Постинг
17.12.2009 16:18 -
Беше ли грешка?
- Рекси! Бъзльо! Спрете, момчета! Елате тук!...
Чул меко-заповедния й тон, той спря пороя от думи, който беше готов да излее срещу кучето и котката, които изведнъж създадоха небивал безпорядък, вдигайки врява до Бога. Реши да се отпусне в креслото и да изчака да види какво ще направи тя, след това ако трябва, ще се намеси той.
Тя беше неговата малка, петгодишна дъщеричка, която още преди появата си на бял свят го беше превърнала в свой пленник. Не, той не се бунтуваше срещу това, но й не й го показваше. Или поне не винаги. Тя беше неговото ангелче, въпреки че къдрите й не бяха руси. Неговото постоянно топлещо го слънчице, светлинката, която възраждаше живота у него само с един поглед. Най-скъпото на сърцето му същество, за което искаше най-доброто. Да прогледне за най-доброто в живота и да го вземе...
Но се страхуваше. Постоянно. Страхуваше се, че някъде греши, че няма да успее да я научи на най-важното...
Не, не му беше лесно сам с детето. Жена му почина, когато тя бе едва на две годинки. Отрасна с Рекси и Бъзльо - с година по-малки от нея. Рекси - немска овчарка, която понякога реагираше точно според името си - царствено, с неподправен аристократизъм. А Бъзльо - беше бъзльо само по име, спечелил го заради безумния страх, с който в началото реагираше на поканите за игра на Рекси. Бяха толкова смешни, когато ги взеха - малко, търкалящо се мече, чудещо се до полуда на настръхналата пухкава топчица с щръкнали уши, издаваща съскащи заплахи...
Той не беше съгласен куче и котка да се мотаят около детето, но жена му го склони. Казваше му, че така е най-добре за детето, че ще го научат на много неща и някой ден,... някой той ще разбере за какво му говори...
Беше ли добре или не? Да общува с животни?...
Да, не можеше да отрече помощта на животните - искрената любов, нежната грижа и търпението, с което се отнасяха и кучето, и котката към детето, без да го наранят дори веднъж. Едва ли имаше по-добра бавачка от Рекси. Следеше внимателно малкото пълзящо човече, побутваше го в друга посока, ако имаше опасност да падне или да се удари. Оставяше се смирено да му бъдат дърпани ушите и опашката. Ако чувстваше болка, не отвръщаше, а просто отстъпваше назад, давайки на малкото човече да разбере, че е сбъркало...
Не по-малко грижовен беше Бъзльо. С такава нежност масажираше малкото телце и така шумно мъркаше, че то заспиваше на петата минута, а ако случайно се събудеше, Бъзльо повтаряше магическата процедура и то заспиваше отново. Бъзло беше и идеалната играчка за гушкане, преследване под леглото и пръв учител в прохождането на малката къдрокоска...
И все пак... И все пак...
Не можеше да не се тревожи. Не беше сляп. Виждаше го. И го усещаше. Всеки ден. Дъщеря му не беше като другите деца. Вярно, никога не му беше създавала проблеми, не му се глезеше, не капризничеше... И все пак... Тия животни, с които общуваше на какво можеха да я научат?... Нямаше ли да е по-добре да й беше отделял повече време, да се беше оженил повторно, да има братче или сестриче около дъщеричката му... С хора трябваше да общува, не с животни...
Животните му помогнаха, но малкото пълзящо човече порасна, започна да говори и да стъпва уверено, да разбира, а Рекси и Бъзльо пак бяха внимателни, но в същото време си останаха домашни любимци, извършващи невъобразими бели. Както сега. Успяха да обърнат чашката й с вода, да разхвърлят четките и боичките й и най-старателно да изрисуват всичко около себе си с лапи...
Що за пример й даваха? Ами той?...
- Рекси! Бъзльо! Момчета, елате тук сега и ми кажете харесва ли ви какво направихте - започна да нарежда нежно детското гласче. - Вижте как нацапахте всичко, и себе си и мен също; вдигнахте врява, а знаете много добре, че татко има нужда от почивка след работния ден. Защо беше всичко това, м? Защо Рекси? Бъзльо?
Кучето и котката стояха пред нея мирно с гузни физиономии. Само от време на време я поглеждаха виновно, но бързо отместваха поглед встрани.
- Защо Бъзльо? Защо избута Рекси? А ти, Рекси, защо му отвърна? Защо се скарахте? Искате и аз да ви се скарам ли?
Нямаше отговор, само несигурно, пропито от чувство за вина присламчване към нея.
- Момчета, аз ви обичам! Няма смисъл да правите друг път така, нали?
Протегна към тях ръчичките си и те /глупави били животните ли?/ затъркаха блажено муцунки в ръцете й, чудейки се на кой свят са от щастие.
- А сега трябва да почистим всичко, най-вече лапичките.
- Ей, малчовците, я елате и тримата тук - преглъщайки сълзите на умилената си до крайност душа каза той, протягайки ръце за прегръдка.
Жена му беше права... Малката му дъщеричка вече знаеше най-важното...
Чул меко-заповедния й тон, той спря пороя от думи, който беше готов да излее срещу кучето и котката, които изведнъж създадоха небивал безпорядък, вдигайки врява до Бога. Реши да се отпусне в креслото и да изчака да види какво ще направи тя, след това ако трябва, ще се намеси той.
Тя беше неговата малка, петгодишна дъщеричка, която още преди появата си на бял свят го беше превърнала в свой пленник. Не, той не се бунтуваше срещу това, но й не й го показваше. Или поне не винаги. Тя беше неговото ангелче, въпреки че къдрите й не бяха руси. Неговото постоянно топлещо го слънчице, светлинката, която възраждаше живота у него само с един поглед. Най-скъпото на сърцето му същество, за което искаше най-доброто. Да прогледне за най-доброто в живота и да го вземе...
Но се страхуваше. Постоянно. Страхуваше се, че някъде греши, че няма да успее да я научи на най-важното...
Не, не му беше лесно сам с детето. Жена му почина, когато тя бе едва на две годинки. Отрасна с Рекси и Бъзльо - с година по-малки от нея. Рекси - немска овчарка, която понякога реагираше точно според името си - царствено, с неподправен аристократизъм. А Бъзльо - беше бъзльо само по име, спечелил го заради безумния страх, с който в началото реагираше на поканите за игра на Рекси. Бяха толкова смешни, когато ги взеха - малко, търкалящо се мече, чудещо се до полуда на настръхналата пухкава топчица с щръкнали уши, издаваща съскащи заплахи...
Той не беше съгласен куче и котка да се мотаят около детето, но жена му го склони. Казваше му, че така е най-добре за детето, че ще го научат на много неща и някой ден,... някой той ще разбере за какво му говори...
Беше ли добре или не? Да общува с животни?...
Да, не можеше да отрече помощта на животните - искрената любов, нежната грижа и търпението, с което се отнасяха и кучето, и котката към детето, без да го наранят дори веднъж. Едва ли имаше по-добра бавачка от Рекси. Следеше внимателно малкото пълзящо човече, побутваше го в друга посока, ако имаше опасност да падне или да се удари. Оставяше се смирено да му бъдат дърпани ушите и опашката. Ако чувстваше болка, не отвръщаше, а просто отстъпваше назад, давайки на малкото човече да разбере, че е сбъркало...
Не по-малко грижовен беше Бъзльо. С такава нежност масажираше малкото телце и така шумно мъркаше, че то заспиваше на петата минута, а ако случайно се събудеше, Бъзльо повтаряше магическата процедура и то заспиваше отново. Бъзло беше и идеалната играчка за гушкане, преследване под леглото и пръв учител в прохождането на малката къдрокоска...
И все пак... И все пак...
Не можеше да не се тревожи. Не беше сляп. Виждаше го. И го усещаше. Всеки ден. Дъщеря му не беше като другите деца. Вярно, никога не му беше създавала проблеми, не му се глезеше, не капризничеше... И все пак... Тия животни, с които общуваше на какво можеха да я научат?... Нямаше ли да е по-добре да й беше отделял повече време, да се беше оженил повторно, да има братче или сестриче около дъщеричката му... С хора трябваше да общува, не с животни...
Животните му помогнаха, но малкото пълзящо човече порасна, започна да говори и да стъпва уверено, да разбира, а Рекси и Бъзльо пак бяха внимателни, но в същото време си останаха домашни любимци, извършващи невъобразими бели. Както сега. Успяха да обърнат чашката й с вода, да разхвърлят четките и боичките й и най-старателно да изрисуват всичко около себе си с лапи...
Що за пример й даваха? Ами той?...
- Рекси! Бъзльо! Момчета, елате тук сега и ми кажете харесва ли ви какво направихте - започна да нарежда нежно детското гласче. - Вижте как нацапахте всичко, и себе си и мен също; вдигнахте врява, а знаете много добре, че татко има нужда от почивка след работния ден. Защо беше всичко това, м? Защо Рекси? Бъзльо?
Кучето и котката стояха пред нея мирно с гузни физиономии. Само от време на време я поглеждаха виновно, но бързо отместваха поглед встрани.
- Защо Бъзльо? Защо избута Рекси? А ти, Рекси, защо му отвърна? Защо се скарахте? Искате и аз да ви се скарам ли?
Нямаше отговор, само несигурно, пропито от чувство за вина присламчване към нея.
- Момчета, аз ви обичам! Няма смисъл да правите друг път така, нали?
Протегна към тях ръчичките си и те /глупави били животните ли?/ затъркаха блажено муцунки в ръцете й, чудейки се на кой свят са от щастие.
- А сега трябва да почистим всичко, най-вече лапичките.
- Ей, малчовците, я елате и тримата тук - преглъщайки сълзите на умилената си до крайност душа каза той, протягайки ръце за прегръдка.
Жена му беше права... Малката му дъщеричка вече знаеше най-важното...
1.
анонимен -
Eххххх
17.12.2009 16:35
17.12.2009 16:35
Любимото ми куче макар и бездомно се казваше Рекси- почина това лято. Беше отровено. Като чуя името Рекси за него се сещам!
Добър пост!
Поздрави!
цитирайДобър пост!
Поздрави!
но въпреки всичко МНОГО МИ ХАРЕСА!
Научило се е детето да обича,какво по-важно от това!
Поздрави и целувки!
цитирайНаучило се е детето да обича,какво по-важно от това!
Поздрави и целувки!
Съжалявам за кучето ти...
цитирайИ аз така мисля - важно е да се научиш да обичаш...
Е, има и друго за учене:)
Целувки с прегръдки и от мен:)
цитирайЕ, има и друго за учене:)
Целувки с прегръдки и от мен:)
5.
анонимен -
martito
17.12.2009 17:14
17.12.2009 17:14
И в блога писах за това. Е преживях го,но първите седмици и дни бях леко съсипан и не можех да проумея че няма да го видя повече. То не бе мое куче. Просто бе пазач на блока и лидер на още няколко кучета.
Както и да е.
цитирайКакто и да е.
А аз още веднъж ще кажа - съжалявам..
цитирайБеше се научила на най-важното - да прощава и да дарява любов! :)
Супер, Марти.... Страхотен разказ...
Само, че моята котка не е като в твоя разказ - не дава да я пипат, дере, хапе, ръмжи.... не става за гледане на деца, но все пак ние я обичаме :)
Цун и гун от мен :)*
цитирайСупер, Марти.... Страхотен разказ...
Само, че моята котка не е като в твоя разказ - не дава да я пипат, дере, хапе, ръмжи.... не става за гледане на деца, но все пак ние я обичаме :)
Цун и гун от мен :)*
Радвам се, че текстът ти е харесал:)
Прати на котето си въздушни целувчици от мен:))
Гушкии:))
цитирайПрати на котето си въздушни целувчици от мен:))
Гушкии:))
9.
анонимен -
Разплака ме и толкова ме стопли н...
17.12.2009 18:51
17.12.2009 18:51
Разплака ме и толкова ме стопли написаното от теб ,слънчице :)))
Благодаря ти ,че те има :)))
Целувки :)))
цитирайБлагодаря ти ,че те има :)))
Целувки :)))
:) надявам се...:)
цитирайИмаш сърце, Марти и чувстваш тези малки, големи неща.
цитирай
12.
xfire -
Мислех, че ще е смешен разказ, но и ...
17.12.2009 20:36
17.12.2009 20:36
Мислех, че ще е смешен разказ, но и този стил ти се отдава отлично, Марти...Май Рекси, Бъзльо и дребосъчка говорят на един съвършен език и трябва само да ги послушаме:))
цитирайМалки големи неща да получиш за празниците:)
цитирайТочно казано..:) Като песничка на кротък водопад:)
цитирайХубав разказ, Мартито :) Поздравления :)
цитирайМерси, принце:)
цитирайЧудесен разказ. Прочетох го с удоволствие. :)
цитирайРадвам се, че ти е харесал:)
цитираймного мило ми стана :):):)
цитираймного мило ми стана :):):)
цитирайГушкиии:) двойни:))
цитирайПрекрасен разказ! Човешки. Домашните любимци, тези чести души, ни дават толкова много... Аз не мога да забравя котката си и едно куче, което беше блоково. Някои животинки са специално в живота ни.
цитирайвече си имаш нов любимец. Честито!
цитирайБлагодаря!:)
Смятам, че не само някои животни, а всички животни, както и хората, които срещаме, са специални за живота ни:)
цитирайСмятам, че не само някои животни, а всички животни, както и хората, които срещаме, са специални за живота ни:)
Оооо, да! Любимец лелин:)) Много глезене го чака:)))))))
Пак ти благодаря! Много те гушкам!:)
цитирайПак ти благодаря! Много те гушкам!:)
Страхотен разказ
Абе аз като съм казвал нещо , не съм го казвал напразно , а си е самата истина
:)
цитирайАбе аз като съм казвал нещо , не съм го казвал напразно , а си е самата истина
:)
Благодаря и на теб:)
цитирай:)
:)
:)
цитирай:)
:)
прекрасен! Поздрави и от мен и светли празници! :)
цитирайТопли, пълни с любов празници:)
цитирайnade, pak onemqh s tebe :)
da... nema po-dobri priqteli iot jiwotnite... decata go useshtat... loshoto e kogato roditelite ot malki gi uchat da mrazqt jiwotnite i da se boqt ot tqh...
kotka i kuche na edno mqsto da jiweqt, kazwat ne boilo lesno i ne bilo wazmojno... ot lichen opit znam 4e e wazmojno...
kakto i a e - spiram da filosoftwam, i otiwam da 4eta drugite neshta deto si gi natworila dokato ne sum wlizala w bl;og.bg
цитирайda... nema po-dobri priqteli iot jiwotnite... decata go useshtat... loshoto e kogato roditelite ot malki gi uchat da mrazqt jiwotnite i da se boqt ot tqh...
kotka i kuche na edno mqsto da jiweqt, kazwat ne boilo lesno i ne bilo wazmojno... ot lichen opit znam 4e e wazmojno...
kakto i a e - spiram da filosoftwam, i otiwam da 4eta drugite neshta deto si gi natworila dokato ne sum wlizala w bl;og.bg
Благодаря!:)
Добре се справяш с "философстването":)
Поздрави!
цитирайДобре се справяш с "философстването":)
Поздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете