Постинг
13.07.2011 17:20 -
Как да се спасиш от напориста съседка
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6431 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2011 17:29
Прочетен: 6431 Коментари: 34 Гласове:
30
Последна промяна: 13.07.2011 17:29
Това четиво не е предназначено за напористи съседки!
Историята, която следва, е изведена точ в точ от живия живот и може да се ползва от мъжете като наръчник за отстраняване на неистови похотливи мераци от страна на несдържащи се госпожици / а и госпожи/.
- Здравей, миличко... – с престорено бодър и радостен гласец изтананика Чедърчо, докато облизваше пресъхналите си устни и гледаше като подплашен заек. – Как само ме изненадааа!... Ама.. таковата... приятна е изненадата,.. де...
Последните думи Чедърчо малко ги посмънка, защото погледът му бе хипнотизиран от дългите лакирани нокти на благоверната му, които нокти барабаняха нервно разлютено по масата.
Любимата съпруга – тя така обичаше да я нарича той – беше пристиганала от града, без да се обади. А за да е злото пълно - него пък да вземе да го няма вкъщи. И любимата никак не беше в добро разположение на духа. Едно, че ноктетата й ядно потропваха по масата, ми и устните й бяха свити сърдито, а погледът й - където попаднеше – кратери дълбаеше. Из въздуха се носеше мирис на набъбваща война. На жестока война, кръвожадна дори, от която война Чедърчо при всички положения щеше да е опоскан и разпердушинен до основи, след което ще му бъдат наложени невъобразими репарации и контрибуции доживотно.
ЗАтова и Чедърчо само мигаше на парцали невинно, попристъпяше от крак на крак, чупеше китки и се чудеше как да запази мира и изобщо – как да остане жив.
- Как пътува, душичке сладка? – плахо попита Чедърчо с цел – ха дано пробие леда.
Нищо. Ни вопъл, ни стон. Само мълчание и включване на потропване с крак към барабаненето с нокти.
- Искаш ли нещо разхладително, слънчице? Плодче или сокче? Кое ще е в угода на душичката ти?
Мед направо му капеше от устата на Чедърчо, лицето му грееше любезно ухилено, a любимата му само изсъска нещо неразбираемо, но и в никакъв случай доброжелателно. Което обаче не попречи на Чедърчо да прояви безумната смелост и да се спусне към слънчицето си заоблачено и да направи опит да я целуне.
Яростно беше отхвърлена нежността му, разбира се, но пък така бе отрязана главата на мълчанието.
- Ти де беше досега, бре? Що не си седиш на къщата? Знаеш ли аз откога съм тук и вися като паяк на празна паяжина, м? Къде ми хойкаш ти бре?...
- За кафенце бях, златце мое, за кафенце, да купя, че беше свършило – успя да се внедри мънкащо Чедърчо.
- И колко часа го купува това кафе?
- Ами далечко е магазинът, зайчето ми...
- Далечко бил магазинът! И за какво ти е кафе, на тебе, бре? Ти кафе не пиеш! А?
- Ми.. за... – замънка науверено Чедърчо и не смееше да вдигне очи от върховете на обувките си.
- За? – заповедно попита жена му и се надигна заплашително от стола.
- За гости, гургуличето ми, за гости.. като дойдат... да има... - заоправда се Чедърчо и заситни назад.
- За гости ли? Или за оная пачавра наконтена, дето те чакаше тук, а сега слухти до оградата, а?
- Коя пачавра, котенце, къде?... – съвсем притеснен запелтечи Чедърчо, видимо объркан и докрай съкрушен.
- Ей оная там! – посочи с ръка благоверната към оградата, където се виждаше как една рокля на цветя и руси букли на токчета забързаха към къщата на отсрещния тротоар
- Тя, зайчето ми, тя сама, писенце, аз не съм я викал, тя,... тя, зайче, тя напира... таковата... - замънка оправдателно Чедърчо.
- Ще ти дам аз едни писенца, зайчета и гълъби! Таковата-онаковата! Оставил си го сам, на село, да си почива уж, пък той зад гърба ми любови ще върти! Само да съм я видяла наоколо, само да съм чула, че е наоколо - не ви виждам и двамата! Ясно?
- Да, котенце, ясно е, много е ясно!
- Марш тогава вкъщи! Веднага! В-е-д-н-а-г-а! Безсрамник! С комшийките задевки ще си прави, мене ще лъже...
.....................................
Някак неудобно стана, нали? Нищо. Нека последваме героите и влезем с тях в къщата...
- Ужасна си! Не те е срам, мари! - през смях изрече Чедърчо и подръпна по детски косата на жената.
Тя пък от своя страна го плясна дружеската зад врата и заплашително заразмахва пръст:
- Моля, моля, бъди умничък брат, че ей сега ще викна русите букли с все цветя по роклята и ще й кажа аз мъж ли си ми, брат ли си ми...
......................................................
Та, драги колеги по съдба, да оставим героите от историята на мира и да минем към важното. За да отблъснете бурните мераци на съседките си, е необходимо:
1. Да имате сестра. Ако нямате - гледайте да се снабдите с такава, и нека по възможност тя да е сговорчива.
2. Да вземете някой и друг урок по поведение на мъж под чехъл от най-близкия ви такъв съсед.
Успех!
Историята, която следва, е изведена точ в точ от живия живот и може да се ползва от мъжете като наръчник за отстраняване на неистови похотливи мераци от страна на несдържащи се госпожици / а и госпожи/.
- Здравей, миличко... – с престорено бодър и радостен гласец изтананика Чедърчо, докато облизваше пресъхналите си устни и гледаше като подплашен заек. – Как само ме изненадааа!... Ама.. таковата... приятна е изненадата,.. де...
Последните думи Чедърчо малко ги посмънка, защото погледът му бе хипнотизиран от дългите лакирани нокти на благоверната му, които нокти барабаняха нервно разлютено по масата.
Любимата съпруга – тя така обичаше да я нарича той – беше пристиганала от града, без да се обади. А за да е злото пълно - него пък да вземе да го няма вкъщи. И любимата никак не беше в добро разположение на духа. Едно, че ноктетата й ядно потропваха по масата, ми и устните й бяха свити сърдито, а погледът й - където попаднеше – кратери дълбаеше. Из въздуха се носеше мирис на набъбваща война. На жестока война, кръвожадна дори, от която война Чедърчо при всички положения щеше да е опоскан и разпердушинен до основи, след което ще му бъдат наложени невъобразими репарации и контрибуции доживотно.
ЗАтова и Чедърчо само мигаше на парцали невинно, попристъпяше от крак на крак, чупеше китки и се чудеше как да запази мира и изобщо – как да остане жив.
- Как пътува, душичке сладка? – плахо попита Чедърчо с цел – ха дано пробие леда.
Нищо. Ни вопъл, ни стон. Само мълчание и включване на потропване с крак към барабаненето с нокти.
- Искаш ли нещо разхладително, слънчице? Плодче или сокче? Кое ще е в угода на душичката ти?
Мед направо му капеше от устата на Чедърчо, лицето му грееше любезно ухилено, a любимата му само изсъска нещо неразбираемо, но и в никакъв случай доброжелателно. Което обаче не попречи на Чедърчо да прояви безумната смелост и да се спусне към слънчицето си заоблачено и да направи опит да я целуне.
Яростно беше отхвърлена нежността му, разбира се, но пък така бе отрязана главата на мълчанието.
- Ти де беше досега, бре? Що не си седиш на къщата? Знаеш ли аз откога съм тук и вися като паяк на празна паяжина, м? Къде ми хойкаш ти бре?...
- За кафенце бях, златце мое, за кафенце, да купя, че беше свършило – успя да се внедри мънкащо Чедърчо.
- И колко часа го купува това кафе?
- Ами далечко е магазинът, зайчето ми...
- Далечко бил магазинът! И за какво ти е кафе, на тебе, бре? Ти кафе не пиеш! А?
- Ми.. за... – замънка науверено Чедърчо и не смееше да вдигне очи от върховете на обувките си.
- За? – заповедно попита жена му и се надигна заплашително от стола.
- За гости, гургуличето ми, за гости.. като дойдат... да има... - заоправда се Чедърчо и заситни назад.
- За гости ли? Или за оная пачавра наконтена, дето те чакаше тук, а сега слухти до оградата, а?
- Коя пачавра, котенце, къде?... – съвсем притеснен запелтечи Чедърчо, видимо объркан и докрай съкрушен.
- Ей оная там! – посочи с ръка благоверната към оградата, където се виждаше как една рокля на цветя и руси букли на токчета забързаха към къщата на отсрещния тротоар
- Тя, зайчето ми, тя сама, писенце, аз не съм я викал, тя,... тя, зайче, тя напира... таковата... - замънка оправдателно Чедърчо.
- Ще ти дам аз едни писенца, зайчета и гълъби! Таковата-онаковата! Оставил си го сам, на село, да си почива уж, пък той зад гърба ми любови ще върти! Само да съм я видяла наоколо, само да съм чула, че е наоколо - не ви виждам и двамата! Ясно?
- Да, котенце, ясно е, много е ясно!
- Марш тогава вкъщи! Веднага! В-е-д-н-а-г-а! Безсрамник! С комшийките задевки ще си прави, мене ще лъже...
.....................................
Някак неудобно стана, нали? Нищо. Нека последваме героите и влезем с тях в къщата...
- Ужасна си! Не те е срам, мари! - през смях изрече Чедърчо и подръпна по детски косата на жената.
Тя пък от своя страна го плясна дружеската зад врата и заплашително заразмахва пръст:
- Моля, моля, бъди умничък брат, че ей сега ще викна русите букли с все цветя по роклята и ще й кажа аз мъж ли си ми, брат ли си ми...
......................................................
Та, драги колеги по съдба, да оставим героите от историята на мира и да минем към важното. За да отблъснете бурните мераци на съседките си, е необходимо:
1. Да имате сестра. Ако нямате - гледайте да се снабдите с такава, и нека по възможност тя да е сговорчива.
2. Да вземете някой и друг урок по поведение на мъж под чехъл от най-близкия ви такъв съсед.
Успех!
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Вадя тФтерчето и старателно записвам щот си има нужда от подобни инструкцики :))))))))))))))))))))
Наиш кви съседки са се навъдили :)))))))))))))))
цитирайНаиш кви съседки са се навъдили :)))))))))))))))
:)))))))))))))))))))))))))))))))))) Записвай! И стриктно спазвай инструкциите!:))))))))))))))))))))))))))
/а ти, карамболче, нямаше ли си пинчер нинджа подръка, или на мен така ми се струва.../
;)))))))))))))))))))
цитирай/а ти, карамболче, нямаше ли си пинчер нинджа подръка, или на мен така ми се струва.../
;)))))))))))))))))))
3.
ketcakuatl -
Цц..ц.
13.07.2011 20:33
13.07.2011 20:33
Приказка с неочакван край. Ама чия беше идеята? На Чедърчо, или 'слънчецето'. Щото е важно да се разбере душевноста на героя. И сигурно тази съседка изглежда като дълбоководен мадагагут за да не я ще човека. Иначе конспирациите щяха да са други мисля си аз. Поздрави!
цитирайСлава Богу имам сестра...а и добро въображение:))
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Страхотен номер:)))))
цитирай:)))))))))))))))))))) Прав си.. за да бъде разбрана душевността на героя, трябва да се отбележи, че той е инициатора на театрото:))))) А за съседката... в нея със сигурност е имало нещо... нещо прекалено, иначе да... конспирациите щяха да са в друга посока:)))))))))
Усмихната вечер с ухилени до уши сънища:))
цитирайУсмихната вечер с ухилени до уши сънища:))
:)))))))))))))))))))))))))))))) Слава на бога - аз съм сестра:))))))))))))))))))))))))))))))))))
Ухилена вечер!:)))))))))
цитирайУхилена вечер!:)))))))))
Ооо, да - хубав е номерът! Стига да нямаш нищо общо с русите букли и роклята на цветя;)))))))
Усмихната вечер:))
цитирайУсмихната вечер:))
хаахаххаахх, това не го очаквах, хасхахаахахах:) Тъкмо мислех как горкия Чедърчо ще отнесе плесниците:)
цитирай:))))))))))))))))))))) И аз така - и аз не го очаквах тоя край;))))))))))))))))
Ухилен ден, Дори:)))
цитирайУхилен ден, Дори:)))
Ухилен е, поздрави на оня хитрец Чедърчо :)
цитирайнаистина добър урок по отърваване от досадни комшийки. Трябва да го отпечатаме и размножим, че иначе отидоха ни мъжлетата, ако ги изпратим на село. Лошото е, че не винаги може да се намери сестра под ръка. Усмивки от мен и поздрав за страхотния разказ - урок.
цитирайХубавото е, че имам много братя на които да помагам в нужда :)
Най-широката усмивка :)
цитирайНай-широката усмивка :)
Поздравен е, Дори:)))))) Ама да знаеш нещо... абе - поразпитва ме за теб.. таковата...;))))))))))))
цитирайОф, остави се... за какво ли се захванх тоя текст да пиша... ако знаеш колко лоши взеха да ме гледат съседките, направо... не си е работа....;)))))))))))))))))))):РРРР
Ухилен ден, makont, с погалванчета на мопсчетата и погалванчета по тумбачетата:)))))))))))))
цитирайУхилен ден, makont, с погалванчета на мопсчетата и погалванчета по тумбачетата:)))))))))))))
Безобразно голямо гууушшшшшшшшшшш:)))
Братята ти са щастливци.. с цели две сестри:)))
цитирайБратята ти са щастливци.. с цели две сестри:)))
Като се стигне дотам, наистина има нужда от брат/сестра/...;)
Поздрави за хубавият разказ! Снощи случайно попаднах на теб и много ми харесва начинът ти на писане, Марти. :)
цитирайПоздрави за хубавият разказ! Снощи случайно попаднах на теб и много ми харесва начинът ти на писане, Марти. :)
Ти шегуваш ли се ?:)))))))))))))))))))))))))
Ако оставя комшийките на пинчер-нинджата и парцалче няма да остане от тях :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайАко оставя комшийките на пинчер-нинджата и парцалче няма да остане от тях :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
martito написа:
:)))))))))))))))))))))))))))))) Слава на бога - аз съм сестра:))))))))))))))))))))))))))))))))))
Ухилена вечер!:)))))))))
Ухилена вечер!:)))))))))
Благодаря ти, аз почти винаги съм ухилен, даже от време на време ми се налага да си слагам лед на лицето, малко да се прибере усмивката:))
Харесва ми на мен твоето местенце и темите на постовете ти:)))
И се радвам, че ти харесва начинът ми на писане:)))
Винаги си добре дошла:))
Усмивки безброоой:))))
цитирайИ се радвам, че ти харесва начинът ми на писане:)))
Винаги си добре дошла:))
Усмивки безброоой:))))
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Ааауууу леле-мале , ма тва страшна порода било твоя пинчер-нинджа:)))))))))))))))))) Де го намери? Има ли още такива?:)))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайАаауууу леле-мале , ма тва страшна порода било твоя пинчер-нинджа:)))))))))))))))))) Де го намери? Има ли още такива?:)))))))))))))))))))))))))))))))))))
:)))))))))))))))))))) Абе ухилен, ухилен, ма мечо Пух е казал - колкото повече, толкова повече:)))))))))))))))))))))))))
А тва с ледчетата.... ако ядеш сладолед вместо ледчета да слагаш - няма ли ефектът да е същият, м?;)))))))))))))))))))
цитирайА тва с ледчетата.... ако ядеш сладолед вместо ледчета да слагаш - няма ли ефектът да е същият, м?;)))))))))))))))))))
23.
vishnichka -
Изглежда, всичко опира до съпротивителните сили на мъжете и ангелите им, а и "ангелите" им...
14.07.2011 14:00
14.07.2011 14:00
едни имат нужда от помощ, други я избягват всячески...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
:))))))))))))) Мдааааа... има нещо такова.. или просто всичко се свежда до ината на дяволчетата в мъжката глава, които предпочитат да преследват..;)))))))))))))
Усмихнат ден, Виши:))
цитирайУсмихнат ден, Виши:))
Не кааазвааааааааааааааааааам , не казвам ;))))))))))))))))))))))))))))
Взехме ги последните ;))) да се пукат душманите , дет се вика :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайВзехме ги последните ;))) да се пукат душманите , дет се вика :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
че и да ги гоня!? Че съм луд, луд съм, ама не чак толкова, де...
цитирайmartito написа:
:)))))))))))))))))))) Абе ухилен, ухилен, ма мечо Пух е казал - колкото повече, толкова повече:)))))))))))))))))))))))))
А тва с ледчетата.... ако ядеш сладолед вместо ледчета да слагаш - няма ли ефектът да е същият, м?;)))))))))))))))))))
А тва с ледчетата.... ако ядеш сладолед вместо ледчета да слагаш - няма ли ефектът да е същият, м?;)))))))))))))))))))
За съжаление не, колкото повече сладолед хапвам, толкова по се разтяга усмивката, чак ми се сгърчва лицето направо:)
Скръндза!:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Ей начи като го гледам тоз моя Чедърчо... вярна ще излезе приказката, че всеки бил луд с номера си...;)))))))))))))))))))))
Усмихнат ден, vmir:))
цитирайУсмихнат ден, vmir:))
:))))))))))) Оооо, я си хапвай сладолед и хич да не ти пука за лицето - да се оправя, да не е малко:))))))))))
И се хили - до уши;))))
цитирайИ се хили - до уши;))))
martito написа:
:))))))))))) Оооо, я си хапвай сладолед и хич да не ти пука за лицето - да се оправя, да не е малко:))))))))))
И се хили - до уши;))))
И се хили - до уши;))))
Избщо не ми пука, хапвам си сладолед...после тичам 5 км. да стопя калориите:)))
Надя:-)
Ама ти съвсем всичко умееш:-) – и да твориш, и да "кастриш" брат си при нужда, и да се забавляваш;-)
цитирайАма ти съвсем всичко умееш:-) – и да твориш, и да "кастриш" брат си при нужда, и да се забавляваш;-)
Браво на "благоверната" сестра - спасила е положението :)))))))))
Ползвала съм номера, но с брат :))))))))))) Помогна!!!
Прекрасен урок от живота, поздравления Марти :):):)
И чакам поредица от такива уроци...
цитирайПолзвала съм номера, но с брат :))))))))))) Помогна!!!
Прекрасен урок от живота, поздравления Марти :):):)
И чакам поредица от такива уроци...
:-)))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете