Как се стигна до тук?
 Значи, когато с Ракетата се взехме, се разбрахме – той глади, аз чистя, и двамата готвим, колкото можем. До днес всичко беше ок.
Та така -  днес ни е сбор и кметът ще открива сбора. И аз трябва да съм там...

 Значи това с шофирането е мноого лесна работа. Особено отстрани. Всичко знаеш, всички пътни знаци виждаш. Ама като хванеш юздите на магарето, и почва една…
"У лево! У лево!“ – вика инструкторът.
Аз давам у лево и посл...

Във Вселената имало баланс. Или нещо такова. И На всяко действие имало равно по сила противодействие.
Е нещо такова бях и аз за Ракетата в три посред нощ.
„Високи сини планинииии, реки и златни равниниииииииии, небето като от копр...

- Само кажи и вадя ракията.
Салона винаги знаеше как да ме разведри. Ама засега виното ми беше добре. Както и компанията на приятелките ми.
Бяхме у Салона. Тя беше разкарала последната си любов. Запази само котаракът, който й беше подари...

Почна световното.
И добре, че е Санчо. Че ако чакам на Ракетата - целувки и гушки само в полувремето. Един месец! Ужас! Иде ми да го целувам и едновременно с това да го набия! (Нормално ли е?)
А кой е Санчо ли?

    Разболях се. Мамка му!
   Ама през носа ще му излезе на тоя, дето прави и праща баница. Или нещо такова беше приказката.
   Падна ми гласа. Застъргах като резачка, която се дави от некачествен бензин. И за капак – кашлях.

Рекламна пауза

Приятно четене/гледане на сезона ;)  
1 серия:
Какъв е лимитът на приятелите във фейсбук?

   Мдааа… Оказа се, че не сън са били сватбарските ми истории, наистина съм се съгласила на сватба. То неслучайно хората са казали – мълчанието е злато. Аз като не знам да си мълча, ще водя хоро един ден с бяла рокля и ще се...

   - Уффффффф,…… не ща да правя сватба!...
   - И що? – чудеше ми се до немай къде Ракетата.
   В чудо се е видял с мен досега, че и още иска да гледа. Оптимист! Зор да сме се женели. Пък аз,… аз… Ох!... ...

   Решили бяхме да се съберем. Ей така, без повод, достатъчни ни бяха новите хищни чорапки на Мара, новите гащЕ на Ракетата, новата ми точилка или новата дървена свирка на Штафана
   Та бяхме се събрали у нас. Или поне уговорката ни беше...

   Нямаше ме – така е. Ама то напоследък само до секс и село ми беше. То не бяха дивотии в работата, не бе гризане на нокти ще го бъде ли компа ми, или не, щото беше хванал вирус. Е, оздравя, ама всичките ми файлове бяха заличени. ...