Постинг
11.10.2016 15:50 -
Сексът и селото 3: Сън или сватба?
- Уффффффф,…… не ща да правя сватба!...
- И що? – чудеше ми се до немай къде Ракетата.
В чудо се е видял с мен досега, че и още иска да гледа. Оптимист! Зор да сме се женели. Пък аз,… аз… Ох!... Нужно ли е изобщо да се обсъждам?
Няма ли да стигне това, че когато правиха сватба съседите, аз зяпах иззад стъклата на прозорците и само мисълта, че такова нещо може да се случи и на мен, ме караше да искам да се навра под леглото. Не ми е ей тъй като на другите селянки, не ми е подскачащо, като чуя за сватба. Те още от малки вече знаят и с каква рокля ще са, какви ще са поканите, кого ще канят, че и за кого ще се женят. Пък аз…. На мен ми дай тае-бо и йога… ритници и удари… Ох!...
А Ракетата ме гледа едно… Не, не е оня поглед „Де съм гледал досега”, по-лошият вариант е – „какъв ти е проблемът?”… Да му се не види макар!...
- Ми щото… - мъча се да обяснявам. – Ми щото какво ще ги прав толкоз комплекти тенджери и чаши… Нали само това има в МоЛ-а, и все такова купуват за сватби… Какво ще ги правим, а?
- Ами… - приближи се той до мен и ме гушна – аз мисля, че ще ни дойдат добре. Така като загориш ориза, нямам да търкаш тенджерата до захлас, а направо я хвърляш.
Сега разбрах защо ме гушна.
- А и … знам си кашкавалените ти ръчички – зор носиш три здрави яйца, а и за чашите вече те видяхме…
- Много смешно – нацупих се аз, ама го гушнах.
И мрънкам любовно:
- А не искаш ли просто да си заживеем заедно, без сватба?
- Не. – казва той и ме цунка по челото. – Искам сватба, искам кум, цялата дандания по вземането на кума и невестата, искам да натискам вратата ти, искам гощавка, много песни, много танци и искам и ти да имаш това…
- Да бе! И да ме одумват роднините ти за стайлингът ми. И да ми обясняват как не съм можел да съчетавам светещи джапанки с вълнено елече и дантелен клин…
- Ама… - опита се да ме прекъсне Ракетата.
- Айде моля ти се, те ще ми дават тон на червилото!
- Ама разбира се, че няма. И какво ти пука. На мен не ми. Ти си моите роднини. С теб искам да живея, теб обичам.
Ох!... Понякога е толкова сладък.
- Оф, добре. Ама обещай , че няма да ме оставяш сама с майка ти и баба ти.
- ?!?!
- Не ща да ме тъпчат с неща, които не мога да ям, защото не ми понасят. Инак ще си взема храна от вкъщи, да знаеш.
- Няма, няма да те оставям сама. С теб и до теб съм!...
- И? – запита нетърпеливо Штафана.
- И, и – не знам. Сега не мога да кажа това сън ли беше, или истина…
- А Ракетата какво казва? – попита Мара.
- Не смея да го питам?
- Е, що? – учуди се Штафана.
- Що – щото я е страх, що… - изстреля Салона.
И е права. Сега… страшно си е. Ами ако е било сън и се изложа. Ами пък ако не е било сън? Тогава пък какво ще правя? Отде ще намеря толкоз сладко от смокини и ракия да черпя гостите?...
„Не го мисли, баба Мери ще намери ракия.”
Sms от Ракетата!
За Бога! Той пък от къде чу какво си мисля?....
- И що? – чудеше ми се до немай къде Ракетата.
В чудо се е видял с мен досега, че и още иска да гледа. Оптимист! Зор да сме се женели. Пък аз,… аз… Ох!... Нужно ли е изобщо да се обсъждам?
Няма ли да стигне това, че когато правиха сватба съседите, аз зяпах иззад стъклата на прозорците и само мисълта, че такова нещо може да се случи и на мен, ме караше да искам да се навра под леглото. Не ми е ей тъй като на другите селянки, не ми е подскачащо, като чуя за сватба. Те още от малки вече знаят и с каква рокля ще са, какви ще са поканите, кого ще канят, че и за кого ще се женят. Пък аз…. На мен ми дай тае-бо и йога… ритници и удари… Ох!...
А Ракетата ме гледа едно… Не, не е оня поглед „Де съм гледал досега”, по-лошият вариант е – „какъв ти е проблемът?”… Да му се не види макар!...
- Ми щото… - мъча се да обяснявам. – Ми щото какво ще ги прав толкоз комплекти тенджери и чаши… Нали само това има в МоЛ-а, и все такова купуват за сватби… Какво ще ги правим, а?
- Ами… - приближи се той до мен и ме гушна – аз мисля, че ще ни дойдат добре. Така като загориш ориза, нямам да търкаш тенджерата до захлас, а направо я хвърляш.
Сега разбрах защо ме гушна.
- А и … знам си кашкавалените ти ръчички – зор носиш три здрави яйца, а и за чашите вече те видяхме…
- Много смешно – нацупих се аз, ама го гушнах.
И мрънкам любовно:
- А не искаш ли просто да си заживеем заедно, без сватба?
- Не. – казва той и ме цунка по челото. – Искам сватба, искам кум, цялата дандания по вземането на кума и невестата, искам да натискам вратата ти, искам гощавка, много песни, много танци и искам и ти да имаш това…
- Да бе! И да ме одумват роднините ти за стайлингът ми. И да ми обясняват как не съм можел да съчетавам светещи джапанки с вълнено елече и дантелен клин…
- Ама… - опита се да ме прекъсне Ракетата.
- Айде моля ти се, те ще ми дават тон на червилото!
- Ама разбира се, че няма. И какво ти пука. На мен не ми. Ти си моите роднини. С теб искам да живея, теб обичам.
Ох!... Понякога е толкова сладък.
- Оф, добре. Ама обещай , че няма да ме оставяш сама с майка ти и баба ти.
- ?!?!
- Не ща да ме тъпчат с неща, които не мога да ям, защото не ми понасят. Инак ще си взема храна от вкъщи, да знаеш.
- Няма, няма да те оставям сама. С теб и до теб съм!...
- И? – запита нетърпеливо Штафана.
- И, и – не знам. Сега не мога да кажа това сън ли беше, или истина…
- А Ракетата какво казва? – попита Мара.
- Не смея да го питам?
- Е, що? – учуди се Штафана.
- Що – щото я е страх, що… - изстреля Салона.
И е права. Сега… страшно си е. Ами ако е било сън и се изложа. Ами пък ако не е било сън? Тогава пък какво ще правя? Отде ще намеря толкоз сладко от смокини и ракия да черпя гостите?...
„Не го мисли, баба Мери ще намери ракия.”
Sms от Ракетата!
За Бога! Той пък от къде чу какво си мисля?....
Следващ постинг
Предишен постинг
Мислех,че за ракията ще се погрижи Ракиетата,но уви... И все ми се ще да запитам- сватба има,село има а секса го няма- какво става в таз държава?? :))
цитирай:))))))))))))) Баба Мери има нюх за ракия, и то ракия най-първо качество :))
И по запитването - обърни се към кмета в село - той се води най-начетен в село, че кмет нали е ;) :) :)
цитирайИ по запитването - обърни се към кмета в село - той се води най-начетен в село, че кмет нали е ;) :) :)
martito написа:
:))))))))))))) Баба Мери има нюх за ракия, и то ракия най-първо качество :))
И по запитването - обърни се към кмета в село - той се води най-начетен в село, че кмет нали е ;) :) :)
И по запитването - обърни се към кмета в село - той се води най-начетен в село, че кмет нали е ;) :) :)
Кметът често ли наднича под постелята на добрата Ракиета,или само се прави на ударен? :))
Ти сериозно ли ?!?!
:) :)
цитирай:) :)
Мисля си - значи и с кашкавалени ръчички да си, пак ще се намери някой да те иска! Наистина за любовта няма прегради! :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете