Постинг
31.03.2014 13:14 -
Хвани даскала, да ти е мирна къщата
- Помагай , бай Ламбе, скрий ме, молам ти се!
Тъкмо беше седнал Ламби на пейката пред портите си, по вечерня малко почивка да си стори, че цял следобед с коша сеното пренасяше. И както се радваше на залеза, тъй и изневиделица му изскочи даскала. Целият в пот плувнал, разтреперан, оцъклил големи, уплашени до немай къде очи. Ламби искаше да пита какво става, ма даскалът не му даде време дума да каже.
- После ще обяснявам, бай Ламбе, моля ти се, ти баща, ти майка, скрий ме и ме не издавай, че отидох си млад и ерген.
Какво да го прави Ламби, скри го. Захлупи го с коша. И дорде се чудеше каква ли попара е надробил даскалът, иззад завоя на улицата се чу:
- Ще ми се из дома разпореждаш, момичето ми ще магьосаш, храната ми ще ядеш, кафе ще ми приискваш, акъл ще ни даваш…
Несъмнено всичко това бе по адрес на даскала. А ядосаният женски глас, дето ги редеше тия омайно-заканителни, бе на Чинка. Същата Чинка, която навремето на малкото си пръстче въртеше де що ерген се мернеше околовръст. Че и Ламби тогава, едва десетогодишен след кака си Чинка вървеше. хубавица беше Чинка. С годините поналя снага, поповяхна й кожата, но все така жена беше, отдето и да я погледнеш.
Ламби се спусна да помогне на запъхтяната Чинка да изкачи малкото баирче до дома на Ламби, помогна й да седне, въздух й даде да си поеме, па я попита:
- Какво се е случило, како Чино, кой те толкоз разстрои?
- Даскалът, Ламбе, даскалът. Ох, пусто да остане макар, душицата ми взе - бързо бяга дяволът му с дявол. Ма ще види той, ще ми падне в ръце, та ще го питам аз как се момичето ми за смях на селото прави, мхм…
Ламби се усмихна леко. Но потупа съчувстващо кака си Чинка по гърба.
- Какво е толкоз сторил даскалът? И, сега, не може ли да се поправи някак?
- Ох, Ламбе, какво да ти кажа…
Все още задъхано говореше Чинка, но вече задъхана от вълнение. Ръка на сърцето си сложи, въздъхна тежко няколко пъти, па почна:
- Гоним го даскала, Ламбе, с Тинка. Аз от единия край на селото го погнах, тя от другия тръгна да го пресреща. И има защо. Ще ти кажа.
Пое си пак дълбоко дъх Чинка. После още веднъж и продължи:
- Знаеш, добро ми е момичето, малко може да не е бъш цвете, трески за дялане да си има, ма пък кой ли си няма. Сега, как я даскалът омая, какъв толкоз й се стори, не мога ти кажа, но Тинка послушна като мушица стана. Друг път път й дай, сега вкъщи си седи, даскала чака. Пък той все у нас се моташе. Като на курорт си беше. Легне на обед да почине, Тинка на мухите даже шътка, тишина му пази. Стане следобед, Тинка кафе му поднася. Каже ли А, Тинка вече готова цялата азбука да реди на няколко езика. Толкоз беше под кожата й влязъл. Та киснеше той у дома, нагъваше ни храната, разпореждаше се с всички ни, а моето момиче, че и аз, се надяваше, че предложение ще й предлага цял живот така вълшебната да заживеят, дечурлига да отгледат. Рокли сватбени разглежда Тинка, чеиз тъкмим, кума и кум избираме. Глупачки! Особено аз, че не прозрях по-рано…
Тук Чинка изрече няколко нецензурирани думи за даскала, примесени със закани за дране, душене, после шамарене и връзване на дърво край реката, комарите да го ядат. Ламби само мълчеше. Като се поуспокои след минута-две Чинка, пак продължи:
- Та какво става преди малко, моля ти се. Бяхме решили с Тинка до магазина да идем, сладолед да си купим, душите си да подсладим. И кой мислиш насреща ни – даскалът с Дойна, кметската цоцолана, дето на малкото пръстче на Тинка не може да стъпи. Ни хубавица, ни характер, ни па нещо забележително у нея. Освен имотите, дето баща й й прехвърли наскоро.
Опитваме се ние, с даскала да говорим, пък той, моля ти се, ни гледа извисоко, прави се, че не ни познава, да сме се махнели, че пречели сме му били. Ма че довчера у нас като бей си живееше, не се брои. Не сме му вече на пората, ни па на образованието висше. Да сме били така добри да сме се разкарали, отдет сме дошли, че пред годеницата му сме го излагали.
Сеирджии се събраха, сбутват се един друг, шушнат си, смеят се. Гледам Тинка се разплака, Дойна се смее високомерно, даскала гнусливо ни гледа. Е, че като ми причерня на мен, че като го почнах още от там аз по главата, по краката, по където сваря. А-а-а не съм се намерила на улицата аз, ни па детето ми, че да си играе така с него. Бих го, ритах го, драх го, ма се отскубна магарето му с магаре, избяга. Та сръчках Тинка да не стои като истукана и само да циври, ми да бяга да го пресреща откъм долния край на селото. А аз след него. Само да ми падне, само да ми падне… А, ето я и Тинка.
И наистина от другия край на улицата се зададе тичешката Тинка.
- Няма го, мале, няма го…
Готова бе да се разплаче Тинка, толкоз болно на душа й беше. Ламби стана да направи място на Тинка да седне.
- Ще го намерим, детето ми, ще го намерим, ще си плати – успокояваше Чинка момичето си.
Ламби се повъртя малко, почеса се по главата, па рече:
- Аз таковата,... обещах на булката, че няма да се бавя, та ще ви оставя, ще се прибирам. И се не кахърете, чини ми се, с даскала ще се разберете все някак…
Само след малко през плета, двете жени пак чуха гласа на Ламби:
- Како Чинке, да ви замоля само коша да ми подадете, че го забравих…
Тъкмо беше седнал Ламби на пейката пред портите си, по вечерня малко почивка да си стори, че цял следобед с коша сеното пренасяше. И както се радваше на залеза, тъй и изневиделица му изскочи даскала. Целият в пот плувнал, разтреперан, оцъклил големи, уплашени до немай къде очи. Ламби искаше да пита какво става, ма даскалът не му даде време дума да каже.
- После ще обяснявам, бай Ламбе, моля ти се, ти баща, ти майка, скрий ме и ме не издавай, че отидох си млад и ерген.
Какво да го прави Ламби, скри го. Захлупи го с коша. И дорде се чудеше каква ли попара е надробил даскалът, иззад завоя на улицата се чу:
- Ще ми се из дома разпореждаш, момичето ми ще магьосаш, храната ми ще ядеш, кафе ще ми приискваш, акъл ще ни даваш…
Несъмнено всичко това бе по адрес на даскала. А ядосаният женски глас, дето ги редеше тия омайно-заканителни, бе на Чинка. Същата Чинка, която навремето на малкото си пръстче въртеше де що ерген се мернеше околовръст. Че и Ламби тогава, едва десетогодишен след кака си Чинка вървеше. хубавица беше Чинка. С годините поналя снага, поповяхна й кожата, но все така жена беше, отдето и да я погледнеш.
Ламби се спусна да помогне на запъхтяната Чинка да изкачи малкото баирче до дома на Ламби, помогна й да седне, въздух й даде да си поеме, па я попита:
- Какво се е случило, како Чино, кой те толкоз разстрои?
- Даскалът, Ламбе, даскалът. Ох, пусто да остане макар, душицата ми взе - бързо бяга дяволът му с дявол. Ма ще види той, ще ми падне в ръце, та ще го питам аз как се момичето ми за смях на селото прави, мхм…
Ламби се усмихна леко. Но потупа съчувстващо кака си Чинка по гърба.
- Какво е толкоз сторил даскалът? И, сега, не може ли да се поправи някак?
- Ох, Ламбе, какво да ти кажа…
Все още задъхано говореше Чинка, но вече задъхана от вълнение. Ръка на сърцето си сложи, въздъхна тежко няколко пъти, па почна:
- Гоним го даскала, Ламбе, с Тинка. Аз от единия край на селото го погнах, тя от другия тръгна да го пресреща. И има защо. Ще ти кажа.
Пое си пак дълбоко дъх Чинка. После още веднъж и продължи:
- Знаеш, добро ми е момичето, малко може да не е бъш цвете, трески за дялане да си има, ма пък кой ли си няма. Сега, как я даскалът омая, какъв толкоз й се стори, не мога ти кажа, но Тинка послушна като мушица стана. Друг път път й дай, сега вкъщи си седи, даскала чака. Пък той все у нас се моташе. Като на курорт си беше. Легне на обед да почине, Тинка на мухите даже шътка, тишина му пази. Стане следобед, Тинка кафе му поднася. Каже ли А, Тинка вече готова цялата азбука да реди на няколко езика. Толкоз беше под кожата й влязъл. Та киснеше той у дома, нагъваше ни храната, разпореждаше се с всички ни, а моето момиче, че и аз, се надяваше, че предложение ще й предлага цял живот така вълшебната да заживеят, дечурлига да отгледат. Рокли сватбени разглежда Тинка, чеиз тъкмим, кума и кум избираме. Глупачки! Особено аз, че не прозрях по-рано…
Тук Чинка изрече няколко нецензурирани думи за даскала, примесени със закани за дране, душене, после шамарене и връзване на дърво край реката, комарите да го ядат. Ламби само мълчеше. Като се поуспокои след минута-две Чинка, пак продължи:
- Та какво става преди малко, моля ти се. Бяхме решили с Тинка до магазина да идем, сладолед да си купим, душите си да подсладим. И кой мислиш насреща ни – даскалът с Дойна, кметската цоцолана, дето на малкото пръстче на Тинка не може да стъпи. Ни хубавица, ни характер, ни па нещо забележително у нея. Освен имотите, дето баща й й прехвърли наскоро.
Опитваме се ние, с даскала да говорим, пък той, моля ти се, ни гледа извисоко, прави се, че не ни познава, да сме се махнели, че пречели сме му били. Ма че довчера у нас като бей си живееше, не се брои. Не сме му вече на пората, ни па на образованието висше. Да сме били така добри да сме се разкарали, отдет сме дошли, че пред годеницата му сме го излагали.
Сеирджии се събраха, сбутват се един друг, шушнат си, смеят се. Гледам Тинка се разплака, Дойна се смее високомерно, даскала гнусливо ни гледа. Е, че като ми причерня на мен, че като го почнах още от там аз по главата, по краката, по където сваря. А-а-а не съм се намерила на улицата аз, ни па детето ми, че да си играе така с него. Бих го, ритах го, драх го, ма се отскубна магарето му с магаре, избяга. Та сръчках Тинка да не стои като истукана и само да циври, ми да бяга да го пресреща откъм долния край на селото. А аз след него. Само да ми падне, само да ми падне… А, ето я и Тинка.
И наистина от другия край на улицата се зададе тичешката Тинка.
- Няма го, мале, няма го…
Готова бе да се разплаче Тинка, толкоз болно на душа й беше. Ламби стана да направи място на Тинка да седне.
- Ще го намерим, детето ми, ще го намерим, ще си плати – успокояваше Чинка момичето си.
Ламби се повъртя малко, почеса се по главата, па рече:
- Аз таковата,... обещах на булката, че няма да се бавя, та ще ви оставя, ще се прибирам. И се не кахърете, чини ми се, с даскала ще се разберете все някак…
Само след малко през плета, двете жени пак чуха гласа на Ламби:
- Како Чинке, да ви замоля само коша да ми подадете, че го забравих…
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Закъса го даскала с люта тъща.:)))
цитирай:))))))))))))))))) Намери си майстора даскалът:)))))))))))))))))
цитирайанонимен написа:
горкия хайван...:)
Нищо му няма:)))))))))))))
Бай Ламби предател! Къде остана мъжката солидарност:))))
Дано да не яде много бой Даскалът:)
цитирайДано да не яде много бой Даскалът:)
:))))))) Сяяя..бай Ламби просто си забрави коша... така е и с мъжката солидарност...:))))))))))))))
А даскалът...гледай сега - той е даскал, трябва да е подготвен за всякакви ситуации, включително и за това да си изсърба попарата:))) Своята си:))))))))))
Усмивкии, paciencia:))
цитирайА даскалът...гледай сега - той е даскал, трябва да е подготвен за всякакви ситуации, включително и за това да си изсърба попарата:))) Своята си:))))))))))
Усмивкии, paciencia:))
Един съвет към даскала: Никога повече да не опитва да пръдне и кихне по едно и също време. :))))
Поздрави и усмивки, Марти! ;)
цитирайПоздрави и усмивки, Марти! ;)
:)))))))))))))) Чува те даскалът, Фури, ма си прави оглушки май:)))))))))))) И все пак дано запомни съвета ти:))))))))))
Весело настроение, приятелче:))
цитирайВесело настроение, приятелче:))
всеки да си сърба попарата. После жените сме били меркантилни. Светът се обърна, Мартичко. Знаеш ли кой е най-големият резил за шопа" "При жива жена, да работи". Е този шоп ще да е, търси на хляба мекото, ама си е намерил майстора. Бой по канчето. Усмивки!
цитирай:)))))) Лелееее... това не го бях чувала - "При жива жена, да работи!":)))))))))))))))))) Думи немааам:)))))))))) Ма трябва му и на тоя шоп един бай-Ламби и кош:))))))))))))))))))))
Жените са оправни:)))))) Ще преподадат на даскала голяяяяям урок:))))))))))))))
Гушкии, Майче, за теб и мопитата сладки:))
цитирайЖените са оправни:)))))) Ще преподадат на даскала голяяяяям урок:))))))))))))))
Гушкии, Майче, за теб и мопитата сладки:))
Леле какво му се пише на даскала, като го отхлупят, направо не ми се мисли:)))
Нали знаеш приказката за двата стола?
цитирайНали знаеш приказката за двата стола?
:)))))))))))) Аз я знам аз, ама даскала, струва ми се, я е позабравил:))))))))))))))))))))
Ама ще му я припомнят де, и ще я запомни... трайно:))))))))))))))
Пролетно шеговито-априлско настроение:)))))
цитирайАма ще му я припомнят де, и ще я запомни... трайно:))))))))))))))
Пролетно шеговито-априлско настроение:)))))
идея нямам защо съм излязла като анонимен 3, ама.. баш нищо да му няма.. ох, горкия, горкия :)
цитирай:))))))))) Начи анонимна шми сЪ праиш, м?:))))))))))))))
Инак... бе блог.бг така намеква нещо... само че какво ли?:))))))))))))))))
цитирайИнак... бе блог.бг така намеква нещо... само че какво ли?:))))))))))))))))
под прикритие съм аз, тайно помпам постинги, които ми харесват и слагам минуси на тия, които не ми харесват :D
цитирайТвоя май не е бил толкова досетлив за необходимостта от утешителна награда. С право го гонят - щом им е пил от кафето, е трябвало да се отблагодари по разбираем за тях начин. Не да залага на виШото си образУвание, нахалът му с нахал такъв.
Готино, поздрави! :)
цитирайГотино, поздрави! :)
:))))) Тъй, тъй - и кафе пил, и баници и пити ял и с какви ли още благинки не се е облажвал:))))))))))))))))
Кефиш ме - ставаш за съдия:))))
цитирайКефиш ме - ставаш за съдия:))))
Да забрави всички тези благинки и най-вече Тинка, си е направо углавно престъпление, за което не трябва да се допуска капчица милост! Че къде ще му излезе края, ако всички почнат като него? Да беше барем пощипнал Чинка, темерутът му с темерут ниеден! Минава ли се покрай хубави и грижовни жени като през турски гробища? Ама ха, де! :)
цитирай- Како Чинке, да ви замоля само коша да ми подадете, че го забравих…
цитирайНали, vmir, налииииии!!!!!!!!!!! Де го дават тъй?:)))))))))))))))))))))
цитирайЕх, де се не коси - злото да те забравя:)
Весело настроение:)
цитирайВесело настроение:)
Ах, теб как съм те изтървала с коментара ти:)))))))))))))))))))
Помпаджийка такава прикрита:)))))))))))))))
цитирайПомпаджийка такава прикрита:)))))))))))))))
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете