Постинг
09.03.2016 22:19 -
Сексът и селото 3: Стъпка напред
Споко, народе, жива съм! Въпреки че баба Мери усърдно ми спираше тока. То и зарад нея тъй дълго отсъствах. И ще ви разказвам. Ооо, колко има да разказвам!...
Междувременно с Ракетата се обичаме много и по много. Оправихме нещата. Заедно. Сега, азе, че понякога глупея и върша дивотии ,е факт. Но пък той си знае стоката (демек – мен) и ми помага да си изсърбам попарата. И въпреки че – убедена съм – със сигурност много му се иска да ме напляска поучителната, пак ме обича и ми купува бонбони. Душичката ми! То и аз, де. Ама… нали…
Току не си вдигна мерника. Обаче, хмм…обаче! - как съм го вдигнала мерника аз на Кольооооо! Как му ги кърша и надиплям, и идея си няма. Такъв тупаник му кроя и шия на ръка, че малък ще му се види света. И не ме гледайте все едно съм мръднала на акъл. Ще го бия! Има защо! И му се трупа.
Вързани сме били. Някак си. Няма значение как и почему. Важното е, че дивотиите в главата му разбуждат моите и става една мътна и кървава, в която аз съм потърпевшата. Самонаказвам се. И аман вече от строй се и преброй се с вдигнати ръце зад вратата!
Вярно е, че ако няма дивотии в моята глава, всичко щеше да е ок. Но също така е верен и изводът, че ако нашамаря Кольо, ще е все едно съм ошамарила себе си. Значи – тупам Кольо и наказвам себе си. Косвено. По заобиколния път.
Цяла стъпка напред. Нали?
Така пак ще се разправям с дивотиите в главата си, но няма да бия директно по себе си. А по Кольо. Че и по още един хубавец. Очичките ще им посиня аз и на двамата, кУ ще в синхрон да ми мигат насреща на парцали. И Съко Сурваков ще осурвакам аз, щот хич си не поплюва, ако и да ме гледа все едно на патогноски му говоря. Докарва си физиономията „невинен съм” и ми изплещва нещо на фъфлещия си диалект, оставяйки ме да се чудя на английски ли ми говори или трябва да си мия ушите пак. И той дивак!
Ходи ми наляво-надясно, прави се, че събира разни ми ти шишета, пъчи се на тая, на оная, усмихва се чаровно. А в Мара ей такива очи облещил.
Сега, Кольо, какъвто и дечко да е понякога, не е кьорав. Цяла армия дивотии се строява у него, развява бойните знамена и вперед, мила моя майно льо!…
От там пък, сещате се, моите дивотии изскачат бодро от укритията си и на абордаж – мен и Ракетата. Без ред.
И сега – за да не страда Ракетата, а аз да се наказвам и за това по дифолт, рекох да обърна посоката. Шамаря си дивотиите индиректно. Бия Кольо. Докато не си седне на задника и не проумее, че Мара е хубава жена и Е и ЩЕ Е харесвана от други мъже. Но тя иска него. Точка.
Дали ще проработи схемата – не знам, но със сигурност няма да навреди. А и що да си кривя душата – по-леко ще ми е. А Мара… хмм… тя като нищо в такива моменти да се прави на приятно заета.
И всички тези прозрения се случват – представяте ли си – по време на гостуването на баба Мери. Моето бабче. Което няма нищо общо с кротките баби на село, дето си бият лафа за плетки и кокетки. За нула бройки баба Мери обърна с главата надолу цяло село, завъртоса лайсните на всички овдовели и неовдовели селяни над петдесет и пет ( че и под тях) и направи така, че кметът да се изчерви до уши пред цяло село, а аз да си глътна целия инак красноречив речник
Но за нея следващия път. Сега отивам да си нацелувам момчето.
Междувременно с Ракетата се обичаме много и по много. Оправихме нещата. Заедно. Сега, азе, че понякога глупея и върша дивотии ,е факт. Но пък той си знае стоката (демек – мен) и ми помага да си изсърбам попарата. И въпреки че – убедена съм – със сигурност много му се иска да ме напляска поучителната, пак ме обича и ми купува бонбони. Душичката ми! То и аз, де. Ама… нали…
Току не си вдигна мерника. Обаче, хмм…обаче! - как съм го вдигнала мерника аз на Кольооооо! Как му ги кърша и надиплям, и идея си няма. Такъв тупаник му кроя и шия на ръка, че малък ще му се види света. И не ме гледайте все едно съм мръднала на акъл. Ще го бия! Има защо! И му се трупа.
Вързани сме били. Някак си. Няма значение как и почему. Важното е, че дивотиите в главата му разбуждат моите и става една мътна и кървава, в която аз съм потърпевшата. Самонаказвам се. И аман вече от строй се и преброй се с вдигнати ръце зад вратата!
Вярно е, че ако няма дивотии в моята глава, всичко щеше да е ок. Но също така е верен и изводът, че ако нашамаря Кольо, ще е все едно съм ошамарила себе си. Значи – тупам Кольо и наказвам себе си. Косвено. По заобиколния път.
Цяла стъпка напред. Нали?
Така пак ще се разправям с дивотиите в главата си, но няма да бия директно по себе си. А по Кольо. Че и по още един хубавец. Очичките ще им посиня аз и на двамата, кУ ще в синхрон да ми мигат насреща на парцали. И Съко Сурваков ще осурвакам аз, щот хич си не поплюва, ако и да ме гледа все едно на патогноски му говоря. Докарва си физиономията „невинен съм” и ми изплещва нещо на фъфлещия си диалект, оставяйки ме да се чудя на английски ли ми говори или трябва да си мия ушите пак. И той дивак!
Ходи ми наляво-надясно, прави се, че събира разни ми ти шишета, пъчи се на тая, на оная, усмихва се чаровно. А в Мара ей такива очи облещил.
Сега, Кольо, какъвто и дечко да е понякога, не е кьорав. Цяла армия дивотии се строява у него, развява бойните знамена и вперед, мила моя майно льо!…
От там пък, сещате се, моите дивотии изскачат бодро от укритията си и на абордаж – мен и Ракетата. Без ред.
И сега – за да не страда Ракетата, а аз да се наказвам и за това по дифолт, рекох да обърна посоката. Шамаря си дивотиите индиректно. Бия Кольо. Докато не си седне на задника и не проумее, че Мара е хубава жена и Е и ЩЕ Е харесвана от други мъже. Но тя иска него. Точка.
Дали ще проработи схемата – не знам, но със сигурност няма да навреди. А и що да си кривя душата – по-леко ще ми е. А Мара… хмм… тя като нищо в такива моменти да се прави на приятно заета.
И всички тези прозрения се случват – представяте ли си – по време на гостуването на баба Мери. Моето бабче. Което няма нищо общо с кротките баби на село, дето си бият лафа за плетки и кокетки. За нула бройки баба Мери обърна с главата надолу цяло село, завъртоса лайсните на всички овдовели и неовдовели селяни над петдесет и пет ( че и под тях) и направи така, че кметът да се изчерви до уши пред цяло село, а аз да си глътна целия инак красноречив речник
Но за нея следващия път. Сега отивам да си нацелувам момчето.
Следващ постинг
Предишен постинг
И аз така си знаех- че си жива: само се чудех дали либидото ти още е живо,но сега вече се успокоих :))
цитирайПа язе съм с Ракета - либидото с него е вечно ;)))))))))))))
цитирайmartito написа:
Па язе съм с Ракета - либидото с него е вечно ;)))))))))))))
Трудолюбивата Ракета не хвърка ли често по съседни планети,все на космодрума ли клечи? :))
Ех, shtaparov, не схвана ли - за Ракетата Къша е цялата Вселена ;))
цитирайmartito написа:
Ех, shtaparov, не схвана ли - за Ракетата Къша е цялата Вселена ;))
Абе схванах го аз,само не ми стана ясно как не капна добрата Ракета да кръстосва пълната с черни дупки Вселена ката ден,та не кръшна да поотмори малко в селската кръчмица и да ти даде миг за разпускане? :))
Не може да бъде!
Shtaparov, ти мераци къмто Къша ли имаш?
;)))))
цитирайShtaparov, ти мераци къмто Къша ли имаш?
;)))))
martito написа:
Не може да бъде! Shtaparov, ти мераци къмто Къша ли имаш? ;)))))
E-e,аз не съм травестит! Имам интерес но не към Къша,а към психология сродна на твоята,вкус,облекло,парфюми,бикини и предпочитания. Не заради особени помисли а заради поезията,потенциала и емоциите,закътани в нея. Никакви други мераци не признавам- не ме бива много в признанията,признавам! :))
Демек - вълнува те женската психология... или нещо греша?
И що да е нужно да си травестит, за да харесаш Къша? Ся... какво й е на героинята ми?
;)))))))))))))))))))
цитирайИ що да е нужно да си травестит, за да харесаш Къша? Ся... какво й е на героинята ми?
;)))))))))))))))))))
Исках да кажа,че само травестит не би я харесал.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете