аверчетата. Не че застанах след туй де - кой ще разчиства и мие след тях, а? И тъкмо с всичко привърших - мойта пристига. Ни жива, ни умряла. Къде беше, ма? Нали имахме уговорка! Трябваше нещо да направиш? Записа си даже? Къде скитори досега?...
Записала си тя, докторе, и тръгнала даже към магазина да пазарува, всичко да нагласи, сандвичи даже пресмятала да ни прави, ма на - на път за магазина да вземе да я срещна оная балалайка Танаска, да почне да я занимава с ремонта, дето го правела, и от дума на дума завела я в къщата си новите тапети да й показва, мнение да й иска. А мойта, докторе, напоследък бързо се разсейва, забравила за къде тръгнала и какво трябвало да прави. Ходила у тях, поклюкарствали и за ремонта, и за приятелките си, хапнали, пийнали и да вземе Танаска на дискотека да я помъкне със себе си. Та там танцували, пили не знам си какво, с не знам си кои се посмели - с две думи - добре си изкарвали. Докато някой си там споменал нещо за мач. Сепнала се мойта - просветнало й за къде била тръгнала, рипнала веднага - накупила каквото трябва и на бегом у нас. Ма каква файда, докторе, каква?...
А каква жена беше само, докторе, ако знаеш! Цял компютър! Всичко помнеше - от датата на първата ни целувка до какво съм казал дума по дума преди не знам си колко месеца. Ма от рождения й ден насам нещо се поповреди... Сега аз не вярвам да е заради туй, че й бях забравил рождения ден. Щото нищо напреки не ми каза, не ме укори, не ми се ядоса, ни ме навика - нищо. Пък и аз й казах да не се притеснява, че непочерпен съм останал - щото с приятели се бяхме посъбрали пак, на заведенийце, ма както и да е...
Факт е, че жената вече не помни. За пет минути даже! И не е добре така, докторе, не е!... Ще ти я доведа, когато кажеш. Че болест ако е, да я лекуваш, проклятие ако е, ходжа да търся, щот... Не се издържа вече!
Кога беше й казах костюма, сивия, да ми приготви, че официална среща имах на другия ден. И какво мислиш стана - на сутринта аз се щурам из целия апартамент - къде ми е костюмът, а тя не само, че не си спомняше какво съм й казал предната вечер, ми и не се сещаше грам за кой костюм й говоря. А тя ми го беше купила, разбираш ли? Преди три дена пък за среща се бяхме уговорили - не дойде. Пак забравила. Преди две сутрини заради нея пеш ми се наложи да се бъхтя до работа, щот забравила беше колата да зареди...
И пак ще кажеш - случва се. Пък и за какво ли толкова да се кося - дребни работи са това. Дребни, дребни, ма... На едно място не ме свърта вече! Ми, ей на вчера й се обадих аз и й казах, че ще се съберем с десетина приятелчета у дома карти да поиграем, мач да погледаме после. Да понагласи за хапване, мезенце да нареже, салатка да направи, ракийка да сложи да се поизстудява - ей такива, дребнички нещица. Даже я накарах да си запише, че да съм сигурен и аз, че всичко ще е наред. И какво да ти кажа, докторе. Прибирам се аз, аверчетата с мен, у дома - тъмно, студено, няма ракийка, няма нагласена маса, няма мезе, няма салтка, няма и жена. Звъня й аз - телефонът й звъни някъде от хола.
Попритесних се аз за нея, поядосах й се даже наум, ама не мога, сега, пред приятелите да се изложа, не мога да ги върна и айде - бегом до магазина. После в кухнята, слагам престилката и почвам - салатка, мезете, ракийка в чашките разливам и сервирам. Цяла вечер така. Тъкмо запаля цигара - хоп! - едното приятелче бира иска. Докато се върна - другото и то иска. Току да седна - цигарите му свършили на друг - бегом пак до магазина. Дорде се загледам за малко в мача, та да схвана докъде са стигнали наште, и айде - мезето свършило, салатката била безсолна. Един се скара да съм се мръднел настрани, че съм закривал телевизора, друг пък се жалва, че тоалетната хартия свършила. Хеле по едно време един пък по навик по задника ме плясна...
Абеее, какво да ти разправям, докторе! Направо майчицата ми се разката! Такава мускулна треска направих, че на кой свят съм, не знаех. Ми то не бе търчане от кухнята до хола, то не бе поднасяне, не бе смяна на пепелници, не бе рязане на мезета, не бе чудо! Крачетата си протрих, плюски на ръцете направих от рязане на луканки! И ни карти играх, ни от мача нещо разбрах!...
Па и късно си тръгнаха аверчетата. Не че застанах след туй де - кой ще разчиства и мие след тях, а? И тъкмо с всичко привърших - мойта пристига. Ни жива, ни умряла. Къде беше, ма? Нали имахме уговорка! Трябваше нещо да направиш? Записа си даже? Къде скитори досега?...
Записала си тя, докторе, и тръгнала даже към магазина да пазарува, всичко да нагласи, сандвичи даже пресмятала да ни прави, ма на - на път за магазина да вземе да я срещна оная балалайка Танаска, да почне да я занимава с ремонта, дето го правела, и от дума на дума завела я в къщата си новите тапети да й показва, мнение да й иска. А мойта, докторе, напоследък бързо се разсейва, забравила за къде тръгнала и какво трябвало да прави. Ходила у тях, поклюкарствали и за ремонта, и за приятелките си, хапнали, пийнали и да вземе Танаска на дискотека да я помъкне със себе си. Та там танцували, пили не знам си какво, с не знам си кои се посмели - с две думи - добре си изкарвали. Докато някой си там споменал нещо за мач. Сепнала се мойта - просветнало й за къде била тръгнала, рипнала веднага - накупила каквото трябва и на бегом у нас. Ма каква файда, докторе, каква?...
А каква жена беше само, докторе, ако знаеш! Цял компютър! Всичко помнеше - от датата на първата ни целувка до какво съм казал дума по дума преди не знам си колко месеца. Ма от рождения й ден насам нещо се поповреди... Сега аз не вярвам да е заради туй, че й бях забравил рождения ден. Щото нищо напреки не ми каза, не ме укори, не ми се ядоса, ни ме навика - нищо. Пък и аз й казах да не се притеснява, че непочерпен съм останал - щото с приятели се бяхме посъбрали пак, на заведенийце, ма както и да е...
Факт е, че жената вече не помни. За пет минути даже! И не е добре така, докторе, не е!... Ще ти я доведа, когато кажеш. Че болест ако е, да я лекуваш, проклятие ако е, ходжа да търся, щот... Не се издържа вече!
Следващ постинг
Предишен постинг
заразно е. Ще взема и аз да се заразя.
Хи хи хи...
цитирайХи хи хи...
Бе лошо няма да хитруваш, ма да се не изхитрят и някои други около теб;))))
цитирайхитра мацка!!! Май ще трябва и двамата да се лекуват.
цитирайМислиш ли, че е болест?... Аз все си мисля, че ще да е проклятийце или завист Танаскева;))))))))
цитирай
5.
анонимен -
Haдe,cтрaxoтна cи!
12.12.2009 14:43
12.12.2009 14:43
твoят 6лoг e o6paзeц на paзкaзвачеcкo вeликoлenиe:)
цитирайАх, г-н fandakoff, Вие пленихте не само сърцето, но и душата ми:)))
цитирайПроклятие ще да е...;)
цитирайИстинска наслада е четенето на твоите разкази! Направо си като един Чудомир в рокля!
цитирайНали?:)) Има нещо нечисто в цялата тая работа;)))
цитирайТолкова си миличка!...
Най-искрени и топли гушки:)
цитирайНай-искрени и топли гушки:)
Жени, вземете си поука...не чувам, не разбирам, забравям, па нека и мъжете да потърчат, да видят, каква е женската орисия. Приятно ми беше, приятна вечер. :)
цитирай:))) Пък мъжете да внимават, че... голямо поучаване ще пада;))))
Приятно ми е гостуването ти:)
Приятна вечер и на теб:)
цитирайПриятно ми е гостуването ти:)
Приятна вечер и на теб:)
13.
анонимен -
:)
12.12.2009 17:04
12.12.2009 17:04
mislq че е станало объркване в асцедентите :)
цитирай:))))))))))))))))))))))
Ми... знае ли човек...;)))
цитирайМи... знае ли човек...;)))
лично изпитан от мен. Веднъж забравих панталона на мъжа си , а бяхме кумове в провинцията. Купи си нов костюм и от тогава - сам си слагаше дрехите ;-)))
Така де !
цитирайТака де !
:)))) Така де!:)
Пък и убедена съм, че е било без да искаш:))
Усмивкии:))
цитирайПък и убедена съм, че е било без да искаш:))
Усмивкии:))
Иначе е състрадателен човекът !
цитирай:)))))))))))) Бе не е лош човечеца:))
И аз не съм лоша - няма да го правя на въпрос, че ликичко си сбъркал:)))
цитирайИ аз не съм лоша - няма да го правя на въпрос, че ликичко си сбъркал:)))
Дърт чиляк, дъъърт ! Какво да правиш, остаряваме бавно , неусетно почти.
цитирайНе си дърт! Даже знаеш ли, че приличаш на дядо Коледа:)) Само малко да понапълнееш, едно червено костюмче ти трябва и си готов:))
цитирай
21.
анонимен -
wzemaj druga pich ;D
12.12.2009 18:53
12.12.2009 18:53
wzemaj druga pich ;D
цитирай:))))))))))))))))))))))))))
цитирай
23.
анонимен -
:))
12.12.2009 20:05
12.12.2009 20:05
Горкичките вечно неразбрани и неоценени жертви на "лошите" жени :)) Трябва да им се случи нещо за да разберат колко са "обгрижвани"! Добре е от време на време да си "позагубиш" паметта. Колкото и да е забавно и приятно за четене, показва широко разпространен манталитет, а това никак не е весело! Поздрави :)
цитирайБлагодаря за коментара:)
И да, веселото има и друга страна:)
цитирайИ да, веселото има и друга страна:)
А, значи дядо Коледа може и да е не толкова стар, добре. Ами как да напълнея, като тогава не ще мога да катерчя баирите. Снежна вечер !
цитирайТова е решим проблем - в края на лятото и цяла есен ядеш на корем :)) Като мине Коледата - минаваш на диета с изкачване не всякакви баири:)))
Топла вечер:)
цитирайТопла вечер:)
защо, откакто ме хвана и мен тази болест със забравянето съм си много добре.:))))И ни доктор ми трябва, ни факир.Ще си боледувам така, докато съм жива.
:))))))))
цитирай:))))))))
:)))))))) Сладка болест, нали:))))
Па като се замислиш и недовиждането и недочуването не са за изхвърляне;))))))))))
Усмивкиии, приятелко:))
цитирайПа като се замислиш и недовиждането и недочуването не са за изхвърляне;))))))))))
Усмивкиии, приятелко:))
29.
анонимен -
Хахаххахахахахах ще ме умориш :...
13.12.2009 15:08
13.12.2009 15:08
Хахаххахахахахах ще ме умориш :)))) хохохохохохохох хехехехехехеххех / моливче ! Не збравяй ,ако обичаш важните нещица ,Ангеле ! :)))) /
цитирай:)))))))))))))))) Или - не забравяй да не забравяш;)))))))))))
цитирай
31.
анонимен -
Виждам, че флиртуваш с разни хорица ...
13.12.2009 16:13
13.12.2009 16:13
Виждам ,че флиртуваш с разни хорица :) / размахвам заканително пръстче /
цитирайКой? Аз ли? Няма такова нещо! Н-Я-М-А!
;))))
/гледкам те невинно, непорочно и съм готова да те гушна, за да се успокоиш:) само чакам да си прибереш пръстчето, дето ми го размахваш/:)
цитирай;))))
/гледкам те невинно, непорочно и съм готова да те гушна, за да се успокоиш:) само чакам да си прибереш пръстчето, дето ми го размахваш/:)
Прав е човекът, така не става, само да не е заразно, че да започне и него да го повтаря, че ще вземе да забравя къде си е прахосал заплатата ;) Или пък ще си наеме млада лична асистентка, да помни вместо него :):):):):):)
цитирай:))))))))))) Тайно се надявам героят ми да не прочете това, което си написал, че на мен като жена нещо... не ми е присърце...:))))))))))
цитирай
35.
анонимен -
По едно време усещам, че ще си извадя ...
14.12.2009 17:51
14.12.2009 17:51
По едно време усещам ,че ще си извадя някое око с това размахване и засрамено го прибирам / може и да не се е заглеждала в хорицата ,а те в нея ...примерно :))) /
цитирайедва ли ще е заради рождения ден , и това че го е забравил .
Мнееее , мнееее ми сее вяяярррвааааа
Другаде ще причината
Още повече , той се е отчел . Почерпал се е за нейно здраве .
:)
цитирайМнееее , мнееее ми сее вяяярррвааааа
Другаде ще причината
Още повече , той се е отчел . Почерпал се е за нейно здраве .
:)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
