Постинг
26.05.2016 20:27 -
Сексът и селото 3: „Де е Караджата?”
Та така – както се разбра вече никой за нищо на света не можеше да й отрече на баба Мери вглеждането в детайлите. Както и това, че не бе от най-съобразителните. Понякога. И за някои неща. Особено пък за напъните на някои селски убавци вниманието да й впримчат. Мдаа, вярно е, много са аспирациите към баба Мери, ама кой да ти знае, че по-заблеяно същество от нея на тоя свят няма. Освен мен, разбира се.
- Седнала съм – вика баба Мери – оня ден да пийна и аз като бЪш селяните кафе с ракия пред караваната и да видя като как си ме изтипосала във вестника. На слънце седнах , да ме поопече малко. Тъкмо ми сервираха и някакъв си там Фарцул ли, Цървул ли – не помня как точно се кръсти, взе, че ми седна насреща и слънцето ми закри. Аз се местя, той по мен. „Кви ги вършиш, бре?” – викам му аз сърдито. Той ми пружинира с вежди и ми намига веселяшко, демек – ай да си играем в прахоляка. Тъпанарин! Изместих се на друга маса. Таман зачитам рубриката ти, Къше, и хоп! – тропна се друг на масата, сведения да ми дава колко лехи с чесън и лук имал, па колко декара с боб и люти чушки на триъгълник подредил… Ама мен какво ме грее това, бре? Ако бях останала, сигурно и размера на гащите си щеше да ми каже…
- Ама, бабоооо, … те са те сваляли…
- Сваляли ме! Че тъй ли се сваля баба ти, м? С лехи и вежди?...
Ами тъй… То и инак да беше, пак толкова щеше да схване баба, че мъж чар й демонстрира. И то от най-висша класа. Не ми вярвате много, нали? Той и Ракетата не ми вярваше, ма оная вечер сам се убеди, на живо, от първия ред
Завел ни беше Ракетата с баба Мери на вечеря в „Свински рай”. Я мина минута, откак бяхме седнали, я не, и около нас взеха да крачат намахано разни екземпляри от мъжки пол, кашлят се шумно, внимание привличат, феромони пръскат.
Ракетата гръб изправи и трескаво сканира всеки един в радиус един километър (най-малко!), да не би случайно претенции да проявява някой от тях към скъпоценното му сладкишче – аз. Опасност явно не откри, понеже се отпусна и почна да яде, ама си остана нащрек. За всеки случай. И евентуално ако.
Тримата скоро-скоро се оказахме така обградени от миризма на одеколони, пот и спарени крака, че чак на моменти се чудехме пръжки ли ядем или нафталин с „Тройной”.
Мина се не мина много и step by step ( превод от селски: с теб, бе, с теб) един убавец селски се престраши и седна на стола до баба Мери. Изтри с ръкав попотено от притеснение и мерак чело, па впери поглед очи бабини да срещне. А баба си гледа в пачата. Щото мераклията така внимателно седна, че масата разклати, а от там и бабината пача топла. Прекрасникът подсмръкна шумно, бръкна елегантно в ушите си със среден пръст, после с палец в носа и се прокашля, та да разбере баба, че мъж до нея има и да вземе да отбележи най-после какъв ненагледник гиздав и магически очарователен прелестник е. Де ти друг като него, а? Ми така де.
Гледа я той баба едно такова неустоимо, привлекателно, подканящо, обаятелно, омагьосано, па най-небрежната се попротяга, примърка, показва потни мишници, навива ръкави да се види комбайнерският му тен, изпъчва космато шкембе и чака.
И баба гледа. Глуповато. Аха да попита: „Де е Краджата?”
Селякът изпада в конфуз, коремът му закъркорва, гърлото му пресъхва, чуди се какво не му е наред, че го не съзира баба мъжкар какъв е. Попипва се – всичко му е вътре, не му е отворен дюкянът. И почва наново. Срамливо побутва баба за ръката, па поглежда небрежно към новите си цървули, към каруцата си нашарена с изкъпаното магаре, па после и към розовия си сезал, с който си е вързал гащите. Па току погледне и нас въпросително: „Ма тя видя ли ги, видя ли, че съм се барнал заради нея?”
Баба Мери все така тъпо гледа. Не вдява.
Следва плах опит от мераклията разговор да подхваща.
А ние с Ракетата чоплим семки и залагаме кога точно баба Мери ще му обърше два или ще го дари с барабанче да… За да предвожда редичката от отиващи на майната си…
Което ме подсеща за Кольо… Но за това другия път.
- Седнала съм – вика баба Мери – оня ден да пийна и аз като бЪш селяните кафе с ракия пред караваната и да видя като как си ме изтипосала във вестника. На слънце седнах , да ме поопече малко. Тъкмо ми сервираха и някакъв си там Фарцул ли, Цървул ли – не помня как точно се кръсти, взе, че ми седна насреща и слънцето ми закри. Аз се местя, той по мен. „Кви ги вършиш, бре?” – викам му аз сърдито. Той ми пружинира с вежди и ми намига веселяшко, демек – ай да си играем в прахоляка. Тъпанарин! Изместих се на друга маса. Таман зачитам рубриката ти, Къше, и хоп! – тропна се друг на масата, сведения да ми дава колко лехи с чесън и лук имал, па колко декара с боб и люти чушки на триъгълник подредил… Ама мен какво ме грее това, бре? Ако бях останала, сигурно и размера на гащите си щеше да ми каже…
- Ама, бабоооо, … те са те сваляли…
- Сваляли ме! Че тъй ли се сваля баба ти, м? С лехи и вежди?...
Ами тъй… То и инак да беше, пак толкова щеше да схване баба, че мъж чар й демонстрира. И то от най-висша класа. Не ми вярвате много, нали? Той и Ракетата не ми вярваше, ма оная вечер сам се убеди, на живо, от първия ред
Завел ни беше Ракетата с баба Мери на вечеря в „Свински рай”. Я мина минута, откак бяхме седнали, я не, и около нас взеха да крачат намахано разни екземпляри от мъжки пол, кашлят се шумно, внимание привличат, феромони пръскат.
Ракетата гръб изправи и трескаво сканира всеки един в радиус един километър (най-малко!), да не би случайно претенции да проявява някой от тях към скъпоценното му сладкишче – аз. Опасност явно не откри, понеже се отпусна и почна да яде, ама си остана нащрек. За всеки случай. И евентуално ако.
Тримата скоро-скоро се оказахме така обградени от миризма на одеколони, пот и спарени крака, че чак на моменти се чудехме пръжки ли ядем или нафталин с „Тройной”.
Мина се не мина много и step by step ( превод от селски: с теб, бе, с теб) един убавец селски се престраши и седна на стола до баба Мери. Изтри с ръкав попотено от притеснение и мерак чело, па впери поглед очи бабини да срещне. А баба си гледа в пачата. Щото мераклията така внимателно седна, че масата разклати, а от там и бабината пача топла. Прекрасникът подсмръкна шумно, бръкна елегантно в ушите си със среден пръст, после с палец в носа и се прокашля, та да разбере баба, че мъж до нея има и да вземе да отбележи най-после какъв ненагледник гиздав и магически очарователен прелестник е. Де ти друг като него, а? Ми така де.
Гледа я той баба едно такова неустоимо, привлекателно, подканящо, обаятелно, омагьосано, па най-небрежната се попротяга, примърка, показва потни мишници, навива ръкави да се види комбайнерският му тен, изпъчва космато шкембе и чака.
И баба гледа. Глуповато. Аха да попита: „Де е Краджата?”
Селякът изпада в конфуз, коремът му закъркорва, гърлото му пресъхва, чуди се какво не му е наред, че го не съзира баба мъжкар какъв е. Попипва се – всичко му е вътре, не му е отворен дюкянът. И почва наново. Срамливо побутва баба за ръката, па поглежда небрежно към новите си цървули, към каруцата си нашарена с изкъпаното магаре, па после и към розовия си сезал, с който си е вързал гащите. Па току погледне и нас въпросително: „Ма тя видя ли ги, видя ли, че съм се барнал заради нея?”
Баба Мери все така тъпо гледа. Не вдява.
Следва плах опит от мераклията разговор да подхваща.
А ние с Ракетата чоплим семки и залагаме кога точно баба Мери ще му обърше два или ще го дари с барабанче да… За да предвожда редичката от отиващи на майната си…
Което ме подсеща за Кольо… Но за това другия път.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
като свежа струя си ми ти...
поздрави, сладурке
и наздраве за Баба Блъди Мери...
цитирайпоздрави, сладурке
и наздраве за Баба Блъди Мери...
Добро утро, красавице, весело и леко да е на сърцето ти! :)
Наздраве! за баба Мери :)
цитирайНаздраве! за баба Мери :)
готин разказ :) стана ми тъжо за магарето, обаче- тез животинки никак не обичат водата...:D
цитирайПривет, привееет и радостен възглас от изкъпаното магаре :))
И сяяяя... кой е казал, че магарето е къпано с вода... таковата ;)
Поздрави и весело настроение:)
цитирайИ сяяяя... кой е казал, че магарето е къпано с вода... таковата ;)
Поздрави и весело настроение:)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете