Постинг
20.04.2009 13:41 -
Отказвам! Категорично!
Не, не и не!!! Отказвам! Категорично!
Не че съм суеверна, ама вече се напатих... Достатъчно! И ми стига! И не искам - разберете ме! Само като си помисля какво ще излезе от мен, направо не ми се живее...
Почна се още с първото дете. Бях бременна в... не помня кой месец, но една нощ ставам и отивам до тоалетната. Мъжът ми си спеше като къпан и с нищо не подсказваше, че ще се събуди веднага след мен и ще се нареди на опашка за тоалетната. Пък аз като отварям вратата и го виждам пред себе си, така изкрещях и той след мен, че направо се напишках, а съседът отгоре дойде да звъни на вратата, да проверява дали всичко е наред. И аз, както си бях напишкана, трябваше да го уверявам половин час, че мъжът ми не ми е посягал, само ме е уплашил... Както и да е.
Обаче дъщерята като се роди, се оказа, че не е взела нищо, ама нищо от мен. Копие на баща си - и физиономия, и характер. За физиономията - както и да е - преживях го. Пък и като се замислиш - така е по-добре - нека си прилича на него, че да не се пресети някой ден и да ме пита сигурна ли съм, аджеба, че детето е негово. Обаче! Обаче с това първите й думи да бъдат "засада си беше, бе идиот, къде блееш?" и да заспива само ако й бъде изпят химна на Левски, още не мога да се примиря... За нея няма кукли, няма плюшени играчки, няма мамина отмяна, няма женски приказки. Дай й само футболни топки и по цял ден да рита с баща си. А почнат ли разни първенства, направо ми иде да се разрева - тя на единия телевизор гледа един мач, баща й на другия - друг, и като свършат футболните срещи, се събират да обсъждат разните положения...
Забременях втори път. И си викам - е, тва вече ще прилича на мен. Малко се поразочаровах, когато ми казаха, че ще е момче - все пак заформилият се вече футболен тандем ми стигаше. Но аз съм силна жена - не се предадох, ми почнах да кроя планове как от сина си ще направя един истински мъж - ще го науча да пазарува, да чисти, да си глади дрехите, да помага в кухнята, да простира пране...
И ей така, както си се бях размечтала един ден, така и съм задрямала на стола пред телевизора. Не си спомням какво съм сънувала, ама по едно време усетих, че нещо стола ми се мърда. Леле, в просъница още си викам, заметресение, Божке! Цялата настръхнала от ужас отварям очи, готова да се скрия под масата и гледам насреща свекървата - ухилила ми се като майска роза. Кога е дошла, грам не съм я усетила. А тя, милата, рекла да ме помести барабар със стола, че й било почнало сериалчето, пък аз с големия си корем съм й пречела. И дотам с приликата с мен...
Беше кошмар! Все едно кърмех свекърва си... Първите думи - "туй щой тъй?" А откак проходи - мира не ми дава, само след мен върви, цъка с език и дава акъл... И съберат ли се със свекървата, едва ги изтрайвам - само кусури ми намират...
И ето ме вече за трети път ще раждам. И не искам! Разберете ме! Исках поне третото дете да прилича на мен. Даже вече девет месеца правех опити сама да се плаша пред огледалото - не можах... И вчера си викам - тежи ми, не тежи ми ще изляза да се поразходя малко пред блока. И тъкмо излизам от входа и нещо тежко и космато падна на главата ми. Писнах аз като на пожар, та събрах, де що живо имаше и от трите входа. Хората ми се смеят, аз рева. Точно, когато съм подавала глава от входа, мизерният котарак на баба ти Пенка от първия етаж се решил да скача...
Не искам! Не, не и не!
Разберете ме, хора! Не искам детето ми да се роди с козина, с мустаци и да се вре из контейнерите...
Това вече няма да го преживея, повярвайте ми!...
Не че съм суеверна, ама вече се напатих... Достатъчно! И ми стига! И не искам - разберете ме! Само като си помисля какво ще излезе от мен, направо не ми се живее...
Почна се още с първото дете. Бях бременна в... не помня кой месец, но една нощ ставам и отивам до тоалетната. Мъжът ми си спеше като къпан и с нищо не подсказваше, че ще се събуди веднага след мен и ще се нареди на опашка за тоалетната. Пък аз като отварям вратата и го виждам пред себе си, така изкрещях и той след мен, че направо се напишках, а съседът отгоре дойде да звъни на вратата, да проверява дали всичко е наред. И аз, както си бях напишкана, трябваше да го уверявам половин час, че мъжът ми не ми е посягал, само ме е уплашил... Както и да е.
Обаче дъщерята като се роди, се оказа, че не е взела нищо, ама нищо от мен. Копие на баща си - и физиономия, и характер. За физиономията - както и да е - преживях го. Пък и като се замислиш - така е по-добре - нека си прилича на него, че да не се пресети някой ден и да ме пита сигурна ли съм, аджеба, че детето е негово. Обаче! Обаче с това първите й думи да бъдат "засада си беше, бе идиот, къде блееш?" и да заспива само ако й бъде изпят химна на Левски, още не мога да се примиря... За нея няма кукли, няма плюшени играчки, няма мамина отмяна, няма женски приказки. Дай й само футболни топки и по цял ден да рита с баща си. А почнат ли разни първенства, направо ми иде да се разрева - тя на единия телевизор гледа един мач, баща й на другия - друг, и като свършат футболните срещи, се събират да обсъждат разните положения...
Забременях втори път. И си викам - е, тва вече ще прилича на мен. Малко се поразочаровах, когато ми казаха, че ще е момче - все пак заформилият се вече футболен тандем ми стигаше. Но аз съм силна жена - не се предадох, ми почнах да кроя планове как от сина си ще направя един истински мъж - ще го науча да пазарува, да чисти, да си глади дрехите, да помага в кухнята, да простира пране...
И ей така, както си се бях размечтала един ден, така и съм задрямала на стола пред телевизора. Не си спомням какво съм сънувала, ама по едно време усетих, че нещо стола ми се мърда. Леле, в просъница още си викам, заметресение, Божке! Цялата настръхнала от ужас отварям очи, готова да се скрия под масата и гледам насреща свекървата - ухилила ми се като майска роза. Кога е дошла, грам не съм я усетила. А тя, милата, рекла да ме помести барабар със стола, че й било почнало сериалчето, пък аз с големия си корем съм й пречела. И дотам с приликата с мен...
Беше кошмар! Все едно кърмех свекърва си... Първите думи - "туй щой тъй?" А откак проходи - мира не ми дава, само след мен върви, цъка с език и дава акъл... И съберат ли се със свекървата, едва ги изтрайвам - само кусури ми намират...
И ето ме вече за трети път ще раждам. И не искам! Разберете ме! Исках поне третото дете да прилича на мен. Даже вече девет месеца правех опити сама да се плаша пред огледалото - не можах... И вчера си викам - тежи ми, не тежи ми ще изляза да се поразходя малко пред блока. И тъкмо излизам от входа и нещо тежко и космато падна на главата ми. Писнах аз като на пожар, та събрах, де що живо имаше и от трите входа. Хората ми се смеят, аз рева. Точно, когато съм подавала глава от входа, мизерният котарак на баба ти Пенка от първия етаж се решил да скача...
Не искам! Не, не и не!
Разберете ме, хора! Не искам детето ми да се роди с козина, с мустаци и да се вре из контейнерите...
Това вече няма да го преживея, повярвайте ми!...
Няма!Твоята героиня е толкова находчива,ще се справи и с това!
цитирайХа дано се окажеш права:))))
Щото ако разчита на мен... ;))))))
Поздрави и много усмивки:)
цитирайЩото ако разчита на мен... ;))))))
Поздрави и много усмивки:)
В началото помислих, че ти самата ще раждаш трето дете, пък не го искаш (ей, да не съм познала?)...
цитирай:))))
Не не си:))))
Само героинята ми ще ражда:))))
Много усмивкиии:)
цитирайНе не си:))))
Само героинята ми ще ражда:))))
Много усмивкиии:)
Лудичка си си ти. Браво за пореден път. Горката женица не и е лесно, много е силен явно гена на другата рода. Трябва да го сменя мъжа, няма как. Ма то време не остана, като я гледам последния влак е хванала с третото. Ма то както върви, поне само ще хване гората;-) Поздрави!
цитирай:))))))))))))
Не просто гората ще хване третото, ми контейнера направо;))))))
Но пък поне гладно няма да остане;)))))))
И не, не й лесно, милата... :)))))
Много усмивкиии:)
цитирайНе просто гората ще хване третото, ми контейнера направо;))))))
Но пък поне гладно няма да остане;)))))))
И не, не й лесно, милата... :)))))
Много усмивкиии:)
"......как от сина си ще направя един истински мъж - ще го науча да пазарува, да чисти, да си глади дрехите, да помага в кухнята, да простира пране..."
Къде на шега , къде наистина ----------- има истина в тия думи . Няма лошо в това да се помага на половинката .
Поздравления за разказчето:)
Да си караш БМВ-то , и да "мериш" хората с пачките по главите , това не те прави мъж.
цитирайТе тука те стана сериозноооо.... Ами само си помисли: човек е 60-90 кила... айде сега си представи една 80 килограмова котка вкъщи, пък нека някой й намери кусур, ако му стиска! Само трябва да я научи да заспива в часовете, когато има най-често мачове, пък да видиш дали някой изобщо ще си помисли вкъщи да пуска телевизор! :):):)
цитирайНали? :))))
Поне малко да знае да помага:)))) А не да ходи като свекърва след жена си;)))
И с втория ти коментар съм съгласна:)
Много усмивки!:)
цитирайПоне малко да знае да помага:)))) А не да ходи като свекърва след жена си;)))
И с втория ти коментар съм съгласна:)
Много усмивки!:)
Повече от сериозно е бих казала - особено с изхранването й, с мъркането и гоненето на мишки:)))))))))
Даже като се замисля - ситуацията би била направо бедствена:))))))))))))
Усмивки, принце:)
цитирайДаже като се замисля - ситуацията би била направо бедствена:))))))))))))
Усмивки, принце:)
тоя път ме уби:)
цитирай
13.
анонимен -
еееее
21.04.2009 09:35
21.04.2009 09:35
защо така против котките?!?!?!
:)
цитирай:)
А питаш ли я героинята ми?;)))))))))
Усмивкииииии:)
цитирайУсмивкииииии:)
Бе и аз тва се чудя, ама...:))))
Те тва е положението:))))
Усмивкиии:)
цитирайТе тва е положението:))))
Усмивкиии:)
Хехехе.... какви мишки, какви плъхове, кварталните кучета просто ще изчезнат :):):) Но определено живеещите в дома на котката ще са тези, които ще минават под дивана, зад секцията и ще стоят под фотьойлите..:):):) И добре, че баба ти Пена гледа котка, а няма терариум вкъщи...:):):)
цитирай:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Лелееее, добре, че не е терариум наистина:))))))
Пък мен ако питаш - добре,че хлебарка не я е нападнала:)))))))))
/Поне мен ме плаши тази мисъл повече от котарака:)))))/
Много усмивки, принце :)
цитирайЛелееее, добре, че не е терариум наистина:))))))
Пък мен ако питаш - добре,че хлебарка не я е нападнала:)))))))))
/Поне мен ме плаши тази мисъл повече от котарака:)))))/
Много усмивки, принце :)
Хахаха, интересна менажерия ще са си у тях - копие на футболен фен, на свекървата и на котка...те тия три животни, барабар с единия оригинал в една къща...Как ще виреят, не знам! Трудна работа...
Хихихихи, поздрави!
цитирайХихихихи, поздрави!
Стресираща комбинация направо:))))))))
Може би пък четвъртото...ако даде Господ...:))))
Много усмивкииииии :)
цитирайМоже би пък четвъртото...ако даде Господ...:))))
Много усмивкииииии :)
хаха, горката жена! Само дано не продължава с опитите,че.. кой знае какво ще я стресне другият път милата :) Поздрав!
цитирай:)))))))))))))))))))
Имаш право:))))
Ама като й се иска на жената поне едно да прилича на нея...;))))))))))
Усмивкиииии:)
цитирайИмаш право:))))
Ама като й се иска на жената поне едно да прилича на нея...;))))))))))
Усмивкиииии:)
22.
анонимен -
ще припадна!
21.04.2009 15:44
21.04.2009 15:44
Чести рожден ден!
Не се ядосвай де! КАто чета- мисля си, че е подобре децата да са тека добре възпитани, отколкото да се "пепеляшки".
Само така -мъжки момичета, познавам токова момиче-жена, която чака да се прибере мъжът и за да каже какво да сготви, а в същност- Почва мача- ще направя набързо салатка" и двамата засядат. Деца, гости- да се оправят, ако им е неудобно- да си тръгват, ако им се спи- да спят.
И кой е по-добре- тя или ти?
цитирайНе се ядосвай де! КАто чета- мисля си, че е подобре децата да са тека добре възпитани, отколкото да се "пепеляшки".
Само така -мъжки момичета, познавам токова момиче-жена, която чака да се прибере мъжът и за да каже какво да сготви, а в същност- Почва мача- ще направя набързо салатка" и двамата засядат. Деца, гости- да се оправят, ако им е неудобно- да си тръгват, ако им се спи- да спят.
И кой е по-добре- тя или ти?
Мерсиииииииииии:)
Целувки и прегръдкииииииииии:)
За всичко си повече от права!:)
И аз съм за жените, които могат да бъдат жени и мъже, когато се налага:)))
Никога не е излишно да знаеш как се борави с... клещи например:))))))))))))
Прегръдкииии пак, много:))
И усмивкиии:)
цитирайЦелувки и прегръдкииииииииии:)
За всичко си повече от права!:)
И аз съм за жените, които могат да бъдат жени и мъже, когато се налага:)))
Никога не е излишно да знаеш как се борави с... клещи например:))))))))))))
Прегръдкииии пак, много:))
И усмивкиии:)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете