Постинг
17.06.2012 19:36 -
Мерак на кУУло
- Да обобщим. Значи ти си била на разходка. С твоя приятелка?
- Да.
- И някъде по път сте го видели този.
- Да.
- И на теб ти се е сторило, че е твой познат и си му казала „Здрасти”?
- Да! Припознах се. Помислих, че е мой стар познат още от детските ми години. И нали, сега, не бива да го подмина и казах „Здрасти”. И в момента, в който той ми отговори малко начудено и с един блеснал поглед, схванах, че съм направила грешка, ама се разминахме и къде ти сега да търча да се извинявам. Пък и какво толкова – не ми е за пръв път, най-много да си помисли, че съм лудичка и толкоз…
- Съгласна съм. Обаче?
- Аз веднага забравих за припознаването си и си продължихме разходката и разговора. И по едно време, чувам аз, че някой върви след нас. И кой мислиш ни е настигнал – господинът с кУУлото, разбира се. Кара бавничко с нашия ход, изравнява се с мен и ме запитва с меден гласец: „Припомни ми откъде се познаваме, че не мога да се сетя”. Те ти булка Спасовден! Ха честито да ми е! Ма не за тъпия въпрос, ми за онзи ми ти грейнал поглед и ухилена до уши физиономия, изчервена също до уши от вълнение и едва сдържано желание да ме метне на кУУлото и да забегнем нейде из храсталаците и комарите и да си разказваме и припомняме отде аджеба се познаваме. Аааууу кошмар! Аз обаче скала и лед. Казах, че изобщо не се познаваме, че съм се припознала, да не го мисли, грешката е моя. Това трябваше да значи, че случаят е приключил. И наистина – той се врътна барабар с кУУлото си и се не видя. Или поне не се видя за пет минути, колкото да заобиколи и да ни излезе в лице. И идея си нямаш каква беше радостта, изписана на лицето му – сякаш насреща му не вървя аз, ми любимият му сладолед на клечка. Аз попримигнах два-три пъти невярващо, ма си рекох – айде бе, не е зарад мен, може пък така да си гледа,… пътят му може да е оттук… де да го знам сега,... може да е случайно…
Случайно ли – таратанци! Че като се започна едно „ случайно срещане” ум да ти зайде. То не бе преминаване покрай мен, то не бе пъчене на кУУлото, то не бе каране без ръце, то не бе спиране на две крачки пред нас и оправяне на крачол, спица или квото и да е там с демонстрация на бицепси и празноглавие. Ако не караше, то тикаше кУУлото си с такава царственост, сякаш целия свят е негов. Седнем ли на пейка – той е на съседната или на отсрещната. Гледащ ме все така налудничаво и изгладняло, сякаш месеци наред е бил само на хляб и вода. Станем ли да се разходим, той ни даде пет минутки преднина, колкото да му се скрием от погледа, мята се на кУУлото и газ, газ, дорде ни стигне и почне да описва окръжности около нас, да се хили налудничаво и да ме изяжда с поглед.
- Ама си и ти! Не разбираш! Той, човекът, просто бодигард го е давал, де да знае сега, мчи ако някой друг те загледа, м?
- Не се, смей, не се смей, че ще му кажа, че го харесваш, та да видиш ти тогава един бодигард. А да кажеш да съм го окуражавала нещо, да съм му се усмихвала – не! Аз даже избягвах да гледам в негова посока, та ха дано му се охладят мераците и вземе, че се разкара барабар с кУУлото си и малоумните си напъни да ме накара да изплезя език по него. По едно време не го изтърпях и се иззъбих насреща му, та се не видя вече да дефилира. Поне за тогава. Иначе след това ден не е минал, без да ми се е мярнал пред погледа с кУУлото и да ме гледа все тай любовната...
- Тъй, тъй… каквото човек сам си направи, никой друг не може му го стори…
- Да бе... Ама че въртоглав перко нацелих. Рекъл си е, явно, убавецът мамин, че като съм му казала „Здрасти” в любов съм му се обяснила. Ама да се изям и аз с вся здравейкане и парцали…
- И сега?
- И сега, сега - нищо. Чудя се само как ще обяснявам радлера на мъжа ми, като се върне от командировка…
- Да.
- И някъде по път сте го видели този.
- Да.
- И на теб ти се е сторило, че е твой познат и си му казала „Здрасти”?
- Да! Припознах се. Помислих, че е мой стар познат още от детските ми години. И нали, сега, не бива да го подмина и казах „Здрасти”. И в момента, в който той ми отговори малко начудено и с един блеснал поглед, схванах, че съм направила грешка, ама се разминахме и къде ти сега да търча да се извинявам. Пък и какво толкова – не ми е за пръв път, най-много да си помисли, че съм лудичка и толкоз…
- Съгласна съм. Обаче?
- Аз веднага забравих за припознаването си и си продължихме разходката и разговора. И по едно време, чувам аз, че някой върви след нас. И кой мислиш ни е настигнал – господинът с кУУлото, разбира се. Кара бавничко с нашия ход, изравнява се с мен и ме запитва с меден гласец: „Припомни ми откъде се познаваме, че не мога да се сетя”. Те ти булка Спасовден! Ха честито да ми е! Ма не за тъпия въпрос, ми за онзи ми ти грейнал поглед и ухилена до уши физиономия, изчервена също до уши от вълнение и едва сдържано желание да ме метне на кУУлото и да забегнем нейде из храсталаците и комарите и да си разказваме и припомняме отде аджеба се познаваме. Аааууу кошмар! Аз обаче скала и лед. Казах, че изобщо не се познаваме, че съм се припознала, да не го мисли, грешката е моя. Това трябваше да значи, че случаят е приключил. И наистина – той се врътна барабар с кУУлото си и се не видя. Или поне не се видя за пет минути, колкото да заобиколи и да ни излезе в лице. И идея си нямаш каква беше радостта, изписана на лицето му – сякаш насреща му не вървя аз, ми любимият му сладолед на клечка. Аз попримигнах два-три пъти невярващо, ма си рекох – айде бе, не е зарад мен, може пък така да си гледа,… пътят му може да е оттук… де да го знам сега,... може да е случайно…
Случайно ли – таратанци! Че като се започна едно „ случайно срещане” ум да ти зайде. То не бе преминаване покрай мен, то не бе пъчене на кУУлото, то не бе каране без ръце, то не бе спиране на две крачки пред нас и оправяне на крачол, спица или квото и да е там с демонстрация на бицепси и празноглавие. Ако не караше, то тикаше кУУлото си с такава царственост, сякаш целия свят е негов. Седнем ли на пейка – той е на съседната или на отсрещната. Гледащ ме все така налудничаво и изгладняло, сякаш месеци наред е бил само на хляб и вода. Станем ли да се разходим, той ни даде пет минутки преднина, колкото да му се скрием от погледа, мята се на кУУлото и газ, газ, дорде ни стигне и почне да описва окръжности около нас, да се хили налудничаво и да ме изяжда с поглед.
- Ама си и ти! Не разбираш! Той, човекът, просто бодигард го е давал, де да знае сега, мчи ако някой друг те загледа, м?
- Не се, смей, не се смей, че ще му кажа, че го харесваш, та да видиш ти тогава един бодигард. А да кажеш да съм го окуражавала нещо, да съм му се усмихвала – не! Аз даже избягвах да гледам в негова посока, та ха дано му се охладят мераците и вземе, че се разкара барабар с кУУлото си и малоумните си напъни да ме накара да изплезя език по него. По едно време не го изтърпях и се иззъбих насреща му, та се не видя вече да дефилира. Поне за тогава. Иначе след това ден не е минал, без да ми се е мярнал пред погледа с кУУлото и да ме гледа все тай любовната...
- Тъй, тъй… каквото човек сам си направи, никой друг не може му го стори…
- Да бе... Ама че въртоглав перко нацелих. Рекъл си е, явно, убавецът мамин, че като съм му казала „Здрасти” в любов съм му се обяснила. Ама да се изям и аз с вся здравейкане и парцали…
- И сега?
- И сега, сега - нищо. Чудя се само как ще обяснявам радлера на мъжа ми, като се върне от командировка…
Тагове:
И сяяя ...к"во ше обяснявш ..мм.... да те видя аз .. кат се върне мъжът на героинята от командировка .....
цитирай:)))))))))))))))))) Ми д я видя и аз де:)))))))))))))))) Че доколкото знам мъжът й обича радлер да пие, ма тоя радлер... не знам... акъл ми го не побира как може героинята ми да е такъв безподобен магнит за убавци мамини:))))))))))))))))
цитирай:))))))))))))) на челото и го пише- магнит за убавци мамини :))безподобен магнит :))))
и мъжът и радлер обичал да пие - ма тоя радлер ..и моя акъл не го побира ..като как шса обяснява ...
цитирайи мъжът и радлер обичал да пие - ма тоя радлер ..и моя акъл не го побира ..като как шса обяснява ...
:))))))))))))))))) Вижда се надписа на челото й, нали?:)))))))))))))))))))
Аз имам подозрения, че героинята нищо няма да обяснява, няма да й се наложи, щото ще го отреже тоя радлер като краставичка:)))))))))))))))))))))))
цитирайАз имам подозрения, че героинята нищо няма да обяснява, няма да й се наложи, щото ще го отреже тоя радлер като краставичка:)))))))))))))))))))))))
После и да се обясняваш, че не било така - файда никаква!
цитирайАха - любов от първо "здрасти":)))))) Да пази Бог!:))))))
Инак това за файдата никаква... не е много утешаващо...;)))))))))))))
Усмихнат ден и весела седмица:)
цитирайИнак това за файдата никаква... не е много утешаващо...;)))))))))))))
Усмихнат ден и весела седмица:)
Иначе Бог, винаги бди над нас и ни пази!
Весела и усмихната седмица :)
цитирайВесела и усмихната седмица :)
:)))))))))))))))))))))))) Това, че Бог бди над нас - верно е:)))))) Ама понякога - гледайки героините и героите си - ми минава през акъл, че имам моменти, в които Господ театро забвно си устройва и се хили до уши, седнал на първия ред:)))))))))))))))))))))
цитирайЗдрасти,здрасти, ама, ето ти го и мерака. За храсти, хм ... Всъщность и най-паче за припомняне. Предимно.
––––––––––––––––
Пррривет, Мартито ! Поветицата струпа десант в юнските треви. Топло...
цитирай––––––––––––––––
Пррривет, Мартито ! Поветицата струпа десант в юнските треви. Топло...
Прррривееет, Палисандърче:))) С теб поне се познаваме - ти не си Ариана и няма опасност от радлери;)))
Инак в туй топло врем един радлер без храсти, студен би бил добро решение... така поне казват... аз.. гледам по-далеч от разни кУУлета да съм;))))))))
Топло-нахилено настроение, Палисандър:))
цитирайИнак в туй топло врем един радлер без храсти, студен би бил добро решение... така поне казват... аз.. гледам по-далеч от разни кУУлета да съм;))))))))
Топло-нахилено настроение, Палисандър:))
дядо ме учеше, че всеки срещнат човек трябва да се поздравява. Добре, че се промениха нравите. Сега стискаме зъби и понякога дори и на познати не кимваме дори с глава. Усмивчици и умната с поздравите.
цитирай:)))))))) Така беше - и дядо, и баба, че и мама и тате ме учеха да поздравявам хората, ама както се вижда от примера по-горе... това с поздравяването трябва да се попреосмисли:)))))))))))))))) Умната - както го рече:)))))))
Поздравчета най-ухиленки и голеееми гушчета за мопсчетата:)))
цитирайПоздравчета най-ухиленки и голеееми гушчета за мопсчетата:)))
13.
goran -
Надя, честно казано аз съм абсолютен каноничен неверник, но това никак не ми пречи да виждам, че думите ...
18.06.2012 19:15
18.06.2012 19:15
"Без Бог не може, Боже!"
и че не Бог е виновен за кашите и "подвизите" човешки!
Бог и Съдбата винаги помагат, но насила хубост нестава! На човек насила само можеш да му вземеш, да му дадеш не можеш!
Не по-малко важно е човек да не се взема твърде на сериозно ;) - Твоите герои са много способни - винаги имат чувство за хумор ;)
цитирайи че не Бог е виновен за кашите и "подвизите" човешки!
Бог и Съдбата винаги помагат, но насила хубост нестава! На човек насила само можеш да му вземеш, да му дадеш не можеш!
Не по-малко важно е човек да не се взема твърде на сериозно ;) - Твоите герои са много способни - винаги имат чувство за хумор ;)
Направо прехвръкват през монитора.
Да живеят случайностите! Харесах тази любов от първо "Здрасти!"
Лека вечер!:)
цитирайДа живеят случайностите! Харесах тази любов от първо "Здрасти!"
Лека вечер!:)
Прав си! И за героите ми си прав:))) Винаги са с чувство за хумор каквото и да ги сполети:))))
Поздрави!:)
цитирайПоздрави!:)
:))))))))))))))))))))))))) Прехвръкват я, как няма да прехвръкват искри любовни, то такова усърдно пре-следване не може да не докара пожар:))))))))))))))))))
Само дето... бе аз лично не бих й била фен, ако ми се случи на мен;))))))))))))))))))))
цитирайСамо дето... бе аз лично не бих й била фен, ако ми се случи на мен;))))))))))))))))))))
Ситуацийката си я бива! Любовта ти се стоварва понякога под най-неочаквана форма...:))))
цитирайДори и истинската принцеса не е застрахована от налитания на навлек с кууло :)))
Мухите обичат сладкото:)))
Поздрави!
цитирайМухите обичат сладкото:)))
Поздрави!
:))))))))))) Бива си я ситуацийката, ама... ама ей на - героинята ми същинско магаре на мост - хич биля не разумява, че любовта и като радлер приожда;)))))))))))))
цитирай:))))))))))))))))) То и истински принц не е застрахован;))))))))))))))
И ... абе на моменти - аман от мухи:))))))))))))))))))
цитирайИ ... абе на моменти - аман от мухи:))))))))))))))))))
Отдавна не бях се докосвала до свежия хумор на твоите разкази - благодаря ти!
цитирайте тия с куулата, обикновено са герои в една песен, дето се пее, че и кит продава сладолед, акула храни мечка с мед... Та няма как да е много редовен :)
цитирайmartito написа:
:))))))))))))))))) То и истински принц не е застрахован;))))))))))))))
И ... абе на моменти - аман от мухи:))))))))))))))))))
И ... абе на моменти - аман от мухи:))))))))))))))))))
Ами да си казваме - Да пази Господ...от мухи:)))
Дано срещаме такива по-рядко по пътя си...
Хубави почивни дни!:)
Удоволствието е мое, mamas:)
Усмихнати поздрави:)
цитирайУсмихнати поздрави:)
:)))))))))))))))))))))) Никак ма никак не е редовен тоя:)))))))))))))))))))))))))))))))))))
Виж как само го видя ти тва отдалече, па той отблизо в огледалото се гледа и се не вижда:)))))))))))))))))))))))))))))
цитирайВиж как само го видя ти тва отдалече, па той отблизо в огледалото се гледа и се не вижда:)))))))))))))))))))))))))))))
Дай Боже! Дай Боже и с усмивка да посрещаме всичко по пътя си:))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
