Постинг
19.06.2015 09:39 -
Сексът и селото: Дъвката
Днес решихме да обядваме в „Тризъбата развратница”. Водеше се за една от най-реномираните лавки за хранене с маси на открито. Там приготвяха най-мазната шкембе чорба с най-много чесън в цялото село. Седнахме на слънце уж да се отървем от досадни комари и мухи, но тях не ги беше еня за жегата и мераците ни, та създаваха доста весело настроение с пошляпвания.
Явно доста възбудила се от пляскането по голите си кълки, Штафана въздъхна замечтано:
- Искам мъж!
- И аз! Двама, ако може – примлясна Салона и се оригна сладострастно.
Миризмата на чесън от оригването на Салона не бе усетено от никоя от нас, едно – защото бяхме на открито, второ – защото Мара пак беше забравила да се изкъпе. Поради втората причина всички се давехме в миризма на прокиснала яхния, щом подухнеше ветрец откъм Мара.
- За какво ти е мъж? – попитах аз Штафана. Явно пак не бях в час.
- Браво ма, Къшо! – скастри ме Салона. Понякога си мисля, че тази жена като нищо може да ме ошамари, без да ми обяснява защо. – За какво според тебе й е мъж а? Нали някой трябва да цепи дърва…
И Салона направи онова движение с ръцете и таза, което нямаше нищо общо с цепенето на дърва.
Штафана чак се задави от смях, а Мара изу чехълче и добави нов аромат към яхниевия..
- Искам мъж за брак – каза Штафана.
И бе напълно разбираемо. Штафана живееше все още с родителите си и неистово желаеше да се отърве от тях. Мечтаеше да се омъжи за някой селски тарикат и по цял ден да се тъпчат епично с пача, пръжки с лук, с чесън и сланина.
И Мара живееше с родителите си, но след първия цикъл на Мара, баща й построил къща в другия край на двора, само за нея. Дори бе насадил дървета като жива бариера и пак се налагаше да се крият и да държат прозорците си плътно затворени. Миризмата на Мара по време на цикъл беше смъртоносно оръжие.
- Ми Кантарион? Нали уж бяхте подновили отношения?
- Маро! – сопна се възмутено Штафана. – Та той ми взе залъка от устата и го глътна без да го дъвче. А беше най-хубавото парче сланина, което някога бях яла!
Штафана беше истинска свидла по отношение на храната. И й личеше де.
- Миличка, - подхванах аз меко - не мислиш ли, че понякога трябва да отстъпваш хран….
Див рев, изригнал от гърлото на Салона, прекъсна думите ми и накъса връхчетата на косата ми от ужас.
- Ненормалница! – кресна на свой ред Штафана към Салона. Какво крещиш като заклана! В гащите се изпуснах заради теб! Идиотка такава!
И най-демонстративно и с мърморене Штафана затресе телеса към тях си.
От очите на Салона течаха сълзи.
- Не плачи, миличка, ще й мине, знаеш колко е чувствителна…
Салона ме изгледа отровно и изсъска през зъби:
- Не рева за нея!
Мара пребледня, а аз пръцнах от уплах и се замислих дали не я свърших и аз като Штафана. Попипах се – суха бях. Благодаря ти, Боже! Никак не ми се искаше да ставам център на внимание – градския манталитет все още живееше в мен.
По време на моите вълнения Мара събрала сили да попита:
- А за какво…?
Салона имаше вид на разярен бик.
- На седалката на стола – почна през зъби тя – е имало дъвка. А при това слънце и мойта къса пола… Сещате се, нали?
Не, не се сещахме.
- Залепнала съм! – изръмжа ядно Салона и се разплака.
И двете с Мара я гледахме неразбиращо – и какво от това, като е залепнала. В МоЛ-а поли колкото щеш.
- Без кюлоти ли си? – запита неуверено Мара и бръкна в носа си да докара по-изпитателен поглед.
Салона затвори очи, захлипа и поклати утвърдително глава.
Как я измъкнахме – не питайте. Но цяло село още чува кралимарковските й писъци. В следващите няколко дена Тошо Пръча беше пред тезгяха, докато Салона се налагаше с компреси. А аз намерих нова тема за рубриката си.
До скоро!
Къша Брантиева
Явно доста възбудила се от пляскането по голите си кълки, Штафана въздъхна замечтано:
- Искам мъж!
- И аз! Двама, ако може – примлясна Салона и се оригна сладострастно.
Миризмата на чесън от оригването на Салона не бе усетено от никоя от нас, едно – защото бяхме на открито, второ – защото Мара пак беше забравила да се изкъпе. Поради втората причина всички се давехме в миризма на прокиснала яхния, щом подухнеше ветрец откъм Мара.
- За какво ти е мъж? – попитах аз Штафана. Явно пак не бях в час.
- Браво ма, Къшо! – скастри ме Салона. Понякога си мисля, че тази жена като нищо може да ме ошамари, без да ми обяснява защо. – За какво според тебе й е мъж а? Нали някой трябва да цепи дърва…
И Салона направи онова движение с ръцете и таза, което нямаше нищо общо с цепенето на дърва.
Штафана чак се задави от смях, а Мара изу чехълче и добави нов аромат към яхниевия..
- Искам мъж за брак – каза Штафана.
И бе напълно разбираемо. Штафана живееше все още с родителите си и неистово желаеше да се отърве от тях. Мечтаеше да се омъжи за някой селски тарикат и по цял ден да се тъпчат епично с пача, пръжки с лук, с чесън и сланина.
И Мара живееше с родителите си, но след първия цикъл на Мара, баща й построил къща в другия край на двора, само за нея. Дори бе насадил дървета като жива бариера и пак се налагаше да се крият и да държат прозорците си плътно затворени. Миризмата на Мара по време на цикъл беше смъртоносно оръжие.
- Ми Кантарион? Нали уж бяхте подновили отношения?
- Маро! – сопна се възмутено Штафана. – Та той ми взе залъка от устата и го глътна без да го дъвче. А беше най-хубавото парче сланина, което някога бях яла!
Штафана беше истинска свидла по отношение на храната. И й личеше де.
- Миличка, - подхванах аз меко - не мислиш ли, че понякога трябва да отстъпваш хран….
Див рев, изригнал от гърлото на Салона, прекъсна думите ми и накъса връхчетата на косата ми от ужас.
- Ненормалница! – кресна на свой ред Штафана към Салона. Какво крещиш като заклана! В гащите се изпуснах заради теб! Идиотка такава!
И най-демонстративно и с мърморене Штафана затресе телеса към тях си.
От очите на Салона течаха сълзи.
- Не плачи, миличка, ще й мине, знаеш колко е чувствителна…
Салона ме изгледа отровно и изсъска през зъби:
- Не рева за нея!
Мара пребледня, а аз пръцнах от уплах и се замислих дали не я свърших и аз като Штафана. Попипах се – суха бях. Благодаря ти, Боже! Никак не ми се искаше да ставам център на внимание – градския манталитет все още живееше в мен.
По време на моите вълнения Мара събрала сили да попита:
- А за какво…?
Салона имаше вид на разярен бик.
- На седалката на стола – почна през зъби тя – е имало дъвка. А при това слънце и мойта къса пола… Сещате се, нали?
Не, не се сещахме.
- Залепнала съм! – изръмжа ядно Салона и се разплака.
И двете с Мара я гледахме неразбиращо – и какво от това, като е залепнала. В МоЛ-а поли колкото щеш.
- Без кюлоти ли си? – запита неуверено Мара и бръкна в носа си да докара по-изпитателен поглед.
Салона затвори очи, захлипа и поклати утвърдително глава.
Как я измъкнахме – не питайте. Но цяло село още чува кралимарковските й писъци. В следващите няколко дена Тошо Пръча беше пред тезгяха, докато Салона се налагаше с компреси. А аз намерих нова тема за рубриката си.
До скоро!
Къша Брантиева
Сексът и селото 3: Какъв е лимитът на пр...
Сексът и селото 3: Трилема
Сексът и селото 3: "Една целувка и ...
Сексът и селото 3: Трилема
Сексът и селото 3: "Една целувка и ...
може да бъде открито в героините ти, докато не ми просветна, че разказът ти е удивително подходящ пример за някои скрити от очите подробности за това колко важно и даже секси е човек да бъде колкото е възможно по-непринуден и естествен. И като се сетя за хора, които парадират с подобна непринуденост, ми става едно идилично и родно, сякаш прероденият бай Ганьо най-накрая е бил оценен по достойнство от по-красивата половина на цялото прогресивно човечество.
Забавно е, пък и донякъде съм обръгнал на дзверове от всякакъв род.
Поздрави, Наде!
цитирайЗабавно е, пък и донякъде съм обръгнал на дзверове от всякакъв род.
Поздрави, Наде!
Героините ми са прелест! До една! :)))
Да, нямат нищо общо с представите за секси жена, нямат манията да бъдат харесани на всяка цена:) И да - естествени са :) Самородни :) Като злато :))))))
Много, много усмивки, vmir :)
цитирайДа, нямат нищо общо с представите за секси жена, нямат манията да бъдат харесани на всяка цена:) И да - естествени са :) Самородни :) Като злато :))))))
Много, много усмивки, vmir :)
Ама, сериозно?...
цитирайДаже си представям ясно как онези, които държат да бъдат оценени на всяка цена, ще набръчкат нослета. Да не би някой да си помисли, че техния естествен чар и финес имат нещо общо с твоите героини. Подозирам, че и твоите героини не са далеч от такова отношение.
Светът е пълен с изненади :))))))
цитирайСветът е пълен с изненади :))))))
Мхм, сериозно се забавлявам :)
цитирай:))))))))))))))))))))) Мдаааа.. пълен е светът с изненади :))) И както ми се струва - изненадващи са героините ми:) И ся, между нас да си остане, но имат общо с онези с набърчените нослета :)))
Но пък е простимо - Къша, Мара, Салона и Штафана са просто градски момичета, които неистово се стремят да станат селянки, да се слеят със селенията. :)
И кой знае - докато им се смеем или искрено се възмущаваме от тях, може да научим нещо... евентуално... :)
цитирайНо пък е простимо - Къша, Мара, Салона и Штафана са просто градски момичета, които неистово се стремят да станат селянки, да се слеят със селенията. :)
И кой знае - докато им се смеем или искрено се възмущаваме от тях, може да научим нещо... евентуално... :)
Гъньо щял да наминава тъдяваш с краставото си магаре тия дни. Мисля, че само той може да оцени по достойнство грациите. Пък може някоя магарето да хареса!
цитирай:))))))))))))))))))))))))))))))))))) Сетил си се значи :))))))))))
Може, drakulla, може да мине Гъньо през селото и може с мома от тези четири да си тръгне.. кой знае... Те днешните жени са едни....:)))))
цитирайМоже, drakulla, може да мине Гъньо през селото и може с мома от тези четири да си тръгне.. кой знае... Те днешните жени са едни....:)))))
Гъньо каза: "Ни знъм бе, можи пък унъс гювендия дъ мъ ъреса. Мъ малку мъй страх ут другити грузутии укул ней, дън'земат ми нъпръят нещу?"
цитирай:))))))))))))))Ха! Не ти вярвам, drakulla! Не ти!
Гъньо може да е всичко, ма е мъж на място и се не плаши от любов и жени!
Сигурен ли си, че не ти е намигнал съзаклятнически, м?
:))))))))))))))))))))
цитирайГъньо може да е всичко, ма е мъж на място и се не плаши от любов и жени!
Сигурен ли си, че не ти е намигнал съзаклятнически, м?
:))))))))))))))))))))
намигане, само изгрухтя и изломоти следното: " Н'мъй страх ут някви си жиноря уа, ъмъ щи земат дъ мъ привърнат у сиксуален роб, ко щи прая тугаа?" :)
цитирай:)))))))))))))))) Е, па как какво - ще повика приятел на помощ :)))))))))))
Мъжка солидарност, тва-онова... сещаш се :)))
Нали и ти мъж си, ако и да си drakulla, ако те повика на помощ, няма ли да се притечеш, м?:)))))
цитирайМъжка солидарност, тва-онова... сещаш се :)))
Нали и ти мъж си, ако и да си drakulla, ако те повика на помощ, няма ли да се притечеш, м?:)))))
добре, ама ние вампирите не обичаме миризмата на чесън...
цитирайМи, хубаво, ай остави Гъньо сам тогава, пък ти преглъщай изгладняло отстрани ;))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайне стои. Ще взема да посетя някоя нощ авторката :)))
цитирай:))))))))))))))) Бравос, бре, и после кой ще пише за Секса и селото, м? :)))))))))))))
цитирайда я ям, да я ям, колко да я ям - след 1-2 часа пак ще пише :)
цитирай:))))) Да му мисли тогава martito :))))))))))))))))))))))))))
цитирайНаистина не очаквах дъвка, залепнала на мястото на кюлотите:))).
Какъв аромат пък ме залива на шкембе с много чесън, пача, яхния, а и от чехълчето ...
Съвременни героини, които ще продължават да ни изненадват с историите и мераците си. Не греша, нали:)))?
Голямо ГУШ, Марти/Наде!
цитирайКакъв аромат пък ме залива на шкембе с много чесън, пача, яхния, а и от чехълчето ...
Съвременни героини, които ще продължават да ни изненадват с историите и мераците си. Не греша, нали:)))?
Голямо ГУШ, Марти/Наде!
:)))) Честно казано и аз не очаквах въображението ми с целия си кикот да ме спре до дъвката... До къде ли още ще ме заведе.. до какви ли аромати... :)))))))))))))))
Хубава вечер, Кате :)
Прегръдка голяма :)
цитирайХубава вечер, Кате :)
Прегръдка голяма :)
Само ми е жал за Тошо Пръча, моля ти се, активизирай го малко. Сега е моментът. Усмивки!
цитирай:))))) Обещавам, Майче, ще го активизирам :) Само малко време още :)
Усмивкии и от мен и от четирите момичета :)
цитирайУсмивкии и от мен и от четирите момичета :)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете