Постинг
12.12.2013 14:16 -
Айдеее, пак авария!...
- Ооо, станал си? – ухилено до уши произнесе жена ми вместо „добро утро”.
- Ми, време ми беше – изломотих аз измежду поредица прозявки.
Почивен ден беше, обичах да дремя до късно.
- Щях да те изненадам със закуската в леглото.
В леглото? Че защо? Почесах се по главата. Какво съм забравил пак?
- Кафенце?
- Да.
Нямам рожден ден… Няма и тя… Припомних си наум всички важни дати от запознанството ни до днес. Не, нямаше повод за поднасяне на закуска в леглото.
- Ето и палачинките! – тържествено обяви жена ми и ме целуна по челото.
Изгледах я изненадано. После и палачинките. Знам, че обича да ме глези, но това с палачинките да са с мед, банан, орехи и сметана – нещо доста ми се е постарала. А този блясък в очетата й защо ми се струва особен. И не е ли някак твърде жизнена и весела? Измерих я с подозрителен поглед от глава до пети и обратно. Последния път, когато ми направи палачинки със сладко от смокини /любимото ми!/ и сметанови цветчета, беше щото мониторът на компа бе издъхнал – разбира се по своя воля, в ръцете й. Дали и сега не е направила беля?
- Секунда само.
И бързешката направих визитация на де ще компютър и лаптоп имахме. Проверих и телевизора, и телефоните. За всеки случай. Всичко беше ок. Няма повод за притеснения. Въобразявам си. Тя просто ме обича, а аз изпадам в глупава мнителност. Влязох в банята, взех си душ с идеята да прочистя и неоснователните си опасения.
Вече ободрен, освежен и успокоен пак влизам в кухнята. И тревожната камбанка задумка здравата! На масата, до чинийката с палачинки и до чашата с кафе стоеше и ме чакаше подарък със синя панделка. А отсреща – щастливо ухиленото до уши лице на жена ми. Неееее, нещо не е наред! Не еее…
- Ъъъъъ…. – преглътнах и замънках аз – Ъъъм, какво е това?
- Подарък, душице! За теб! Специално и с много любов от мен! – изчурулика жена ми и подплати думите си с гушване и целувки. – Хайде, отвори го!
Несигурно и някак като в мъгла почнах да разопаковам подаръка. Направила е беля. Ясно е вече, но каква?
- Ама… защо? – измънках аз, а в стомаха ми някъде нещо трепкаше обезпокоително и не искаше да спре.
- Защото те обичам!
И пак ме целуна. Целунах я и аз. И вече в прав текст.
- И всичко е наред? -
- Да. – убедително рече тя.
- И на колата й няма нищо?
Щото веднъж на празен паркинг, как се беше въртяла, какви маневри беше правила в мераците си да паркира колата, не знам, но накрая я беше заклещила между два контейнера.
- Да, любов, моя. С пръст не съм я докосвала.
- И ти нищо не си счупила, нищо не е спряло да работи в ръцете ти, нищо не..
- Нищо! – прекъсна ме нетърпеливо тя. – Всичко е наред! Ама си ми следовател, ама! Хайде, виж си подаръка!
Посконфузих се. Макар че… Хм, добре де, край с догадките.
- Добре. Извинявай.
Май наистина прекалих. Тя иска да ме зарадва, а аз се държа като дебил. Душицата ми. Гушнах си я и поразнежен и отворих подаръка!...
Книгите! Поредицата, която търсех под дърво и камък и се чудех как да открия!..
О, не! Мамка му! Не си въобразявам! Нещо не е наред. Ама никак не е наред! Какво, за Бога, си направила сега? И защо още не ми го казва? Толкова ли е зле? Заиграх играта й. Щастливо я гушнах плътно до себе си, да не ми бяга, и още по-щастливо запитах:
- Някакви други изненади има ли?
- Да! – оживено отвърна жена ми. – За обяд приготвям любимото ти агнешко с ориз и зеленчуци! Ти само кажи какво искаш за вечеря.
Любимото ми ядене. Оооо, не! Не, не и не! Последния път, когато ми сготви любимо ядене, майка й ни дойде на гости за цяла седмица… Мамка му! Мамка му! И още веднъж – мамка му!!!
- Миличка, защо имам чувството, че някой ще ни идва на гости?
Тя се отскубна от прегръдката ми и взе да почиства масата от разкъсаната подаръчна опаковка.
- Лъжа се, нали?
- Ами… - завъртя очета тя и се ухили сконфузено. – Не.
Мамка му, мамка му, мамка му! Знаех си!
- Мама? – изрекох задавено с лек привкус на ужасеност.
- Мхм. Нещо… такова…
Замига на бързи обороти и после бодро добави:
- Още една палачинка?
И бързо се обърна да я приготвя. А аз незнайно защо настръхнах.
- Миличка, коя мама ще идва – твоята или моята?
- Ами… Ами… И двете…
…………………………………………………………...............................................
- Ми, време ми беше – изломотих аз измежду поредица прозявки.
Почивен ден беше, обичах да дремя до късно.
- Щях да те изненадам със закуската в леглото.
В леглото? Че защо? Почесах се по главата. Какво съм забравил пак?
- Кафенце?
- Да.
Нямам рожден ден… Няма и тя… Припомних си наум всички важни дати от запознанството ни до днес. Не, нямаше повод за поднасяне на закуска в леглото.
- Ето и палачинките! – тържествено обяви жена ми и ме целуна по челото.
Изгледах я изненадано. После и палачинките. Знам, че обича да ме глези, но това с палачинките да са с мед, банан, орехи и сметана – нещо доста ми се е постарала. А този блясък в очетата й защо ми се струва особен. И не е ли някак твърде жизнена и весела? Измерих я с подозрителен поглед от глава до пети и обратно. Последния път, когато ми направи палачинки със сладко от смокини /любимото ми!/ и сметанови цветчета, беше щото мониторът на компа бе издъхнал – разбира се по своя воля, в ръцете й. Дали и сега не е направила беля?
- Секунда само.
И бързешката направих визитация на де ще компютър и лаптоп имахме. Проверих и телевизора, и телефоните. За всеки случай. Всичко беше ок. Няма повод за притеснения. Въобразявам си. Тя просто ме обича, а аз изпадам в глупава мнителност. Влязох в банята, взех си душ с идеята да прочистя и неоснователните си опасения.
Вече ободрен, освежен и успокоен пак влизам в кухнята. И тревожната камбанка задумка здравата! На масата, до чинийката с палачинки и до чашата с кафе стоеше и ме чакаше подарък със синя панделка. А отсреща – щастливо ухиленото до уши лице на жена ми. Неееее, нещо не е наред! Не еее…
- Ъъъъъ…. – преглътнах и замънках аз – Ъъъм, какво е това?
- Подарък, душице! За теб! Специално и с много любов от мен! – изчурулика жена ми и подплати думите си с гушване и целувки. – Хайде, отвори го!
Несигурно и някак като в мъгла почнах да разопаковам подаръка. Направила е беля. Ясно е вече, но каква?
- Ама… защо? – измънках аз, а в стомаха ми някъде нещо трепкаше обезпокоително и не искаше да спре.
- Защото те обичам!
И пак ме целуна. Целунах я и аз. И вече в прав текст.
- И всичко е наред? -
- Да. – убедително рече тя.
- И на колата й няма нищо?
Щото веднъж на празен паркинг, как се беше въртяла, какви маневри беше правила в мераците си да паркира колата, не знам, но накрая я беше заклещила между два контейнера.
- Да, любов, моя. С пръст не съм я докосвала.
- И ти нищо не си счупила, нищо не е спряло да работи в ръцете ти, нищо не..
- Нищо! – прекъсна ме нетърпеливо тя. – Всичко е наред! Ама си ми следовател, ама! Хайде, виж си подаръка!
Посконфузих се. Макар че… Хм, добре де, край с догадките.
- Добре. Извинявай.
Май наистина прекалих. Тя иска да ме зарадва, а аз се държа като дебил. Душицата ми. Гушнах си я и поразнежен и отворих подаръка!...
Книгите! Поредицата, която търсех под дърво и камък и се чудех как да открия!..
О, не! Мамка му! Не си въобразявам! Нещо не е наред. Ама никак не е наред! Какво, за Бога, си направила сега? И защо още не ми го казва? Толкова ли е зле? Заиграх играта й. Щастливо я гушнах плътно до себе си, да не ми бяга, и още по-щастливо запитах:
- Някакви други изненади има ли?
- Да! – оживено отвърна жена ми. – За обяд приготвям любимото ти агнешко с ориз и зеленчуци! Ти само кажи какво искаш за вечеря.
Любимото ми ядене. Оооо, не! Не, не и не! Последния път, когато ми сготви любимо ядене, майка й ни дойде на гости за цяла седмица… Мамка му! Мамка му! И още веднъж – мамка му!!!
- Миличка, защо имам чувството, че някой ще ни идва на гости?
Тя се отскубна от прегръдката ми и взе да почиства масата от разкъсаната подаръчна опаковка.
- Лъжа се, нали?
- Ами… - завъртя очета тя и се ухили сконфузено. – Не.
Мамка му, мамка му, мамка му! Знаех си!
- Мама? – изрекох задавено с лек привкус на ужасеност.
- Мхм. Нещо… такова…
Замига на бързи обороти и после бодро добави:
- Още една палачинка?
И бързо се обърна да я приготвя. А аз незнайно защо настръхнах.
- Миличка, коя мама ще идва – твоята или моята?
- Ами… Ами… И двете…
…………………………………………………………...............................................
Тагове:
хахахаха, тези пък мъже какви са недоверчиви.. двойна радост за... двойните гости :)
цитирай:))))))) Недпверчиви, нали? А то изненада след изненада, от хубава по-хубава:)))
Представи си каква менажерия ще се получи при тях;)))))))))))))))))))))))))))
цитирайПредстави си каква менажерия ще се получи при тях;)))))))))))))))))))))))))))
Как ме нахили, направо....хахаха. Страхотна!
цитираймайко мила. Аз за такова нещо и торта бих врътнала. Усмивки, Мартичко, нахили ме!
цитирайУЖАС !!!
........чудя се дали мога да се напия толкова ,че да го преживея ..
цитирай........чудя се дали мога да се напия толкова ,че да го преживея ..
;))))))))))) Всъщност ... щом има и книги ..от любимите ... и палачинки и ...
/ шшшт , тихо ...не мога изобщо да пия , ама на никого не го казвайте :) /
Урааа , Макончето тортичка ще прави :)
цитирай/ шшшт , тихо ...не мога изобщо да пия , ама на никого не го казвайте :) /
Урааа , Макончето тортичка ще прави :)
:))) Ей радвам ти се и аз на теб!:))
И мерси:))
цитирайИ мерси:))
:))))))))))))))))))))))))))))))))))) Кефиииишшшш с тортата:)))))))))))))))))))))
Ма пък поне сладко ще му е на половинката:))))))))))))))))))))))))))
Нахилена те искам:))))
цитирайМа пък поне сладко ще му е на половинката:))))))))))))))))))))))))))
Нахилена те искам:))))
:))))))))))))))))))))))))) Ако си на мястото на героя... глей ся...ще имаш занимавак - палачинки, агнешко с ориз и зеленчуци, за вечеря ще ти приготвят каквото пожелаеш... ще имаш и книги и усмихната и любяща жена... мойат мама и твойта мама даже ще бъдат забравени:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайЕй - на, виждаш ли, като похапне, като почете книжки човек, па и за торта като рабере, че ще има, и си променя настройката:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайТочно , Марти :) Много точно :)
цитирайНалииииииииииииииииииии:))))))))))))
:) ;) :P
цитирай:) ;) :P
Ама с обратен знак.
Накара ме да се почувствам истински щастлив пред дублираното нещастие на вероломно изненадания ти герой. Никога подобни бабешки сбирки не са ми донесли друго, освен координирани недоразумения и чувството, че са неразрешими.
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Чудесно разказче, поздравления! :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайНакара ме да се почувствам истински щастлив пред дублираното нещастие на вероломно изненадания ти герой. Никога подобни бабешки сбирки не са ми донесли друго, освен координирани недоразумения и чувството, че са неразрешими.
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Чудесно разказче, поздравления! :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
:))))))))))))))))) Ех, vmir, та бива ли така? Де отидЕ мъжката солидарност?:)))))))
Усмивкиии:)))
цитирайУсмивкиии:)))
15.
vmir -
Ми то, и да плача и да не плача за колегата, щом не си е осигурил тила в къщи,
14.12.2013 12:25
14.12.2013 12:25
ясно е, че ще стане каквото бабите са си наумили. :)))))))))))))(:
цитирай:))))))))))))))))))) Ще трябва да се командирова някъде:)))))) За неизвестно време:)))))))))))) Евентуално, де:)))))))
цитирайВъх, горкия! Палачинките ми прозвучаха като последно желание :)
цитирай
18.
vishnichka -
Ха ха, завалията той,
16.12.2013 13:18
16.12.2013 13:18
а на жена му ... поклон!:)))
цитирай:)))))))))))))))))))))))) Като последно... мдаа.. така звучи:)))))))))))))) Ама пък - ще има и обяд, и вечеря:))) Има и книжки, с които да се ангажира по време на гостуването на дамите, па и колата му е без драскотина... Не е чак толкоз за оплакване:))))))))))))))
Усмивкиии, Чайче:)
цитирайУсмивкиии, Чайче:)
:))))))))))))))))) Умее да смекчава удари жена му:)))))) Пък и на кой му се занимава с драми при толкова вкусни палачинки:)))))))))))))
Хубав ден с усмивки, Виши:)
цитирайХубав ден с усмивки, Виши:)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете