- Спри, Душице, моля те!... Не бягай така от мен - този път няма да тичам след теб, няма да те моля да се върнеш назад... Иска ми се само за малко да поговорим, после прави каквото искаш - няма да те спирам, нито ще те следвам по п...

   Намачка листа. Нещо не й вървеше. Думите се изписваха, но някак изкуствено. Сякаш ги крадеше отнякъде. Не бяха нейни. А искаше да са нейни, да се представи добре със съчинението... Можеше ли? Да опише себе си?...
    Спомни си какво ги...

   Аз, правичката да си кажа, обичам да се запознавам с нови хора, щото все се намира какво да те поучат – все пак не можеш да знаеш всичко на тоя свят. А едни от най-интересните запознанства стават кога тръгнат да се заженват рода...

   - Ооо, пък чакай сега аз да ти разкажа за мойта първа среща... То не е за разказване, ама... Поне да се посмеем... То че вършех глупости, вършех, ама що пък ми трябваше и тази... Нали знаеш, ние с Коцето се намерихме в интернет. Пък т...

     - Не, казвам ти, това, мойта жена, и на осемдесет да стане пак ще си го носи тоя акъл на десетгодишна и това си е. Гледай сега кое време е – 2:36, а само преди един час си спях сладко като младенец и не си и бях помислял даже,...

   Значи, това да ти се спи и да ходиш на работа, не си е работа. Ама хич! Особено пък щото трябва. И изобщо, ама изобщо не ти се ще да се измъкваш изпод топлото юрганче, да не говорим пък ако ти се е присънил сън, който не ти се иска да...

   Вече трябваше да е свикнал, но пак се почувства излишен и не на мястото си. Закъсня за срещата с няколко минути – просто го задържаха на работа. Знаеше, че тя е там и го чака търпеливо, без досадни обаждания къде и какво прави, ...

   Аз не съм заможен човек. Живея скромно, храня се скромничко, пия и пуша по малко. У мен няма нищо помпозно. Тя и къщата ми е една такава – обикновена, незабележима, дет` се вика - никаква. Сигурно вече ми се чудите като нямам с ...

   Влезе случайно в малката книжарница. Не търсеше нищо конкретно. Просто искаше да убие времето, мислите си. Да забрави любовта си, която той стъпка, да изстърже изобщо любовта от себе си...
   „Измислена история? Може би истина...

   Не я свърташе на едно място вече три часа. Имаше чувството,че щеше да експлоадира от напрежение. Стомахът й бе море от тревожни вълни, които прииждаха една след друга и заливаха цялото й тяло с нервност. В краката й сякаш пъплеха мили...

   Няма пък! Няма пък да отида при нея! Нека си ме вика! Аааа! То не може така!...
   Много добре я виждаше и много добре я чуваше, но само притвори безразлично очи, извърна си муцуната настрани, обърна й гръб и бавно пристъпи още по-на...

   Закъснях. За работа. Ама тоя път не заради успиване или мотане. Ама на кой му пука. Посрещна ме едно подигравателно и провлачено „Добро утрооо” на колегата. И докато си отворя устата да отвърна и аз с „Добро утро&rdq...