Постинг
05.03.2014 12:24 -
Не ми върви с мъжете - ей на!
Не се разбираме с мъжете и това си е. Все на ей едни такива налитам, да се чудиш, аз ли съм извънземна, те ли. Приказваш им, правиш намеци, даваш очеизваждащи сигнали, те ти се блещят насреща като плъх в трици, мигат ми на пуканки, изтърсват едно дълбокомъдрено „Ъхъ”, почесват се по задните или предните части и ми обръщат гръб.
И комшията ми такъв. Тоя, дето отскоро остана без работа и по цял ден се шамтка като първа домакиня, дорде жена му е на работа. Станчо. С три висши. Пък акъл за две пари няма да вземе да почете комшийката си – мен – като жена. Простак! Аз да ходя. И ходих де.
Оня ден издебнах жена му, като излезе за работа, и – хоп! – пред вратата му съм, поразкопчавам пеньоара, нацупвам устенца, правя глуповато-сладурска муцунка и звъня.
- Добро утро, комши, айде на по кафенце у нас с млекце и домашни курабийки.
Като наблягам на „курабийките” и намигането многозначително с оче. Явен намек, а той ми се пули насреща и:
- Ааа, аз кафе не пия, комшийке. Бързо вдигам кръвното, та го отбягвам. Върбан викни, на него му дай кафета да пие.
Дивак! Къв Върбан, кви пет лева, бе? Ти за метафори не си ли чувал? Явно не…
- Ама, комши, аз и за друго, таковата,… - мрънкам и навивам кичурчета коса с пръстче. - Той, райберът ми, там нещо поразхлабил се е сякаш, таковата. – Пауза за усмивка с облизване на устни. - Мъжка ръка иска да го пипне, да дойдеш да го погледнеш, м?
Дзверя му се насреща кахърно-безпомощно-омайващо-сладострастно. Откърти ме бре! Пукал!
- Райберът значи.
- Аха – проскимтявам аз и поразтварям деколтето. Много ми е топло.
Гледа ме замислено.
- Ти отвертка нямаш, нали? – пита ме той.
Ох! – проговорило значи най-после у него висшето му образование.
- Не, комши, нямам, ела ти с твойта отвертка.
Облизах похотливо устни. Не ме видя.
- След двайсе минути съм у вас. И чука ще взема, че може да се наложи и да се зачука нещо.
- Да, комши! Ще се наложи. Добре! След двайсе минути. Чакам.
Щастлива! До Еверест и обратно! Най-после, Господи!
Бегом у дома и право у банята. Бръсна се за норматив. Само няколко прорезни рани, нищо работа. Красива се правя - извивам мигли, червя устни, руж на бузите слагам, прическата кипря – изобще хубава да съм, очи да не откъсне от мен Станчо, сладка като палачинка да съм му. Лакирам ноктите, дето ми ги лепи вчера съседката. Рисувам сърчица, месечинки, звездички и мечтая как аз , пък как той и как ах и как ох…
Вълшебство.
Взимам лак за коса, оформям букли с ръка и пръскам обилно, с цел колкото и да ме роши, пак с прическа да си остана. Като тия от филмите… О, неееее! Лакът ми! Този по ноктите! Всички сърчица, месечинки и звездички в косите ми, а кичурите ми смело се надигат, залепнали по новия маникюр за 50 лева. Кошмар! Опитвам внимателно да измъкна нокти от косата. Тц! – Не стана. Стискам очи и зъби, задържам дъх и рязко издърпвам нокти от косата.
Изревах! Боже как болииииии!
Два нокътя остават в косата, другите – спасени, но сдобили се с кичури коса. Пак изревах – тоя път от яд. Забравих обаче, че все още държа с една ръка лака за коса, и в яда си съм натиснала спрея, а той веднага напълни обилно с лепкавост и аромат едното ми око и носа.
Изпищях на умряло.
Окото ми веднага се разплака, а след него и другото. Посегнах към кранчето, водата да пусна, че да изплакна очи и нос. Ново изквичаване. Нацелила съм кранчето с горещата вода. Продължавам да рева и нищо да не виждам. Затършувах слепешката за кърпа. Набарах я. Попивам сълзите и яда. Понечвам да се погледна в огледалото – не мога! Ай стига бе! Пак тоя лак за коса! Слепнал е миглите ми. Айде пак мивка и кранчета. Тоя път внимавам. Търкам мигли, лака мия и се нареждам наум. Фръцла! Не може ако не се напудриш. Все едно на изложба ще те слагат. Кокона Гиздева. И точно в тоя сюблимен момент на вратата се звъни.
Станчо!
Кога минаха тия двайсе минути? Мамка му и прасе! Надигам рязко глава и – тряс! – нацелих чучура на батерията. Изквичааааах! Трябваше да я направя вградена, както ми казваше майсторът, ма аз не, та не! На ми сега!
- Всичко ли е наред, комши? – вика Станчо.
Чул е явно възторжения ми възглас.
- Всичко е наред! – крещя аз – Секунда, Станчо!
Секунда – да, а… а кое е това плашило в огледалото? Косата ми – разнебитено щъркелово гнездо. Цялото ми лице на черни вади и потоци от спирала и молив, а към брадата всички поточета и вади се вливат в едно червено море от червило. Идеше ми да се разплача. И ревнах.
- Комши, сигурна ли си, че всичко е наред? Струва ми се, че плачеш?
- Не плача, радвам се!
Сдъвках сълзите. Без грим ще е. Толкоз. Бърша с кърпата и се размазвам, бърша и се размазвам. Пак под чучура. Сега пък сапун ми влезе в очите. Изстенах. Тихичко. Сега и в устата сапун се разпени.
- Да не би райберът нещо да е заял?
Да не би да ми бил заял райберът! Нали уж беше „върви при Върбан?
- Идвам, идваааам, Станчо, една секунда само.
Няма повече търпението да му губя на човека. Мятам и грива под чучура. И росна-намокрена към вратата. Поемам дълбоко дъх, намествам чаровна усмивка на лицето си и с чупка в кръста напред на Станчо да отварям.
И тук е кулминацията на историята. Не разбрах как стана. Но се оказах на теракота в някакво подобие на шпагат. Усещането бе неописуемо и виещо.
До там бях. С поканите за поправки на райбери. С чехлите за баня – също.
И комшията ми такъв. Тоя, дето отскоро остана без работа и по цял ден се шамтка като първа домакиня, дорде жена му е на работа. Станчо. С три висши. Пък акъл за две пари няма да вземе да почете комшийката си – мен – като жена. Простак! Аз да ходя. И ходих де.
Оня ден издебнах жена му, като излезе за работа, и – хоп! – пред вратата му съм, поразкопчавам пеньоара, нацупвам устенца, правя глуповато-сладурска муцунка и звъня.
- Добро утро, комши, айде на по кафенце у нас с млекце и домашни курабийки.
Като наблягам на „курабийките” и намигането многозначително с оче. Явен намек, а той ми се пули насреща и:
- Ааа, аз кафе не пия, комшийке. Бързо вдигам кръвното, та го отбягвам. Върбан викни, на него му дай кафета да пие.
Дивак! Къв Върбан, кви пет лева, бе? Ти за метафори не си ли чувал? Явно не…
- Ама, комши, аз и за друго, таковата,… - мрънкам и навивам кичурчета коса с пръстче. - Той, райберът ми, там нещо поразхлабил се е сякаш, таковата. – Пауза за усмивка с облизване на устни. - Мъжка ръка иска да го пипне, да дойдеш да го погледнеш, м?
Дзверя му се насреща кахърно-безпомощно-омайващо-сладострастно. Откърти ме бре! Пукал!
- Райберът значи.
- Аха – проскимтявам аз и поразтварям деколтето. Много ми е топло.
Гледа ме замислено.
- Ти отвертка нямаш, нали? – пита ме той.
Ох! – проговорило значи най-после у него висшето му образование.
- Не, комши, нямам, ела ти с твойта отвертка.
Облизах похотливо устни. Не ме видя.
- След двайсе минути съм у вас. И чука ще взема, че може да се наложи и да се зачука нещо.
- Да, комши! Ще се наложи. Добре! След двайсе минути. Чакам.
Щастлива! До Еверест и обратно! Най-после, Господи!
Бегом у дома и право у банята. Бръсна се за норматив. Само няколко прорезни рани, нищо работа. Красива се правя - извивам мигли, червя устни, руж на бузите слагам, прическата кипря – изобще хубава да съм, очи да не откъсне от мен Станчо, сладка като палачинка да съм му. Лакирам ноктите, дето ми ги лепи вчера съседката. Рисувам сърчица, месечинки, звездички и мечтая как аз , пък как той и как ах и как ох…
Вълшебство.
Взимам лак за коса, оформям букли с ръка и пръскам обилно, с цел колкото и да ме роши, пак с прическа да си остана. Като тия от филмите… О, неееее! Лакът ми! Този по ноктите! Всички сърчица, месечинки и звездички в косите ми, а кичурите ми смело се надигат, залепнали по новия маникюр за 50 лева. Кошмар! Опитвам внимателно да измъкна нокти от косата. Тц! – Не стана. Стискам очи и зъби, задържам дъх и рязко издърпвам нокти от косата.
Изревах! Боже как болииииии!
Два нокътя остават в косата, другите – спасени, но сдобили се с кичури коса. Пак изревах – тоя път от яд. Забравих обаче, че все още държа с една ръка лака за коса, и в яда си съм натиснала спрея, а той веднага напълни обилно с лепкавост и аромат едното ми око и носа.
Изпищях на умряло.
Окото ми веднага се разплака, а след него и другото. Посегнах към кранчето, водата да пусна, че да изплакна очи и нос. Ново изквичаване. Нацелила съм кранчето с горещата вода. Продължавам да рева и нищо да не виждам. Затършувах слепешката за кърпа. Набарах я. Попивам сълзите и яда. Понечвам да се погледна в огледалото – не мога! Ай стига бе! Пак тоя лак за коса! Слепнал е миглите ми. Айде пак мивка и кранчета. Тоя път внимавам. Търкам мигли, лака мия и се нареждам наум. Фръцла! Не може ако не се напудриш. Все едно на изложба ще те слагат. Кокона Гиздева. И точно в тоя сюблимен момент на вратата се звъни.
Станчо!
Кога минаха тия двайсе минути? Мамка му и прасе! Надигам рязко глава и – тряс! – нацелих чучура на батерията. Изквичааааах! Трябваше да я направя вградена, както ми казваше майсторът, ма аз не, та не! На ми сега!
- Всичко ли е наред, комши? – вика Станчо.
Чул е явно възторжения ми възглас.
- Всичко е наред! – крещя аз – Секунда, Станчо!
Секунда – да, а… а кое е това плашило в огледалото? Косата ми – разнебитено щъркелово гнездо. Цялото ми лице на черни вади и потоци от спирала и молив, а към брадата всички поточета и вади се вливат в едно червено море от червило. Идеше ми да се разплача. И ревнах.
- Комши, сигурна ли си, че всичко е наред? Струва ми се, че плачеш?
- Не плача, радвам се!
Сдъвках сълзите. Без грим ще е. Толкоз. Бърша с кърпата и се размазвам, бърша и се размазвам. Пак под чучура. Сега пък сапун ми влезе в очите. Изстенах. Тихичко. Сега и в устата сапун се разпени.
- Да не би райберът нещо да е заял?
Да не би да ми бил заял райберът! Нали уж беше „върви при Върбан?
- Идвам, идваааам, Станчо, една секунда само.
Няма повече търпението да му губя на човека. Мятам и грива под чучура. И росна-намокрена към вратата. Поемам дълбоко дъх, намествам чаровна усмивка на лицето си и с чупка в кръста напред на Станчо да отварям.
И тук е кулминацията на историята. Не разбрах как стана. Но се оказах на теракота в някакво подобие на шпагат. Усещането бе неописуемо и виещо.
До там бях. С поканите за поправки на райбери. С чехлите за баня – също.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
dobrooo
цитирайНай вече заради Станчо, че не е разбил вратата да ти окаже първа помощ с изкуствено дишане "уста в уста". Такива като него са срам за човечеството.
цитирай:) Весело-весело на душата ти да е:))
И ...молим - разбиращо с жените.. за всеки случай;)
цитирайИ ...молим - разбиращо с жените.. за всеки случай;)
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Безподобен срам, ако питаш мен!:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайБезподобен срам, ако питаш мен!:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Ама ако питаш мене, Станчо е виновен. Ако беше скочил да ти оправи райбера в момента, щетите щяха да са по-малко:-)
цитирайСтанчо е много задръстен! Това е то! Ама то с толкова висши.....
Благодаря за веселото настроение! Глътка смях за закуска ми дойде много добре.
цитирайБлагодаря за веселото настроение! Глътка смях за закуска ми дойде много добре.
:))))))))))) Тоз Станчо брей, тоя комши заблеян - сигур ушите му пламтят, ма нека му:))))))))))))))))))))))
цитирай:))))) Е те Станчо е пример, че образованието не е равно на съчетанието "с акъла си е" :)))))))))))))))))))))))
Много, много весело настроение ти желая:)) Та ха дано слънце изгрее:))
цитирайМного, много весело настроение ти желая:)) Та ха дано слънце изгрее:))
С чувство за хумор, живота е по-лесен!
цитирай:) Така е:)) Па и, казват, смехът и лекувал, че и дълголетие дарявал:))
цитирай:))))Разбираш ги ти тия работици, шма научиш:))
Голямо гуш от мен:)))
цитирайГолямо гуш от мен:)))
Представяш ли си как му прави предложение: "Какво ще кажеш за един бърз секс?".
Ама и тоя е един смотаняк безподобен. Сигурно и инструкция за отверката и чука е търсил горкия.:))
Посмях се от сърце. Сатирата ти е доста силна и увлекателна. Обичам да чета историите ти. Поздрави!
цитирайАма и тоя е един смотаняк безподобен. Сигурно и инструкция за отверката и чука е търсил горкия.:))
Посмях се от сърце. Сатирата ти е доста силна и увлекателна. Обичам да чета историите ти. Поздрави!
13.
анонимен -
След моите разкази, твоите са на...
05.03.2014 22:55
05.03.2014 22:55
След моите разкази, твоите са най-веселите в блога. Браво!!!
цитирайЕй, умори ме от смях, не случи ти на комшии и това си е. Махни го райбера та да се КУРтулисаш:)))
цитирайЛеко, забавно и приятно. Повечко леко :) Оправна си. Тва дето си го свършила за 20 мин си е направо рекорд.
Поздрави
цитирайПоздрави
Аз от намеци не разбирам... само от права приказка... А пък като вземе някоя да се усуква много - бягам от нея - предпочитам аз да ги преследвам а не те мен :-)
цитирай:)))))))))))))))))) Да! - за всичко е виновен райберът:))))) И времето! И чехлите за баня! И Върбан, ако щеш, дето му дай само кафета да пие:))))))))))))
Хей и не забравяй, че чакам "продължението":))))
цитирайХей и не забравяй, че чакам "продължението":))))
Е па радвам се:))
Весело настроение, kushel:)
цитирайВесело настроение, kushel:)
Верно е - не случих на комшии:))))))) Ако знаеш вчера какво хоро изпълнение имаше... от една страна - хлапе се учи да свири на китара, от друга пуснали хип-хоп, от трета чалга сие... мечата, мечта за някой, за мен реалност:))))))
А райберът... кой райбер, не помян такъв? ;)))))))))))
цитирайА райберът... кой райбер, не помян такъв? ;)))))))))))
Ох, Петеф, винаги си бил мъж на място!:)))) Звъня ти още сега и ще направим квото кажеш за входната врата;))))))))))))))))))))
цитирай:)))) Важното е да не тежи, че аман от тежести:)))))) И съгласна, много съгласна - свършеното за 20 минути от героинята си е рекорд, даже световен, достоен за Гинес!:)))))))
цитирай.... ъъъъъ... таковата... ъъъ... Станчо... ти ли си бре?...
;)))))))))))))))))))))
цитирай;)))))))))))))))))))))
аз съм... е няма да кажа кой съм :-)
цитирайТози казус май е писан от Велислава Дърева. Напълно я разбирам. Е, като не ти върви с мъжете-обърни резбата!
А вече са пуснати в продажба и турбодизелови вибратори.
Какъв е проблемът?
цитирайА вече са пуснати в продажба и турбодизелови вибратори.
Какъв е проблемът?
Не и е бил ден на момичето. Обаче утре. И трябва по-директно, то тези с по три висшета не разбират много, много от намеци. Трябва да си се натвърдне. Усмивки, Мартичко!
цитирай:)))) Ай, тъй да е - трай си, ма не ги размятвай много тия 123 саби, ако и да са на светлината:))))))))
цитирай:))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Бе къв е проблемът, къв може да е ... запролетява се:))))))))))))))))
цитирайМи, Майче,... пролет иде... таковата... и момето... обещава с ръка на сърце и по-директна да е, и да тренира шпагати разни, че да не се събира от пода при подобни случаи:))
цитирай
29.
bven -
Аз също съм посветила една тема на райбера, но може би не си стигнала до нея:)))
08.03.2014 19:39
08.03.2014 19:39
Подавам ти жокер за оздравяващ Мамбо номер 5! Поздрави:
http://bven.blog.bg/poezia/2010/08/24/da-ima-ili-ne-raiber.595224
цитирайhttp://bven.blog.bg/poezia/2010/08/24/da-ima-ili-ne-raiber.595224
страхотни са разказите ти... смея се с глас. Само не ми казвай, че дори и когато падна, Станчо пак не е проявил човещина :) :) :)
цитирайЗапознах се и с твоя райбер:))) Па и на сърце ми е мамбо намбър файф:)))))
Мерси:)
цитирайМерси:)
Станчо е дърво:))))))))))))))))) Виж един чук по главата може и да го освести;))
Евентуално:)))
цитирайЕвентуално:)))
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете